Проф. Иво Христов: И палестинците, и израелците са пионки в цинична игра за власт в региона

Проф. Иво Христов, социолог и геополитически анализатор, обясни пред БНР, че има индикации за това, че “САЩ вече не са в състояние да дирижират ситуацията в Близкия изток, както можеха да го правят преди десетина години”. 

“Байдън няма да се срещне с Египет, Йордания и палестинската власт на Западния бряг. Днес той е в Израел с два мотива. Единият е предизборен – да събере подкрепата на мощното израелско лоби в САЩ. Това е и опит, ако може да стопира наземната операция на Израел в Газа“. 

С атаката на “Хамас“ беше сложен кръст на американския проект за създаването на алтернативен коридор от Индия през ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания и Израел към Европа, обясни още проф. Христов.

САЩ, Русия и Китай могат да окажат въздействие  върху конфликта в Близкия изток. От регионалните държави влияние имат Турция, Иран и Саудитска Арабия, посочи той.

Контролът върху Близкия и Среден изток има важен стратегически залог, каза проф. Иво Христов.

“Основният конкурент на САЩ за хегемон в света е Китай. Двата основни пазара за пласиране на китайска продукция бяха Северна Америка и Европа. Китай се явява втори или трети по важност търговски партньор на ЕС. Китайската икономическа експанзия може да се осъществи по море и суша – през дълбините на Евразия. Китай е притискан да не се разгърне в Пасифика и в глобален аспект.

Без енергетика Китай е нищо и е необходимо да бъде задушен достъпа му до енергийни ресурси, които се намират в Русия в Близкия изток. В момента страната черпи и от двете места. 

Китай е строител на метрото в Тел Авив, участва и в разширяването на пристанището в Хайфа. За да бъде изхвърлен от региона, трябва да бъде настанена друга велика сила. Ако тя не може да контролира региона, той трябва да се потопи в хаос и така да се сложи край на възможността Китай да го използва като транзитен коридор за своите стоки и като източник на енергийни суровини. Поводи съществуват от 50 години. Въпросът е на кого е изгодно”.

Палестинците са държани в това състояние, защото е изгодно и за Израел, и за арабските съседи на Израел, заяви Христов. 

“70 години те са като животни в лагери. Няма интерес от създаването на Палестинска държава“.  Израел може да унищожи “Хамас”, но въпросът е на каква цена и какво ще последва, посочи анализаторът. “Израел обаче не може да води дълга позиционна война. Има малка стратегическа дълбочина. В Газа живият 2,5 милиона души, напомни още той.

“Това е бивша египетска територия, която Израел завзема по време на Шестдневната война. Как могат да бъдат унищожени 2.5 милиона души!? Египет не ги допуска на територията си. Ивицата Газа е под 24-часов мониторинг с всички възможни средства. Израел атакува с дълбочинни бомби, които се взривяват на дълбочина от 20-30 метра, но “Хамас“ вече заявиха, че огромна част от инфраструктурата им е на 60 метра дълбочина”. 

За първи път е поставено под въпрос екзистенциалното съществуване на държавата Израел, смята проф. Иво Христов. Той отбеляза също, че и израелците, и палестинците са пионки в една цинична игра за овладяване на целия регион.

Ние сме в Трета световна война – тя е точкова и мрежова, каза проф. Иво Христов в предаването “12+3”.

“Започна с нарастваща интензивност на точкови конфликти във всяка част на света – Украйна, Карабах, Южен Кавказ, Сирия, Близкият изток, кюрдският проблем, замразеният конфликт между Пакистан и Индия. Намираме се във втората фаза на разгръщаща се Трета световна война, която ще има за цел прекалибриране на основната геометрия на силовите структури в света. Тя  ще доведе до съвършено нова структура след не повече от десетина години”. 

България е заплаха сама за себе си, обясни проф. Христов. “Тя се намира в най-жалкото състояние за последните 120 години”.

Непосредствените заплахи за Европа от кризата в Близкия изток са огромни, отбеляза анализаторът. “Европа вече е париран континент. Вижте какъв е процентът на мюсюлманското население в Германия, Франция, Испания и Белгия“.

Еднополюсният свят си отиде, посочи той. 

“Вървим към създаването на силова цивилизационна конфигурация от макрорегиони. С националните държави е свършено, но и с глобалните империи – също. Въпросът е за границите между новите структури”.