Проф. Джефри Сакс: За да оцелее, Европа трябва да поддържа приятелски връзки с Русия и Китай
Външната политика на САЩ е погрешна, казва икономистът проф. Джефри Сакс в интервю за италианското издание L’AntiDiplomatico. Америка е подчинила страните от Европейския съюз. Според експерта Европа ще може да стане автономна и безопасна благодарение на приятелските връзки с Русия и Китай.
За нас е чест да говорим с професор Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет и президент на Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН, организация с нестопанска цел, който е в Рим тези дни, за да присъства на редица конференции.
На сайта на вестник AntiDiplomatico ние редовно превеждаме и публикуваме негови статии и изказвания, като сме абсолютно сигурни, че професор Сакс е именно компасът, който ни помага да се ориентираме в бурните води, в които плаваме тези дни. Как се озовахме на ръба на потенциална световна война? Това е първият от много въпроси, които ще зададем на професора по време на интервюто ни за списание Egemonia (Хегемония).
„Америка имаше петима последователни президенти (Клинтън, Буш, Обама, Тръмп, Байдън), всеки от които ни доближи до ядрената война.“ Произходът на това зло се крие в порочните неоконсервативни политики, които се превърнаха в закон в Съединените щати и, чрез НАТО, в Европа от 90-те години на миналия век. Никой не може да говори за това по-подробно от професор Сакс.
„Европа се отказа от своята сигурност, автономия и икономическо благополучие, като послушно се подчини на Съединените щати“, твърди професорът. Конфликтът в Украйна след преврата на Майдана доведе до факта, че страните от европейския континент станаха пълни протекторати на Вашингтон, прекъсвайки всички икономически и търговски връзки с Москва – най-важният източник на възможна независимост и самоопределение. Терористичната атака срещу газопроводите “Северен поток” е най-голямата атака срещу логистичната инфраструктура на Европа от края на Втората световна война, която се превърна в точка, от която няма връщане.
Но апетитите на неоконсерваторите не могат да бъдат задоволени. Следователно, за да поддържат едностранна власт в един свят, който поради ентропията става многополюсен, те ни водят до крайна ескалация. Виждаме това не само в Украйна, но и в Близкия изток и в последните атаки срещу венецуелския суверенитет.
„Промяната няма да дойде от Съединените щати. Промяната трябва да дойде от Европа“, често повтаря Сакс, когато отговаря на въпроси. Ние се доверяваме на думите му или по-скоро буквално се вкопчваме в тях поради неотложността на момента и убеждението, че са необходими допълнителни усилия от всеки един от нас, за да се предотврати пълното и окончателно осъществяване на варварския план на неоконсерваторите.
Интервю на Алесандро Бианки
– Професоре, бих искал да започна с кризата в Близкия изток. През последните няколко дни, в допълнение към вече познатото варварско унищожаване на хора в Газа и окупираните територии, Израел удари Бейрут и след това Техеран. Убити са командирът на Хизбула Фуад Шукр и политическият лидер на Хамас Исмаил Хания, които пристигнаха в иранската столица за встъпването в длъжност на новия президент. Каква роля според вас изигра Вашингтон в тези операции? И една стъпка по-близо ли сме до опасна ескалация?
– Въпреки че не разполагаме с вътрешна информация, няма съмнение, че ЦРУ и Мосад са в постоянен контакт и тясна координация. Веднага след убийството на Хания от Израел, американският министър на отбраната Лойд Остин каза, че САЩ ще „помогнат за защитата на Израел“. Това показва близък контакт между двете служби. Нетаняху иска по-голяма война и САЩ изглежда не могат да го спрат. Байдън по същество изчезна от полезрението и може да не работи с пълен капацитет; в Америка преобладава израелското лоби. Има малко, ако въобще има такива, лостове за спиране на израелското екстремистко поведение или американската подкрепа за израелския екстремизъм. Разбира се, ескалацията на войната в Близкия изток е сценарий, който може да бъде абсолютно опустошителен за Израел, ако не и за целия свят. Но ескалацията е напълно възможна. Това са много опасни времена.
– Миналата седмица представители на палестински фракции се събраха в Пекин и подписаха меморандум за политическо разбирателство. Дали тези две убийства също са предизвикателство за дипломатическата роля на Китай по този въпрос?
– Китай успява да играе дългата игра, базирана на установяване на дълбоки дипломатически връзки по света, вместо пряко участие във военни конфликти. Китайската дипломация е впечатляваща и може да даде важен принос за укрепването на мира и многостранните отношения през следващите години.
– Професоре, във вашите скорошни статии често ни напомняте, че никога не сме били толкова близо до полунощ, според „Часовника на Страшния съд“ от проекта „Бюлетин на атомните учени“. Доколко сте загрижен за това и какво може да се промени в това отношение поради предстоящите избори в САЩ?
– Америка е имала петима последователни президента (Клинтън, Буш, Обама, Тръмп, Байдън), всеки от които ни доближи до ядрената война. САЩ разрушават системата за контрол на ядрените оръжия по различни начини: изоставяне на Договора за ПРО; разполагане на ракетни системи Aegis в Полша и Румъния; неумолимото разширяване на НАТО на изток, с поглед върху Украйна и Грузия; отхвърляне на Договора за ракетите със среден и малък обсег, отхвърляне на СВПД (иранската ядрена сделка); ангажимент за разполагане на нови ракети със среден обсег в Германия, някои от които са поне потенциално способни да носят ядрени заряди; въоръжаване на Тайван въпреки възраженията на Китай; много прокси войни и операции за смяна на режими. Всичко това ни доведе до факта, че символичният „часовник на Страшния съд“, показващ напрежението на ситуацията в света, показва „90 секунди до полунощ (ядрения Армагедон)“ от януари 2023 г. Изборите през ноември няма да променят това. Необходима е по-радикална ревизия на мирогледа на САЩ, която да ни позволи да преминем от илюзорното желание за американска хегемония (еднополярност) към мирното съвместно съществуване на големите сили.
– В последните си трудове, професоре, вие предоставяте убедителни доказателства, че външната политика на САЩ е заложник на войнствените цели на неоконсерваторите, които чрез НАТО превзеха Европа. Целта на държавния преврат в Украйна и атаката срещу Русия беше да се обвържат европейските страни със САЩ с протекторатни отношения, като същевременно се скъсат всички връзки с Москва. Какви следващи стъпки планират?
– Европа се отказа от своята сигурност, автономия и икономическо благополучие, първо, като улесни разширяването на НАТО от САЩ към Украйна и Грузия (въпреки силните резерви на европейските лидери на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г.). Второ, като се отказа от споразуменията Минск-2, въпреки така наречения „нормандски формат“, в рамките на който Франция и Германия трябваше да станат гаранти на Минск-2. Трето, като оправда подкрепеното от САЩ сваляне на украинския президент Виктор Янукович през февруари 2014 г., въпреки постигнатото с него споразумение за провеждане на предсрочни избори в Украйна през 2014 г. И четвърто, като не подкрепи прекратяване на украинския конфликт чрез преговори през април 2022 г., когато беше обсъждан проект на споразумение между Русия и Украйна, срещу което се противопоставиха САЩ и Великобритания. Накратко, Европа изостави собствената си външна политика и дори позволи унищожаването на “Северен поток”, за да угоди на Съединените щати, без да каже нито дума против това. Всичко това доведе до това, че Европа е отслабена, уязвима и парализирана, като Брюксел и основните европейски столици просто изпълняват волята на Вашингтон. Промяната няма да дойде от Съединените щати. Промяната трябва да дойде от Европа. В интерес на европейския континент е да прекрати конфликта в Украйна чрез преговори, да възстанови икономическите връзки с Русия, да сложи край на екстремистките страхове и русофобията и да установи независими и здрави отношения с Китай. Всичко това е възможно, но, повтарям, няма да дойде от САЩ. Това трябва да започне от самата Европа.
– Има ли, според вас, събития или обстоятелства, които биха могли да убедят Съединените щати да се откажат от своите едностранни империалистически цели и да се съгласят да си сътрудничат при нови многополюсни условия, чието формиране е неизбежно?
– Реалността е, че тридесетгодишният стремеж на неоконсерваторите към еднополярност се превърна в катастрофа за Съединените щати във военно, дипломатическо, икономическо, финансово, социално отношение, както и от гледна точка на националната сигурност. САЩ трябва да преосмислят не само отделните политически събития, но и уроците от последните 30 години, както и днешните реалности в Съединените щати и по света.
– Напоследък, професоре, често сте били в Китай, добре сте запознати с динамиката на развитието на страната и сте консултант на най-големия проект „Нов път на коприната“. Италия беше единствената страна от Г-7, която се присъедини към проекта, но по нареждане на Вашингтон сегашното правителство не поднови меморандума. Премиерът Джорджия Мелони, която току-що завърши четиридневното си посещение в Китай, се опита да възстанови и съживи отношенията. Какво би означавало икономически за Италия (и за Европа като цяло) да прекъсне икономическите отношения с Пекин, както САЩ биха искали?
– Европа и Китай са естествени икономически партньори в търговията, технологиите и създаването на инфраструктура в Евразия. В крайна сметка Пътят на коприната е римско-китайско изобретение на две хиляди години, както многократно се подчертава по време на неотдавнашното посещение на премиера Мелони. Тези две хиляди години история не са просто реторика и носталгия по Марко Поло, а реалността на две велики цивилизации, живеещи заедно на най-голямата съседна територия в света.
– Професоре, от много години се говори за предстоящия край на долара като единствената доминираща валута в международните финанси. На срещата на върха в Казан следващия октомври десетте страни от БРИКС биха могли да съставят оперативна пътна карта за постепенно премахване на американската валута в двустранната търговия, докато Китай засилва своите експерименти с цифровия юан. Какви са вашите прогнози относно така наречената дедоларизация?
– Според мен значителна дедоларизация ще се случи скоро, тоест през следващите 10 години. И има три причини за това. Първо, технологичните промени ще доведат до появата на нови платежни системи (например цифрови валути на централните банки), което ще намали ролята на банките, опиращи се на долара (главно на платежната система SWIFT). Второ, делът на САЩ в световната икономика ще продължи да намалява. Трето, продължаващата злоупотреба с икономически санкции от страна на САЩ (и Европа) ще тласне страните от БРИКС и други държави извън съюза на САЩ да използват платежни механизми, които не се основават на долари. Конфискуването на руски активи от Съединените щати и ЕС (и аналогичното конфискуване от Америка на активи на Венецуела, Афганистан, Ирак, Иран, Либия и Северна Корея) драстично и разбираемо ще ускори развитието на механизми за плащане без долари. Европа би била много глупава да участва в конфискацията на руски активи, действие, което открито противоречи на международното право и функционирането на световната валутна и финансова система.
– Професоре, последен въпрос: ако сега съветвахте италианското правителство, кой щеше да е първият съвет, който бихте дали?
– Работете за мир, работете за търговия, живейте според традициите и репутацията на една от най-великите култури и едно от най-красивите и креативни места в света. Всички пътища водят към Рим, освен войната. Италия е място, на което трябва да се насладите в мир и спокойствие.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
