Проф. Димитър Иванов пред БНР: Лидерът Доган ще надделее над бизнесмена Пеевски
В ДПС сблъсъкът е между идейното начало и Заедността, прокламирани от почетния председател, и корпоративното, изразено от мениджъра Пеевски. Отговорът ще го дадат избирателите на 27 октомври!
– За дълбоката държава, за политическата криза, за ДПС, центровете на власт в държавата, за политика ще разговаряме с добрия познавач на българския преход и героите му, проф. Димитър Иванов. Той е гост на „Радио Точка“, бивш ръководител на 6-ти отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, който се занимава с борбата с идеологическата диверсия, бивш издател на вестник „Дума“, издател на вестник „Земя“, на вестниците „Русия днес“ и „Китай днес“, и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Здравейте, г-н Иванов! Какво става в ДПС?
– Да, това е основният въпрос – за съжаление – на нашето злободневие. Това, което става в ДПС може да се обясни кратко с една дума – „неразбория“. И може да се обясни по-дълго, ако се проследят двете линии на функционирането на организацията на партията Движение за права и свободи. Едната е политическата, а другата е корпоративната, бизнес линията. И в момента виждаме в най-изчистен вид сблъсък между двете линии – политическата и корпоративната. Това е на ниво, да речем, партийно строителство, завладяване на партията, тоест на ръководните органи, не на партията сама по себе си. Ако говорим обаче от гледна точка на идеология, политически практики, подбор, ръководство, обучение и възпитание на кадри, виждаме картината как придобива едни уродливи от нравствена гледна точка измерения. От едната страна имаме Ахмед Доган с неговата идеология и политика: още от началото това е – защита, права и свободи и граждански права на българското турско мюсюлманско малцинство, а след това в последните 10-15 вече години като идеологическа платформа издигна тезиса за Заедността. Тоест, чисто философски, чисто идейно и политически – Доган отиде на второ, по-високо ниво, когато вече ДПС трябва да се разглежда не като етническа, не като религиозна или енто-религиозна, или като малцинствена партия, а трябва да се разглежда като един нормален политически субект в една демократична държава, каквато по Конституция сме ние.
От другата страна е корпоративното крило, което ако изходим от теорията на лидерството, аз понеже това преподавам в Университета и се налага доста често да повтарям пред студентите – лидер не е еднозначно с мениджър. Това са две различни функционални характеристики. Лидер е този, който носи идейното начало, посланията, философията и в края на краищата отговорността за поетия път от една политическа организация. Докато мениджърът е този, който ръководи оперативните процеси, който стига най-много до тактическо ниво, но не се домогва до стратегическо равнище в дейността на организацията. И в случая бих казал така без да им давам по-дълбока характеристика, в случая имаме лидер и мениджър в остър конфликт по между си.
– Кой е лидер и кой е мениджър?
– Разбира се, Ахмед Доган е Лидера, тъй като той въплъщава в себе си основната характеристика на политическото строителство, на политическата партия. Трябва да има идеология, трябва да има политика. Основният въпрос във всяка политическа дейност, която се стреми към властта, всяка политическа структура е: от чие име и в чия полза искаме да упражняваме властта. Когато не е ясно от чие име и в чия полза, не можем да говорим за политическа партия, а можем да говорим за корпорация, за икономическа структура или за кръг по интереси.
И затова в случая казвам, че идейно политически лидерът е Ахмед Доган. И отговорът ще се даде на 27-ми октомври тази година, от изборите. Ще се види фактически основната членска маса на ДПС, накъде ще тръгне. По мое мнение тя ще се придържа в руслото на ДПС като политическа партия, не в руслото на „ДПС – Ново начало“, като бизнес структура.
– Няма ли опасност да бъде купена? Защото виждаме по места много структури, които се ориентират към „новото начало“, към мениджъра, корпоративното тяло.
– Да, виждаме, или пък не виждаме, а поне чуваме, че става на тъмно и под масата. Понеже споменахте в анонса и представянето ми, че съм работил в службите за сигурност, една от задачите на тази структура, в която съм работил, и на която бях ръководител в последните години преди 10 ноември 1989 г., беше противодействие на корупцията във висшите ешелони на властта и правозащитната система. Само че, по времето на социализма нямаше понятие корупция, а се използваше ефемизма „лично облагодетелстване и морално разложение“. Тоест още тогава държавата чрез своето законодателство, и чрез своите специализирани органи по разкриване, предотвратяване и пресичане на прояви на морално разложение и на лично облагодетелстване, на корупция. Сега, за да можем да говорим, дали има корупция, (да говорим сериозно с доказателства), е необходимо: първо, да има ясно законодателство, което да санкционира. Не само морални норми, а и морален императив – „не прави на другия това, което не искаш да правят на теб“, а ясни юридически норми. И трябва да има структури на базата на законите, които да противодействат това нещо. Имайки такива структури, те трябва системно да обучат, да квалифицират свои кадри, които да се занимават с тази дейност. Тя е с висока степен на трудност за разкриване и предотвратяване. Така, че ние може само да се догаждаме. Разбира се, имаме добри статистици от сорта на проф. Мишо Константинов (проф. М. Константинов – известен изборен експерт и математик – бел. ред.) и в ЦИК, които по статистически път, проследявайки протоколите от изборите и могат да открият местата, където имаме нелогично висока избирателна активност или групиране на гласове за една партия, която в национален мащаб няма такова значение. Тоест това е косвено свидетелство за купуване на гласове.
– През годините сме виждали различни видове противоборства в задкулисието, които са завършвали с фатален край. Как ще приключи конфликтът в ДПС?
– Конфликтът в ДПС, поне на повърхността има политически характер. Борбата е за овладяване на политическата партия ДПС, която евентуално след това да бъде използвана като инструмент за някакви други цели. Логично от това, което казах досега следва, че ако бъде овладяна от политическото крило тя ще бъде използвана като политическа партия за постигане на политически, социални, културни и други цели. Обратно, ако бъде овладяна от корпоративното бизнес крило, тя ще бъде използвана като трамплин, като инструмент за корпоративен успех, за натрупване на печалби и т.н. Досега обаче в България – убийствата които, (понеже така разбирам, че ме питате в тази посока, фатален край означава само това, защото човек докато е жив – нищо не е фатално), в България политически убийства няма. Дори убийството на Андрей Луканов беше по икономически подбуди и съображения, а не по чисто политически. И всички останали поръчкови елиминации, които бяха извършени след 2003 година, имам предвид публично значими фигури като Илия Павлов, Емил Кюлев, Фатик и Алексей Петров в по-ново време и т.н., става въпрос за неразрешени икономически спорове и измами, като възмездие. Така че, аз не очаквам в този случай да приключи така. Тоест политиката в България за разлика от Латинска Америка все още не се решава с такива силови средства.
– Кои са основните центрове на власт в държавата. Има ли някакви размествания в момента?
– Там е проблемът според мен. За 35 години развитие на България в демократична посока, в либерално демократична с новата Конституция от 1991 година, с пазарната икономика, с широките граждански права и свободи ние не можахме да излъчим ярко лидерство като нация, като общество, държава и власт. Не можахме да излъчим ярки лидери в нито една сфера. Ние нямаме политик от световно ниво или с европейска известност. Дори еврокомисарите ни, които са членове на европейското правителство, да не говоря за евродепутатите, би трябвало да са „върха на сладоледа“. Ако се наложи да изброим нашите евродепутати – ще ни трябват няколко минути да си спомним, кои бяха. Това е в областта на политиката. Кой български министър-председател стигна до високо международно ниво, примерно на работа в международни институции? Единствено изключение имаме с Ирина Бокова, и когато се появи възможност тя да стане шеф на ООН, ние сами й попречихме. Тоест, политическото лидерство не се реализира в България. Същото е и с икономическото. Идеални условия за икономическа инициативност, за разгръщане на силите, индивидуалните способности и талантите на хора. Ние нямаме един олигарх като хората. Един милиардер нямаме.
– Може би имаме, но не знаем.
– Не са. Те не са легитимни. Вземете Гърция, Сърбия, Черна гора и дори Северна Македония, хора, които са се реализирали в бизнеса, които са станали индустриалци… Къде е новият Буров? Къде е един Буров? Разбира се има няколко изключения, не съм черноглед. Но кой построи завод, кой построи комбинат, кой направи производство на европейско или световно ниво?
– Е, има бизнеси, с които можем да се гордеем и те не са малки. Между другото вие през годините сте раздавали една награда на името на Стефан Стамболов. Ахмед Доган я е получавал като лидер, и Сотир Цацаров, бившият главен прокурор. Днес на кого бихте дали тази награда?
– Тази награда датира от 2011 година. Нейни носители са: президентът Желю Желев (посмъртно), президентът Георги Първанов, министър-председатели като Бойко Борисов, двамата патриарси Максим и Неофит, двама владици Дометиан, митрополит Видински (покоен) и Николай митрополит Пловдивски, както и други. Проблемът в последните години е, не само че Ковид, а някак така се снижи обществената активност и създаде напрежение, не можаха да се изявят хора. Но ние нямаме лица и затова последните две години не връчваме тази награда, поради това, че селекционната комисия не може да стигне до единно решение. Два пъти съм предлагал президента Румен Радев. Дори по формалните показатели като най-висок рейтинг, най-стабилна администрация – няма скандали вътре, няма користолюбиви, кариеристични елементи. Но не се прие тъй като щели сме да обидим „сглобката“ или някой друг, изтъкна се, че президентът Радев имал неясна позиция по руския въпрос и т.н. Всъщност ние връчваме тази награда и благодаря, че ме питате, тя е за личен лидерски принос в държавността. И връчваме във втори вариант – за изявени хора в духовността, там са двамата патриарси, акад. Антон Дончев (авторът на „Време разделно“), покойния проф. Александър Фол (създател на тракологията) и други. И кризата в лидерството води до там, че няма на кого дори една награда като тази да връчим днес.
– През 2011 година бяхте написали едно писмо в подкрепа на бившия вече главен прокурор Иван Гешев. То се казваше „Добри думи за бедния хусар“.
– Това не беше писмо. Написах свой текст във вестник „Земя“, озаглавен „Добри думи за бедния Хусар“, отнасящ се за Иван Гешев.
– Сгрешихте ли за „добрият хусар“?
– Ако приемем, че главният прокурор Гешев е „добрият Хусар“, сгреших! Материалът беше едно есе, публикувано преди той да бъде избран за главен прокурор, когато още като кандидат за главен прокурор без да има други кандидати, (странно защо нямаше), срещу него се съсредоточиха всякакви атаки и то главно по линия на това, че той бил прост полицай. Иван Гешев не е прост полицай. Аз съм завършил същото висше учебно заведение – Академия на МВР, което и той, разбира се друг профил – аз „Национална сигурност“, а той “Опазване на обществен ред“. Тоест аз съм -Държавна сигурност, а той е Полиция. Но чисто от патриотични подбуди и от уважение към училището, което аз съм завършил, от лоялност към всички кадри, от които познавам много кадърни хора, сред които са: полицаи, разузнавачи и контраразузнавачи, написах това нещо. Макар, че при една среща с Гешев, когато вече бе главен прокурор и стана дума, че сме завършили едно и също училище, му казах: „Това е много добре. Само, че гледай да не завършиш като мене, да те изхвърлят от системата с шут“. И той каза, че няма такава опасност, а всъщност се получи точно така.
– А сега има ли „добър хусар“ в Прокуратурата?
– В прокуратурата има добри мускетари, но не са на ръководни позиции и затова тя се клати. В момента, в който се излъчи силен лидер системата ще се подреди. Тя е както МВР, както Националната сигурност, така и Прокуратурата – това е вертикален модел на лидерство. Там когато главата е здрава, надолу крайниците се подреждат.
– Ще има ли кабинет след изборите?
– Ще има, но най-вероятно няма да издържи дълго време.
Може да чуете интервюто тук.
