Проф. Любомир Халачев: На кого е неудобно „Аз съм българче“

В САЩ когато приемаш американско гражданство, показваш знание по английски език, по конституцията и символите – химн и знаме. Хората се гордеят с това. Даже страдат, когато не им дават тази възможност. Защо у нас е неудобно (както казва „Свободна Европа“) символно стихотворение като „Аз съм българче“ да бъде рецитирано от деца на имигранти. Какво лошо има в това?  Неясното обяснение, че на тях може би няма да им хареса, е направо смехотворно. Ако не обидно.

Ще кажете: „Да, ама милиони искат да получат американско гражданство, а за българско никой не се бие“. Щом е така – няма да има и протестиращи против нашите стихотворения. Оказва се обаче, че не е така. Има все пак хора, които биха искали да живеят и да работят в България, да се присъединят към нашето общество. Тогава е много просто – както навсякъде законите на гостоприемството изискват уважение от страна на гостите към домакина. Той има такива любими стихотворения, които показват същността на националните чувства, и вие трябва да ги уважавате. Ако трябва – да ги рецитирате. Нека вашите деца да се научат да уважават държавата, която им е  оказала гостоприемство.

Само че, доколкото разбирам, въпросното радио и въпросната авторка пледират не толкова за това, че децата трябва да рецитират „Аз съм българче“, а че това може да намали желанието на някои мигранти да се заселят у нас. А този процес от своя страна ще увеличи отново натиска върху страните, които дават най-голяма социална подкрепа на мигрантите и този процес ще продължи по същия начин както досега. С това подканяне към нашето образование някои западни държави искат да кажат: „Не се правете на интересни, ами направете всичко възможно повече имигранти да остават у вас! Ако трябва – променете си образованието, химна и дори знамето! Не дразнете хората- иначе ще си отидат!“ 

Явно това е подтекста на въпросното предложение. Няма как да обясним на хора, които не искат да го разберат, че за нас определени географски понятия като Стара планина, Пирин, Черно море или определени имена като Левски, Ботев, Раковски, Паисий са символи на нашето Възраждане. И ние не можем и няма да се откажем от тях срещу никакви подмятания и напътствия от страна на…

Впрочем аз не знам кой прави тези внушения и как така радио „Свободна Европа“ изведнъж се присети за нашите образователни програми. Което пък накара МОН светкавично да се отзове и да каже: „Не , няма такова нещо, образованието няма да се променя, не всявайте паника!“.

Да, ама не! – както обичаше да казва един известен журналист, когато ставаше дума за очевидни детайли, прикрити под смокиновия лист на приличието. Защото детайлите са важни. Спомням си през 1993 г. президентът Желев беше поканил виден американски общественик, експерт по проблемите на малцинствата, да ни съветва как да работим с етническите малцинства с цел да ги интегрираме. Аз снимах неговото посещение  в ромските квартали у нас. В почивката го попитах как те решават тези проблеми, защото знаем, че и там имат нерешени проблеми с интеграцията. Той ми отговори: „Ние не сме ги решили, просто работим непрекъснато. Това е процес, който няма край.  Единственият изход е да се работи непрекъснато“. Отговорът беше кратък и ясен, прозвуча честно и аз му повярвах. Само че как да насърчим нашите обществени работници, които се борят с тази невъзможна интеграция като им кажем, че тяхната работа няма край.

Подобни са отношенията с мигрантите. Всички знаем, че хората, които идват от Афганистан, са различни от тези, които идват от Сирия, които пък са различни от либийците или украинците. Няма как да създадем общ модул за приобщаване, който да дава спокойствие и душевен комфорт на всички националности, които искат да избягат от войните, мизерията, гладът и несигурността. Които, между другото, не сме създали ние, българите! Но това е друг въпрос. По-важното е, че ние нямаме друг инструмент за интеграция, освен да учим чужденците на български език, да им показваме нашия начин на живот и да им обясняваме нашите закони. В един идеален свят сигурно щеше да бъде достатъчно. Но ние не живеем в идеален свят. И затова правим нещото, което можем с ограничените средства, които имаме.

Така че когато авторката на материала в „Свободна Европа“ уверено си служи с числа и факти от световната преса, нека да се замисли дали всичко, което става в Германия, Франция, Белгия, САЩ, Турция и т. н., да не изброявам всички страни с мигранти, дали всичко останало при тях е в ред, та ни съветва да премахнем „Аз съм българче“ от учебниците, за да са доволни мигрантите у нас. 

Впрочем аз не се страхувам нито от чужденци, нито от мигранти. Не се страхувам и за начина, по който трябва да се развива нашето образование. Но за съжаление, има някои политици, особено в управлението на страната, които биха се затичали веднага да изпълняват въпросните пожелания. И не само тях!

А това все пак е опасно! Ако не за друго, то защото като се премахнат базовите определения и понятия на българската култура може да останат само клишетата като „шопска салата и ракия“, както казва авторката на статията. 

Между другото, за шопската салата имаме стар спор с Гърция.