Проф. Светлана Шаренкова: Акад. Евгений Примаков – учителят, стратегът, визионерът на новия световен ред

Навършват се 95 години от рождението на големия журналист, учен, дипломат и държавник

Пророчествата му за многополюсен свят се сбъдват!

Наричат Примаков “патриарх на руската дипломация и политика”. И с право! Пък и на световната дипломация и политика!

По време на дългата си кариера той заема длъжностите председател на Съвета на Съюза (Камара на парламента) на Върховния съвет на СССР (юни 1989 – март 1990), директор на Службата за външно разузнаване (26 декември 1991 – 9 януари 1996), министър на външните работи (10 януари 1996 – 11 септември 1998), министър-председател (11 септември 1998 – 12 май 1999) на Русия. Кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС (20 септември 1989 – 13 юли 1990). Академик и член на Президиума на Руската академия на науките. Но не високите и отговорните постове са важни, а приносът и съдържанието, което той вложи в руската държавност и глобалната политика, докато ги заемаше!

Ето няколко от „пророчествата“, които той направи на базата на своя уникален ум и талант на Визионер и теоретик на глобалната политика:

• Многополюсният свят – днес той се случва в реалността, при това – не само на базата на краха на просъществувалата едва три десетилетия идея за Западния хегемонизъм, но и на базата на естествените процеси – идеята, че страните от Изтока и Глобалния Юг ще се еманципират и постигайки невиждан икономически ръст ще станат фактор в глобалната икономика, политика, ще заемат постепенно, но необратимо своето достойно място в новия глобален ред, променяйки не само провалената идея за хегемонията на САЩ, но и исторически отречената система на колониализма, последвана от икономически колониализъм на част от западните държави в Африка и Азия.
• Диалогът „Изток-Запад“ и „Север-Юг“. Акад. Примаков в природата и интелекта си на велик учен бе човек на компромиса, на уважението към чуждото мнение (типично за учения!), за опита да се синтезира доброто от две на пръв поглед различни мисловни или политически системи. Днес, в период на конфликти (вкл. в Близкия Изток – който бе предмет на част от най-силните изследвания на акад. Примаков, но и на част от най-силните му журналистически разработки) все повече става ясно – не концепцията за конфронтация, натиск, политическо „изнудване“ и санкции, а именно диалогът с взаимно зачитане на интересите е пътят за решаване на проблемите.
• БРИКС- като Форум на диалога на цивилизациите. Акад. Примаков бе все още активен политик и учен, когато бе създаден БРИКС като Организация между бързо развиващи се, или възвръщащи полагащата им се Лидерска глобална роля сили като Русия, Китай, Индия, Република Южна Африка, Бразилия. В БРИКС, който днес устойчиво изпреварва прословутата и вменяваща си глобална роля и доминирана от САЩ Г-7, е въплъщение на идеите на акад. Примаков.

И нещо лично: Имах честта не просто да се поз0навам с академик Примаков, но и да бъда негов ученик и докторант, да бъда издател на български на неговите научни, теоретични и мемоарни книги. Зная с какъв огромен читателски интерес те се посрещаха у нас, пък и по света. Помня незабравимите посещения на Евгений Максимович в България, която той толкова обичаше! Помня многобройните му приятелства у нас – с учени, политици, публицисти, спокойствието и мъдростта, с която той посрещаше, дискутираше и опонираше на различните мнения. Помня уроците по толерантност и човечност, които предаде на нас – многобройните му приятели, ученици и съратници  в Русия, в България, по целия свят.

Познат в целия свят като дипломат, учен и държавник, той бe честен и удивително привлекателен човек. Умееше да печели доверие дори сред опонентите си. Неговата концепция за многополюсния свят издържа проверката на времето и днес сме свидетели на раждането на новия световен ред.

Школата на стратега Примаков продължава да удивява света на науката и дипломацията с постиженията на неговите последователи – външния министър Сергей Лавров и президента на Института за световна икономика и международни отношения акад. Александър Динкин, а президентът на Русия Владимир Путин го нарича свой учител и съветник.
Академик Евгений Примаков бе последният от поколението си енциклопедист – журналист, изследовател, разузнавач, дипломат, парламентарист, държавник.

През 60-те години на ХХ век, още ненавършил четиридесет, Примаков като кореспондент на в. „Правда” в Египет се утвърждава като сериозен международник и познавач на процесите в Близкия изток. Неговата задълбоченост, анализаторски качества и добронамерено умение да общува с различни хора и общности са забелязани в Москва и, наред с журналистиката, той става негласен правителствен посредник при деликатни дипломатически мисии в региона.

През 70-те и 80-те г. на ХХ в. е директор последователно на Института по изтокознание и на водещия геополитически мозъчен тръст на СССР – Института за световна икономика и международни отношения при Академията на науките. След промените, в края на 1990 г., като един от бащите на мирния преход става депутат и председател на една от камарите на първия демократично избран съветски парламент – Съвета на Съюза.

Избиран е за кандидат-член (от 1986 г.) и член (1988-1991 г.) на ЦК на КПСС и за кандидат-член на Политбюро на партията. Бе и член на Съвета по сигурност при президента Михаил Горбачов.
Като директор на Агенцията за външно разузнаване на Руската федерация (бившето Първо главно управление на КГБ) след 1992 г. има решаващ принос за спасяването от разруха на една от най-успешните спецслужба в света, за съхраняване на нейните традиции.

Като външен министър има активна роля за връщане на Русия като първостепенен фактор в световната политика.

По-късно, в период на икономическа и политическа катастрофа, бе консенсусно приетият и признат спасител на нацията – избран за министър-председател на Русия. Неговият премиерски мандат, макар и кратък, е предвестник на връщането към държавността и на възраждането на Русия, чиито основни насоки успешно се продължават от Владимир Путин.

Създател на концепцията за многополюсния свят

Акад. Примаков е автор на теорията за многополюсния свят като алтернатива на еднополюсното господство на САЩ в света през ХХ и XXI век. Заедно с Хенри Кисинджър (бивш държавен секретар на САЩ) са признати за водещите стратези и практици на световната дипломация. Не е случайно, че Кисинджър до днес изразява дълбокото си уважение към живота и делото на акад. Примаков и изтъква, че във времена на тежки кризи болезнено се усеща липсата на мъдреци от неговия ранг.
И теорията на Стратегическия анализ на международната икономика и поитика, и концепцията за Многополюсния свят са значими интелектуални продукти, по които акад. Примаков работи дълги години. Практико-приложно поле на неговите теоретични разработки в частност са посветени на Изтока и Арабския свят.

Арабист по образование и международник по призвание, Примаков създава цяла школа (научна, политическа, журналистическа, разузнавателна) във формирането и прилагането на верни решения спрямо лидерите на Близкия изток: Египет, Иран, Ирак, Сирия, Палестина, Израел. Много от решенията на руското държавно ръководство спрямо отношенията с размирния регион са оформяни с личното участието или под въздействието на интелектуалния потенциал на акад. Примаков. Това важи и днес, когато Русия под ръководството на неговия ученик Владимир Путин уверено участва във формирането на световния дневен ред. Името на Евгений Примаков и днес отваря вратите както на Изтока, така и на Запада за постигането един по-мирен и балансиран свят!

Евгений Примаков беше незаменим партньор, казва американският му аналог

По повод честването м.г. на 90 години от рождението на акад. Примаков доайенът на американската дипломация Хенри Кисинджър изпрати силно послание към Москва: „Русия трябва да се възприема като ключов елемент от новото световно равновесие, а не като заплаха за САЩ. Русия трябва да се възприема като съществен елемент на всяко ново глобално равновесие. От 2007 до 2009 година Евгений Примаков и аз бяхме председатели на група, съставена от пенсионирани министри, висши държавни служители и военни представители от Русия и САЩ. Целта на групата бе да притъпи конфронтационните аспекти в отношенията САЩ-Русия и да обсъди възможностите за съвместни подходи…Острия аналитичен ум на Примаков в съчетание с мащабното разбиране на световните тенденции, придобити, докато бе на власт, и голямата му преданост към страната, развиваха нашето мислене и спомагаха в търсенето на обща визия. Ние невинаги бяхме съгласни един с друг, но винаги изпитвахме уважение един към друг. Той липсва на всички нас и лично на мен като колега и приятел.”

Сред малцината призвани да виждат в бъдещето

Русия независимо от историческото време и политическата си ориентация винаги е имала блестяща дипломатическа школа от световна класа. Дипломати като княз Горчаков, граф Игнатиев, граф Чичерин, Молотов, Громико, а днес – Сергей Лавров, са марка за безспорен професионализъм, визионерство и лидерство. В този списък особено място заема един от мъдреците на нашето време, академик Евгений Примаков. Евгений Максимович остави богато теоретично наследство и действия от висшия пилотаж на дипломацията. Неговите научни трудове и речи имаха не само прогностична сила, но събрани в едно цяло, представляват стратегически поглед към днешния свят. Прогнозите му се сбъдват бързо, защото той е от малцината избрани да изпреварят времето и да моделират бъдещето. Формулирайки идеята за многополюсния свят, убедено вярваше, че едностранната хегемония няма здрава основа, не генерира баланс и ред, а ражда кризи и конфликти. Примаков даде нелицеприятна оценка на политиката на Горбачов и Елцин, които безхаберно деградираха държавата – световна суперсила. Процес, който през последните 20 години е спрян и чиито тежки последици преодолява ръководството на Русия начело с Путин.

Примаков убеждаваше и свои, и чужди, че при решаването на световните проблеми не трябва да игнорират Русия – не само заради ресурсите и територията, а преди всичко – заради духовната й сила и исторически опит. Всичко друго, казваше той, е тежко политическо късогледство. Месеци преди да ни напусне, отправи силно послание към бъдещето: Русия днес е достатъчно силна, за да спре да бъде чужд суровинен придатък.
Зовеше Русия и Запада да извървят пътя на компромиса заради общия враг – световния тероризъм. Новите отношения с Иран, събитията в Ирак и Сирия, бежанските кризи, безсилието на ЕС, икономическият крах на неолибералния капитализъм за пореден път доказват правотата и далновидността на Евгений Примаков.

Примаков и България

Евгений Максимович Примаков бе голям приятел на България. С усмивка винаги повтаряше, че първото му задгранично пътуване е било в нашата страна и от тогава до края на живота си носеше до сърцето си малко копие на Чудотворната грузинска икона Св. Богородица от Бачковския манастир. Като негов ученик станах издател на трудовете му в България. През последните години той често гостуваше в нашата страна за представянето на неговите книги, които се превръщаха в мащабни обществени събития. Беше търсен събеседник от българските президенти и премиери, учени и интелектуалци, журналисти и общественици, които изпитваха искрен респект пред мъдростта, интелекта и позициите му.


Владимир Путин:
Той бе велик гражданин на Русия!

„Имах честта да бъда с него в приятелски, откровени отношения. С което се гордея! Евгений Максимович Примаков е от хората, при които отрано се проявява мащабната личност. Многостранен ум и талант, задълбочени познания, целеустременост, човешки качества като дружелюбност, отзивчивост, стабилност бяха за Евгений Максимович определящи и той ги проявяваше по целия си жизнен път…
Естествено, аз като сътрудник на външното разузнаване четях и научните му трудове, и публикациите му в пресата. Това беше не само полезно, но и интересно четиво: ясно изложени факти, аргументирани изводи. Усещаше се, че авторът е човек с твърди убеждения, така да се каже, с непреклонен гръбнак. При това – прогресивно мислещ. От работите му се излъчваше уникална интелектуална енергия. В тях нямаше нито закостенялост, нито идеологически щампи и празнословие. Точно тогава у мене се оформи уважението към Примаков. И на това можем да гледаме като на своеобразно запознанство, макар и задочно. Срещнахме се лично много по-късно.
В разузнаването него веднага го приеха, макар че не беше кадрови военен. Но той идваше със значителен опит, а в характера му органично се сливаха взискателност и внимателно и уважително отношение към хората. Откритото и честно отношение към хората беше неизменна черта от личността на Примаков, а тези качества навсякъде се ценят. Но най-главното – Примаков направи всичко – не само да спаси Службата за външно разузнаване от разруха, но и да я укрепи, да запази и да развие най-хубавите и традиции. И тази линия – за защита на държавните, на националните интереси – той продължи да следва и когато стана външен министър на Русия.
Като министър-председател направи много, за да изведе страната от социално-икономическата криза. Но и още нещо важно: той умееше да намира общ език с всички политически сили, умееше да убеждава, гъвкаво да ги довежда до компромисни решения.
Без съмнение, беше истински творец на баланса, на равновесието, на здравия разум. Успешно работеше в различни професии и на различни длъжности. И многото превратности в кариерата си възприемаше като нова възможност да отдаде всичките си сили на Отечеството. При което мъжествено и с достойнство понасяше ударите на съдбата.
Винаги съм ценял високо неговото мнение, често се съветвах с него по сложни международни проблеми. Без колебание се доверявах на опита му, на неговата порядъчност и интуиция. И по-късно съм му възлагал деликатни мисии, с които можеше да се справи само той, който притежаваше дарбата на блестящ, мъдър дипломат. В последните години от живота му, когато беше тежко болен, аз се стараех да отделя повече време – да го навестя, да му позвъня. Запомнил съм последната ни среща на Великден, не много преди кончината му. Той, разбира се, беше наясно, но не променяше поведението си. Както винаги – шегуваше се, разказваше забавни истории. Имаше желязна воля, за пример на всички ни. Какво да говорим – велик гражданин на Русия! И аз имах честта да бъда с него в приятелски, откровени отношения. С което се гордея. И всички тези чувства, спомени – и благодарността – завинаги ще останат в мен.”

(Спомени на Владимир Путин от книгата „Нашият Примаков”, изд. от Форум „България – Русия”, 2019 г., София)