Проф. Димитър Иванов: Отношението на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС към разузнавателната общност е безотговорно

Идеята на Паси, Поптодорова и Плевнелиев за вписване на членството ни в НАТО и ЕС в Конституцията е екзотична и правно-политически несъстоятелна, заявява пред MEDIAMALL преподавателят в “Университета по библиотекознание и информационни технологии” и бивш офицер от Държавна сигурност

– Г-н Иванов, какво мислите за идеята ДАР и “Военно разузнаване” да се слеят в една структура?
 
– За мен това е една от многото възможни идеи за промяна в разузнавателната общност на България. Според мен, тя не е ясна като концепция и не е достатъчно добре мотивирана с аргументи. Двете разузнавателни служби имат дълъг самостоятелен живот, като първо по време е създадено военното разузнаване през 1916 г. при Първата световна война от цар Фердинанд за обслужване интересите на българската армия, която е най-голямата военна сила на Балканите и в активни военни действия.
Външнополитическото разузнаване в България е създадено след 9 септември 1944 г. и има конкретни външнополитически функции и задачи, свързани с тогавашната геополитическа структура на света. Тоест, тя обслужва интересите на българската външна политика в синхрон със съюзниците си, които тогава са Варшавския договор и Съюза за икономическа взаимопомощ, оглавявани от Съветския съюз. След демократичните промени в България външното разузнаване у нас беше преформатирано по стандарта на НАТО, но продължи да обслужва външната политика на страната ни.
 
– Как бихте определили настоящото управление? Сглобка? А някои анализатори дори го наричат “проукраинско”, а не “пробългарско”?
 
– Тъй като не съм политически коментатор, още по-малко политолог, не мога да дам определение и оценка, но прави впечатление същият недостатък, както по отношение на двете разузнавателни служби – ясна външнополитическа и вътрешнополитическа концепция липсва. Програмата на правителството на т.нар. не-коалиция всъщност е фрагментирана и не е съвсем ясна, работи се на парче. Това е моето впечатление, не претендирам за изчерпателност. Но да се върнем пак на отношението на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС към разузнавателната общност. За мен то е безотговорно, тъй като, за да имаме две разузнавателни служби, това се обосновава от различните задачи, които те решават в исторически и в конкретен актуален план.

Външнополитическото разузнаване трябва да обслужва задачите и целите на външната политика на България, респективно на МВнР. А военното разузнаване трябва да обезпечава с информация за вземането на военни решения. Но тъй като нито имаме самостоятелна външна политика в момента, нито тя е видима – нейните цели и задачи не са познати за нашето общество, нито пък имаме ясна военна стратегия и политика, в случая смисъл от военно разузнаване като чели се обезсмисля при наличието на единни цели, диктувани от щаб-квартирата на НАТО. Може би, в този случай е по-добре да бъдат закрити двете разузнавателни служби и да станат отдели дирекции на съответните министерства. Външнополитическото разузнаване да бъде част от МВнР, доколкото може да осигурява някаква информация и аналитични материали за министъра, същото се отнася и за военното разузнаване. Така че, тази “реформа” с обединението на двете служби е противопоказна, тъй като от чисто оперативна гледна точка, те имат различни обекти на проникване зад граница, тъй като тяхната работа е предимно там, а не в България; второ, разполагат с различни средства, не оперативни; и трето – много слабо кадрово обезпечаване в настоящия момент. Обединяването няма да промени към добро нищо в работата на двете разузнавателни служби, напротив – ще ги вкара в още по-дълбока колизия, именно традиционното съперничество на две служби със сходна дейност.
 
– Защо според Вас отново останахме извън Шенген?
 
– Останахме извън Шенген, ако съдим по становището на държавните ръководства на двете страни членки – Нидерландия и Австрия, които са против, защото те не виждат никакъв принос, какъвто бихме били имали ние.

От друга страна, съвсем скоро, след обръщението на Урсула фон дер Лайен Австрия и Унгария да вдигнат ветото си, Австрия се произнесе, че Шенгенското пространство до голяма степен се обезсмисля и няма смисъл да се разширява в този случай. Ако трябва да обобщим, според мен, просто на нас не ни вярват и не виждат смисъл да ни пуснат в една общност, която работи на друга скорост. Тоест, разделението на Европа на две или три скорости личи ясно в това решение и очевидно ние сме страна, която се развива в трета скорост.

– Как се променя светът днес на фона на войната в Украйна, в контекста на отношенията Русия – Китай, както и след срещата на Путин с Ким Чен-Ун?
 
– Не мога да кажа как се променя в последния момент, тъй като тази промяна, която върви в геополитическата архитектура на света, е дълъг и бавен процес. Той започна преди няколко години, преди войната в Украйна, а пък специалната военна операция на Русия в Украйна е един катализатор на основния процес на промяна, но той е обективен и необратим.
Относно Мюнхен и Путин – започна още през 2007 година с една реч на Владимир Путин, съвсем неочаквана на Мюнхенската конференция за сигурност, когато той постави рязко въпроса, че Русия ще се бори за своите права и че Русия е в свят на споделена сигурност, в който ще бъдат отчитани и нейните интереси, и ако колективният Запад не се съобрази с нейните интереси, то Русия ще намери свои съюзници, което видяхме, че се случи след няколко години, особено след създаването на БРИКС и засилването на неговата роля. Също така след последната среща на БРИКС в Йоханесбург, когато виждаме, че за разлика от НАТО, където трендът е надолу, БРИКС се развива успешно и върви в посока към разширяване и по-голямо влияние в световната политика.
Разбира се, това по-голямо влияние има няколко аспекта: на първо място – икономически, технологичен и, разбира се, финансов и може би най-болезнена е загубата на авторитет и на доверие от американския долар като световна валута и опитите за дедоларизация, за което говорят Владимир Путин и Си Дзинпин.
 
– Какво очаквате да случи след местните избори? Ще се разцепи ли това управление?
 
– Трудно ми е да кажа дали ще се разцепи формално, тъй като това правителство е, както се казва на военен език, заповядано мероприятие – то съществува, защото така е наредено на българските политически партии от външния геополитически фактор: да се направи правителство и те в Парламента да играя обединена роля за неговото укрепване. По начало противоречията са изначални и това правителство всеки един момент може да рухне – дали преди изборите, дали след тях, дали ще доживее до ротацията през март месец… При всички случаи това правителство ще престане да съществува в обозримо бъдеще.
 
– Каква е ролята на президента Радев в промените и новосформиращата се политическа обстановка? Според Вас той може ли да бъде политически фактор?
 
– Президентът Радев е константна величина в българската политика. Той, като военен човек, обича реда и дисциплината и спазва правилата, тъй като е учен на уставно поведение. Така че той няма да излезе от правомощията си на президент. Неговата роля е по-скоро морално-политическа и психологическа, тъй като той се превръща, поради неумелите действия на законодателната и изпълнителната власти (а да не говорим и за съдебната) в стабилизиращ фактор и като евентуална алтернатива. Но докато е президент, няма да играе ролята на партийно-политически фактор.
 
– Тоест, няма да прави своя партия, тъй като се е опарил от лансирането на „Продължаваме промяната“, Кирил Петков и Асен Василев?
 
– Точно така. Именно самото съществуване на президента и неговото стабилно поведение ще води до ерозиране на силите и възможностите на правителство да провежда случайна политика.
 
– Превърна ли се България във васал на САЩ и как така управляващите станаха първи евроатлантици?

– Много е тежко да се каже, че България е васал на САЩ, по-скоро България, българските политици, политическата класа се чувстват удобно в позицията на васал, или както се казва – България изпълнява ролята на самоинициативник, който сам си предоставя услугите като обслужващ персонал на геополитическите лидери, каквито са Вашингтон и Брюксел. Но факт е, че няма самостоятелност при издаване на политически интерес, свързани със защита на националните интереси на България във всички сфери – и в политическата, и икономическата, особено във военната. Това се вижда най-добре в поведението на министъра на отбраната Тодор Тагарев в последните месеци.
 
– Какво мислите за идеята на Паси, Поптодорова и Плевнелиев да впишем в Конституцията членството ни в ЕС и НАТО?
 
– Това е несъстоятелна идея и от политическа, и от правна, юридическа гледна точка. Тя е неосъществима и по-скоро екзотична идея, тип Соломон Паси.