Пътят пред лявото – скъсване със Сорос, неолиберализма и социаллиберализма

Развитието на България след политическите промени след 1989 г. доведе в социално-икономически план до разрушаване на българската икономика, до принизяване на ролята и мястото  на държавата в икономическите, финансовите, социалните и други процеси на развитие и функциониране на българското общество. Налице е формиране в обществото на нови социални групи – „работещи бедни“; мизерстващи пенсионери; неграмотни и полуграмотни млади хора; улични просяци, клошари ровещи в кофите за боклук и т.н. В същото време под егидата на закона има нехуманна търговия със здравето, образованието, науката, културата, изкуството, разминаване с традиционните български ценности, деформиране и пренаписване на българската история, подценяване на българския език и култура, национални традиции и т.н. В българското общество се формира: крещяща липса на справедливост, на социална солидарност и човешка съпричастност; огромно неравенство; налагане на личния егоизъм като основа на развитие обществото и отношенията между хората, огромен дисбаланс между личните и обществените интереси; липсата на действителна свобода на словото; купени и манипулирани местни и парламентарни избори; купени и манипулирани от местни олигарси и представители на чужди държави протести, манифестации, митинги, събори и т.н. масови прояви; повсеместна корупция и рекет, срастване на олигархията с държавата, с държавни и общински органи и институции; липса на сигурност за здравето, живота и имота на гражданите; липса на действени органи на сигурността (полиция, следствие и др.), на истинска борба с контрабандата, спекулата, наркоманията; правосъдие (наказателно, гражданско и административно) често действащо не по закона,  а по „личното убеждение“ на съдиите, привнесено им от техните кадровици и външни стимулатори и т.н. В резултат България се превърна в най-бързо изчезващата нация в света, най-бедната държава в Европа, държавата с най-високото в света неравенство в доходите, със най-висока смъртност и крайно недостатъчна раждаемост. България е в социално-икономическа, демографска, духовно-културна и политическа криза и дори потенциална катастрофа.

В Европа има масов отлив от неолибералната идеология и практика и много бързо нарастване на десните консервативни политически движения и консервативно-радикални партии. Започва да се забелязват и някои събуждания на лявото в редица западноевропейски страни.  В почти цяла Европа започват да текат, макар и бавни, процеси на възвръщане към същностните социалистически идеи и ценности и стремеж към тяхното политическо реализиране в практиката, отказ от колаборацията с десните политики и партии, постепенен отказ от социаллибералните постулати на лорд Гидънс, Тони Блеър и Герхард Шрьодер. Колаборацията на левите с десните неолиберални фундаменталисти и социаллибералния курс на левите партии още не е преодолян. Развитието води неумолимо към преодоляване на неолиберализма в неговата изродена соросоидна форма и на социаллиберализма като младши помощник на неолиберализма. Това трябва да стане и в БСП.

След 2005 г. централното ръководство на БСП се привърза към неолиберализма и застана (под натиска на ДПС и НДСВ) зад крайно десни икономически промени в България, които след това станаха един от най-мощните фактори за обедняването на България, и които и досега властват и не могат да бъдат променени. А и редица дейци на БСП не искат и продължават да не искат отмяна на поне част от тази крайнодясна грабителска за трудовите хора политика. Сега, след огромната изборна катастрофа в годините след 2017 г. (загуба за 7 години на над 800 000 избиратели), българското общество очаква дълбока промяна на политическия курс, излизане от  неолибералното статукво и отказ от социалния либерализъм и социалния консерватизъм на някои бивши и настоящи ръководни дейци. Това може да стане не само и не толкова чрез обединяване на партии и движения за обща изборна борба. По-важна е основата на обединението – социаллиберална или социалистическа. Сега промяната може да стане чрез нова истинска лява социалистическа социално-икономическа политика, разработена от БСП и предложена на обществото, която да отразява, изразява и отстоява интересите и потребностите предимно на хората на труда, и която да се придържа към основните постулати на Програмата на БСП и на нейния Устав. Не просто лява политика на неолиберали и консерватори, а истинска социалистическа. В страната в момента няма друга реална политическа сила, освен БСП, която да е моторът на подобна радикална, но необходима партийно-политическа промяна, възвръщане в нови политически условия към дълбоките социалистически корени на БСП.

Тази същностна идейна (ценностна) и политическа промяна е по същество формиране на по-ляв политически курс, отказ от следването на други ценности и идеи. Ето и някои идеи за съдържанието на този по нов политически курс.    

2. Основни начала за формирането на новата политика на БСП

Идеите, ценностите и принципите са тези, които отразяват и изразяват потребностите и интересите на членовете и поддръжниците на истинските леви партии и са това, за което членовете и симпатизантите се обединяват и се борят.

На първо място политиката на БСП трябва да изразява, отстоява и осъществява на власт и в опозиция с предимство потребностите и интересите на хората на труда, повишаване на техните доходи и жизнено равнище, на значимо намаляване на социалното разслоение и огромното неравенство на доходите и разполагаемите финансови средства за издръжка на семействата. Необходимо е преодоляване на дефицита на икономическата и социалната свобода за хората на наемния труд, стабилност и сигурност на малкия и семейния бизнес. Свободата за предприемачество трябва да се съчетава и със свободата за физическото и духовното развитие на наемните работници. В България икономическата зависимост на наемния работник от бизнесмена собственик се превръща и в политическа зависимост на работещите от работодателите, а в крайна сметка и от олигархията, завзела десните партии ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ.

На второ място е справедливостта. Тя се изразява чрез: равнопоставеност във всички сфери на живота, не само в политиката, правото на гласуване и на избор, свободата на мнението и словото; недопускането на привилегии и дискриминация; справедливо разпределение на новосъздаденото богатство в производството на стоки и услуги между работодатели и наемни работници; справедливо разпределение на данъчните тежести; борба срещу спекулативно високите цени, облагодетелстващи отделни продавачи и производители.

На трето място е солидарността. Чрез нея се: съчетава обществения с личностния интерес и се осигурява приемствеността между поколенията; преодолява се личния егоизъм; развива  се колективистичното начало; проявява се човешкият хуманизъм и се установява баланс на интересите. Обществото се гради на основата на правата на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора. Солидарността трябва да се проявява и осъществява най-пълно в сферата на социалните помощи, разделени от пенсиите и в здравното и пенсионно осигуряване, чрез по-високо заплащане на здравни и пенсионни вноски от по-богатите хора.   

На четвърто място е борбата за равенство на хората в обществото. Това означава заплащане на труда според неговото качество, количество и интензивност, а не според капризите на работодателите; намаляване на големите неравенства в доходите и жизненото равнище; осигуряване на достъп до качествено образование, до качествени здравни грижи и равен достъп до качествени лекарства, премахване на предимствата чрез по-високо заплащане на по-качествени здравни услуги в държавните и общински болници. Равенството се измерва не само политически и юридически. В съвременни условия е много актуално и важно преразпределението на новопроизведеното богатство (печалбата от произведената продукция). Огромното икономическо и социално неравенство поражда дълбоко чувство за несправедливост.

На пето място е патриотизмът, изразен в дейностите за съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа, грижа за майчинството и децата. Това налага в страната да се провежда нова социално-икономическа политика за преодоляване на бедността. Това ще помогне България да излезе от демографския колапс, да се ограничи до минимум емиграцията, да подпомогне връщането на част от емигрантите, да се съхрани и развие обичта към Родината, към българския език, българската литература, история, етнография, към българските традиции и култура, към българската природа.

На шесто място е опазването на природата като национална ценност и като среда за живот и дейност на българите, екологизация на жизнената среда на хората в градовете, както и разумното използване на българските природни ресурси и богатства, в интерес на българските граждани и на развитието на България.

На седмо място е истинската демокрация с усъвършенстването на парламентаризма, плурализма, свободата на събранията, съюзяването, свободата на индивидуалното и груповото мнение, свободата на словото, преодоляване на политическите манипулации чрез средствата за масова информация, намаляване ролята на заплатената журналистическа автоцензура (конформизъм с интересите на богатия собственик). Особено място има ликвидирането на влиянието на олигархията в политиката в Народното събрание, в съдебната система, в полицията и в регулаторните органи на държавната власт. 

На осмо мястое недопускането на участие на България в пряка, прикрита или косвена форма във военни стълкновения, кризи и сражения извън територията на страната. Животът на българските войници, въоръжеността и боеспособността за защита на териториалната цялост на България е недопустимо да се пренебрегват за сметка на чужди военни и икономически интереси.

3. Цели на новата социално-икономическа политика

Главната цел на политиката на БСП е повишаване на жизненото равнище, на благоденствието на огромната част от хората.Това да става чрез развитие на икономиката, справедливо разпределение на новопроизведеното богатство, намаляване на неравенството в доходите и жизненото равнище, както и експлоатацията на труда на наетите лица, действени социални грижи за хората с увреждания, болните и пенсионерите, защита на трудовите права, осигуряване на действително безплатно висококачествено образование и равен достъп до качествено безплатно здравно обслужване. За да се постигне тази главна цел има две условия. Първото е създаването на материалните предпоставки хората да бъдат без икономически окови, а това означава увеличаване на размера на националното богатство, икономиката да е в основата на повишаване на жизненото равнище и общественото благоденствие и на тази основа по-пълно да се  задоволяват нарастващите потребности на индивидите. Второто е справедливото и солидарно преразпределение на новосъздаденото национално богатство от равнище фирма до държавата като цяло и по този начин намаляване на социално-икономическите неравенства. Тази главна цел се структурира и реализира постепенно чрез подцели и различни механизми. В стратегически план това следва да бъде период за реализация до 2032 г., когато да се достигнат почти всички средни равнища на страните от ЕС към актуалните за тогава (2032 г.) параметри: произведен БВП, производителност на труда, развитие на социално осигуряващите отрасли на стопанството (земеделие, енергетика и др.) и особено стопанските отрасли, свързани с преработване на местните минерални  и земеделски суровини.

Първа подцел. Повишаване на ефективността на българската икономика и промяна на структурата на собствеността.На първо място е повишаване на стопанската ефективност чрез: а) значим и икономически стабилен растеж, основан на висока производителност, конкурентноспособност на изделията, високо качество на труда като основа за развитие и обогатяване на социалните дейности; б) приоритетно развитие на съвременни високотехнологични производства не само и не толкова на възли  и детайли, а на крайни изделия и социално необходими осигуряващи дейности; в) добив на качествена селскостопанска продукция, производство на качествени суровини за промишлеността и храни за населението; г) повишаване ролята на държавата не само като регулатор на икономиката, но и като собственик и стопанин; д) стимулиране на развитието на кооперативното движение предимно в селското стопанство, търговията, комунално-битовите и занаятчийските услуги; е) създаване и използване на държавни механизма за защита на българските производители и производство, особено на растителна и животинска продукция и хранителни продукти.

На второ място е промяната в структурата на собствеността, повишаване на делът и ролята на държавната, общинската и кооперативната собствености държавната регулация на труда. Бавно и постепенно делът на държавната собственост от около 9% да достигне средното европейско равнище от около 30-40%. Това да става чрез: 1/. Целеви държавни инвестиции за създаване на нови производствени предприятия и мощности с предимство в най-изостаналите райони на страната; в производство, разпределение и пренос на енергия; информационно-комуникационни и компютърни (хардуерни и софтуерни) технологии (ИКТ); цветна металургия, машиностроене; производство на хранителни продукти и масово използвани лекарства; създаване на Държавен инвестиционен фонд с размер поне от 1.5 млрд. лв. годишно инвестиране; изграждане на АЕЦ „Белене“, нови реактори в АЕЦ „Козлодуй“. 2/. Изкупуване на фирми и дялове от фирми със социално значение за населението (напр. ЕРП –тата), летища, пристанища; развитие на държавните банки, изкупуване на чужди банки и др. 3/. Десетгодишен мораториум върху по-нататъшната приватизация и отдаването на чуждестранни лица и офшорни фирми  на концесии за ползване на българските богатства и изградени инфраструктурни обекти, ревизия на концесионните договори, приемане на нов закон за концесиите. 3/. Промяна в закона за кооперациите и стимулиране кооперирането на производителните на земеделска и хранителна продукция. 4/. Модернизиране на производството в държавните предприятия (ж.п. транспорт, въздушен транспорт, пощенски съобщения и услуги и т.н.). 5/. Възвръщане обратно в собственост и управление от общините на обслужващите населението фирми като водоснабдяване и канализация, транспорт, социални грижи и т.н.

 Като цяло нарастването на дела на държавната собственост ще доведе до: по-значими приходи в бюджета, тъй като над две трети от печалбата ще отива в държавата, а не само 10% от данъци, както е от частния сектор; възможност да се повишават трудовите доходи на работещите в държавните предприятия; намаляване на износа на национален доход чрез износа на печалбата от чуждестранните и българските частни фирми. Чрез държавните предприятия и фирми на конкурентна основа с фирмите от частния сектор се понижават цените.

 Втората подцел е промяната в съотношението при разпределениетона новосъздадената стойност в полза на наемния труд чрез: намаляване на делът на печалбата на собственика на фирмата; повишаване на делът на възнаграждението на труда на наетите лица, който да достигне средноевропейското равнище; преструктуриране на данъчната система чрез намаляване на данъците и таксите за бедните и увеличаване на облагането на богатите и най-вече на най-богатите, въвеждане на необлагаем минимум за нископлатените наемни работници и служители, прогресивно данъчно облагане на доходите на останалите физически лица. Въвеждане на: по-високи ставки на корпоративните данъци (от 15% по препоръките на МВФ и ЕС, а за финансовия сектор и особено за банките и застрахователните компании и на над 20%); въвеждане на целеви данък върху луксозните стоки. В ръста на доходите на трудещите първостепенно място да има ръстът на заплатите за лицата с високо образование и квалификация.     

Третата подцел. Провеждане на целева и резултатна социална младежка политика,пряко насочена към издигане равнището на работата с децата, учениците, студентите, младите наемни работници и младите семейства с деца и водеща до излизане от демографската катастрофа. Основните направления на тази политика са: 1/. Социални дейности: задължително и безплатно за родителите посещаване на целодневна детска градина, ускорено изграждане в големите градове на нови и модернизиране на съществуващите детски заведения; създаване на няколко държавни високоспециализирани детски болници; модернизиране на материалната база, апаратурата и лекарската квалификация в родилните заведения с цел намаляване на детската смъртност и повишаване на качеството на обслужване.  Предимство при назначаване на работа в държавни и общински структури на млади майки с три деца до 14 годишна възраст, но при наличие на необходимото образование и квалификация и т.н.; значими стипендии на младите майки-студентки и предимства на студентските семейства с деца при наставяне в студентски общежития. 2/. Финансови стимули чрез значително увеличаване на детските надбавки за второ и трето дете на младите семейства, когато родителите са с висше и средно образование и/или имат най-малко двегодишен трудов стаж на едно и също работно място. Освобождаване или намаляване на корпоративния данък на фирмите, отпуснали целеви стипендии и сключили договори за работа в тях за най-малко четиригодишен период. 3/. Подобряване на материалните условия за отглеждане на децата в семействата чрез създаване на национален фонд за строителство и поддържане на жилища, в които да се настаняват срещу минимални наеми млади семейства с две и три деца, отпускане на нисколихвени, а при трето дете и безлихвени кредити на млади семейства (със сключен граждански брак) за покупка или изграждане на жилище. Всичко това, в единен комплекс,  ще позволи излизане на страната от демографската катастрофа. 

Четвъртата подцел. Повишаване на качеството на образованието и науката.Нейното постигане става чрез комплексни действия за: 1/. Съществени промени в средното образование: актуализиране на съдържанието и формите на образование, осъществяването на взаимна връзка между съдържанието на учебните предмети по класове, разширяване и задълбочаване на знанията по фундаменталните учебни предмети, осигуряващо  базова общообразователна подготовка (до 16-годишна възраст), способстващи формирането на самостоятелно мислене и интелект и създаване на предпоставка за бъдеща успешна адаптация на младата личност в обществото;  повсеместно въвеждане на едносменно образование до четвърти клас; безплатна закуска и обяд на ден за редовно посещаващите занятия до 4 клас; безплатни учебници и учебни пособия до 8 клас; намаляване на броя на децата в паралелките в селските райони и малките градове (с население под 1500 жители); прекратяване практиката на закриване на училища по финансови съображения; отмяна на делегираните бюджети; по-високи стартови заплати за младите учители;   развитие на професионалното образование след навършване на 15-16 год. възраст; съвременно техническо и спортно преоборудване на училищата и масово въвеждане на нови ИКТ. 2/. В сферата на  висшето образование да се въведе напълно безплатно обучение в държавните университети за медицински и учителски специалности (лекари, медицински сестри, лаборанти, фармацевти, рехабилитатори, фелдшери; учители, педагози, психолози), премахване на системата на делегираните бюджети. За дефицитните специалности (за лекари, медицински сестри и стипендии (в размер 80-90% от минималната работна заплата)  за подписалите договор за работа (5 до 10 г.), обучавани в български държавни университети. Създаване на законови и подзаконови нормативни предпоставки и допълнително финансиране на бързото израстване на младите научно-преподавателски кадри. 3/. В науката въвеждане на целево стимулиране за научна дейност в приоритетите за българската държава научни и производствени области, по-високи размери на стипендиите за докторантите.

 Пета подцел. Повишаване на здравния статус на населението, реализиране на съществени промени в модела и във финансирането на здравеопазването и снабдяването с лекарства и медицински препарати и услуги за населението.Отказ от търговския подход в здравеопазването,  разграничаване на държавната и частната здравна помощ, спазване на конституционното положение за безплатна медицинска помощ, прекратяване на доплащанията в държавните и общински здравни заведения и центрове, стабилизиране и възвръщане на ролята и мястото на общинските и областните болници в системата на здравеопазването, които да не са търговски дружества. Създаване и развитие на единна държавна структура за производство, внос и износ на лекарства и аптечна мрежа, осигуряваща надеждност и достъпност на потребителите на здравна помощ и услуги по цялата територия на страната, снабдяване на областните и общинските болници с лекарства с единни цени, независимо от разстоянията. Здравната каса да финансира здравните дейности само в университетските държавни, национални, областни и общински болници, центрове, санаториуми и др. Осигуряване на доболничната помощ с необходимите подготвени профилирани специалисти и лични лекари срещу повишено трудово възнаграждение. Главна грижа на държавата да стане: доближаване на качественото здравеопазване до хората; повишаване на качеството на оборудването и на битовите условия за лечение в областните и общинските болници и санаториумите; висококачествена и действително спешна помощ с необходимите и съвременни транспортни средства, съвременна апаратура и подготвени медицински лица; пряк и неограничен достъп на пациентите до лекари-специалисти; значително увеличаване заплатите на лекарите, сестрите, фелдшерите, лаборантите и рехабилитаторите в националните държавни, областни и общински болници и здравни центрове и санаториуми, както и в спешната помощ, значимо стимулиране на най-често търсените лекари-специалисти; създаване на мрежа от държавни аптеки и такива с денонощен режим на обслужване на гражданите във всички общински центрове  и населени места с над 10 000 жители. Отмяна на таксите за избор на лекар и на потребителската такса при лекарите, в болниците и в медицинските лаборатории.

Шеста подцел. По-хармонично развитие на регионите, на общините и населените места, на свързаността на националната територия. Реализацията трябва да става чрез държавни инвестиции в инфраструктура, предприятия, социални дейности, повишаване делът на средствата от бюджета за общините, развитие на общинската социална и инженерна инфраструктура и социални дейности предимно чрез общинска собственост и общинско управление и отговорност. Необходимо е ускорено развитие на пътнотранспортните комуникации чрез: модернизиране и ускоряване на ж. п. транспорта; доизграждане на автомагистралите („Хемус, „Струма“, „София-Калотина“, „Русе-В. Търново“), реновиране на първокласните автомобилни пътища с предимство в най-изостаналите райони; изграждане на хидровъзел „Никопол-Турну Мъгуреле“ с автомагистрала и ж.п. линия  на язовирната стена и осъществяване на скоростна транспортна връзка Букурещ-Никопол-София-Солун-Атина, автомагистрала „Черно море“, проучване, проектиране и поетапно изграждане на автомобилни и железопътни тунели през Стара планина при Шипка, Беклемето и Петрохан, изграждане на скоростна ж.п. връзка и автомагистрала по пътя София-Скопие.

Седма подцел. Опазване и защита на естествената природна среда и подобряване жизнената среда за населението.Отстояване пред европейските институции за коригиране на т. нар. „зелена сделка“, „декарбонизация“ и т.н. дейности в интерес на социалните и трудовите права на гражданите на Република България, искания за дерогация на заплащането на въглеродните емисии за парното отопление и производството на въглища за поне 15-20 години напред. В условията на глобално затопляне главен приоритет да стане адаптацията на страната към този закономерен природен процес и адекватни промени в жизнената среда на населението. Следва ускорено да се възстанови и разшири системата за напояване на земеделските площи, така че да се преодолеят климатичните прояви на засушаването и отрицателното им влияния върху произведената селскостопанска продукция. Опазването на почвените ресурси на страната чрез забрана за изграждане на фотоволтаични паркове и ветрогенератори върху обработваеми земи, самоцелно изграждане на промишлени и други обекти върху плодородните земи в цялата страна. Значими рестрикции за замърсяването на почвата, водите и въздуха. Да се рекултивират всички язовири и микроязовири и изградят нови с цел осигуряване на достатъчни и надеждни водни ресурси за питейни води, за промишлени и земеделски потребности. Създаване на едни за България собственост и система за осигуряване, съхраняване и управление на водните ресурси. Ограничаване и спиране (извън периодите на пълноводие на реките) дейността на малките ВЕЦ. Решително подобряване на водоснабдяването и реновиране на почти цялата водопреносна и канализационна система на селищата в цялата страна. Засилване охраната на защитените територии от неправомерно застрояване и дейности, както и от бракониерство на диви животни, неразрешено билкосъбиране и от пожари. Създаване и поддържане на нова по-надеждна пожарозащитна система в страната. Трябва да се осигурят условия за по-нататъшно опазване на естественото биоразнообразие и биологично богатство на територията на България. 

Осма подцел. Действителна охрана и защита на трудачрез ограничаване на: възможностите без повод или с измислен повод и незначителен повод да бъдат уволнявани от работа работници и служители чрез съответните промени в Кодекса на труда и засилен контрол от инспекциите по труда; недопускане на работа над законовата продължителност на работното време и в почивните дни; намаляването на физическия труд чрез механизация, автоматизация, електронизация и дигитализация на трудови операции; недопускане на актове на насилие и психологически тормоз на работното място. Промяна в закона за стачките.

Девета подцел. Значими промени в пенсионното дело чрез: постепенно увеличаване на размера на осигурителните вноски и увеличаване делът на солидарния стълб; увеличаване на максималния осигурителен доход до размера на най-високите трудови възнаграждения в държавния сектор – на около 20 000 лева и на максималната пенсия до над два пъти размера на средната работна заплата; изваждане от ДОО на т.нар. „социални пенсии“ в отделен фонд в Министерството на труда и социалните грижи, оставане в НОИ в пенсионния фонд само на лицата с осигурителен индивидуален принос в съответствие с кодекса за социално осигуряване; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2023 г. с еднаква формула за преизчисляване, актуализиране на старите пенсии; оптимизиране на инвалидните пенсии; заплащане на пенсионни осигурителни вноски  на равнището на действително получаваните трудови възнаграждения, а не чрез осигурителни прагове; криминализиране на неплащането от работодателите на пенсионни здравни осигуровки и плащането „на ръка“ на трудови възнаграждения; плащане на пенсионни и здравни осигуровки от всички финансирани чрез бюджета лица (армия, полиция, държавни служители и т.н.). Всички работещи в България и всички работодатели да имат правото и задължението да плащат пенсионни и здравни осигуровки.

4. Средства и начини за реализация на новата лява политика

Първо. Преструктуриране на данъчната система и осигуряване на повече средства за социални, образователни, научни, здравни, културни и спортни дейности. А/. Корпоративни данъци. Поетапно до 2028 г. да се увеличава размерът на корпоративните данъци до 15%, а до 2032 г. до 18-20% (Полша и Чехия по 19%, Словакия, Естония, Хърватия и др. – 19-21/22%). Увеличаване на данъка до 2028 г. върху получавания дивидент на над 15%, а до 2032 г. и до 20%, а на хазарта, търговията с луксозни стоки и луксозни превозни средства (автомобили, самолети, вертолети, яхти), съответно на 20 и на 25%.  Б/. Косвените данъци да бъдат върнати на ставките преди ковид-пандемията. В/. При облагането на доходите на физическите лица да се въведе прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум до размера на минималната заплата и прогресивно увеличаваща се ставка за доходите до десетократния размер на минималната работна заплата, а над него – 35% данък.С това най-високите равнища на данъка ще достигнат поне частично средните за Европа (Словакия 32%, Словения 50%, Германия 45%, Румъния 45%, Кипър 35% и др.). Чрез тези промени ще се увеличат приходите в държавния бюджет, ще се постигне по-голяма обществена справедливост и солидарност, ще се намали неравенството. Г/. Значимо повишаване на ставките за данъците (данък сгради) на луксозните имоти и тези жилищни сгради, които са използвани за търговски цели: неосновните жилища (необитаеми и отдавани под наем) и основните жилища с площ над 160 кв. м., луксозни вили, дворци и палати, извънградски къщи с голяма площ (над 160 кв. м. застроена), частни самолети, вертолети, яхти и луксозен клас автомобили. Д/. Еднократно увеличаване на здравните и пенсионните осигуровки с 2% за сметка на работодателите, с което ще се повиши тяхната солидарност към настоящите им наемни работници за осигуряване на тяхното бъдеще. Е/. Значимо увеличаване на бюджетите на общините чрез преки субсидии от държавния бюджет с цел значимо подобряване на инженерната, пътна, водно-канализационната и социалната инфраструктура в населените места. Ж/. Въвеждане на задължителен държавен контрол и надзор върху таксите, определяни, въвеждани и събирани от банковите и информационно-комуникационни оператори с цел недопускане на ощетяване на масовите потребители.    

Второ. Промяна в начина на изготвяне и реализация на бюджета на страната. Прекратяване на практиката на занижено планиране на приходите, за да остават в края на годината средства, които се раздават по партийно или лично олигархично-авторитарно решение на „свои фирми“, „свои обръчи от фирми“, „свои общини“ и свързани  политически и икономически лица. Увеличаване на приходите чрез изсветляване на сивата икономика във всички сфери на стопанството, но с особено внимание към социалната сфера – здравни медицински центрове, частни старчески домове и хосписи, вносно-износни дейности с лекарства, аптеки, учебни курсове и школи  и т.н. Значително намаляване на контрабандата, особено недопускане на частни олигархически свързани фирми в дейностите за държавен контрол; по-голяма събираемост на данъците; значително намаляване на злоупотребите с ДДС; намаляване на корупцията и др. Преструктуриране на разходите, като в тях към 2028 г. от БВП да се отделят не по-малко от 5.5% за образование, 1% за наука, 2% за култура, 6-7% за здравеопазване и т.н.

Трето. Повишаване на качеството и ефективността на работа, преодоляване на институционалната безпомощност на държавните и общинските органи. Това да се реализира чрез: 1/. Активна защита на националните интереси пред ЕС и международните организации, както и чрез двустранните връзки и договори; 2/. Оптимизиране на структурата и броя на работещите в държавната и общинската администрация; 3/. Въвеждане на електронни системи на управление и административно обслужване; 4/. Увеличаване на правата и активизиране на държавните контролни органи  с цел: осигуряване на действена защита на живота, здравето и труда; качеството на предлаганите на населението местни и вносни хранителни продукти и лекарства; защита на личната и семейната собственост; 5/. Борба с проявите на корупция, измами и кражби от гражданите; 6/. Промяна на олигархическата практика на „раздаване“ на обществени поръчки и използването на контрабандни канали и корупционни практики. 

  Четвърто. Повишаване на ефективността на работата на органите на сигурността и правораздаването. За намаляване на общественото недоверие към полицията, следствието, прокуратурата и съда е потребно: 1/. Да се преатестират, при най-малко съмнение за нелоялност към службата и некачествена работа, дознатели, следователи, прокурори и съдии, като уличените във връзки с криминалния контингент и външни лобистки и други влияния, в корупция, присвояване и др. негативни прояви да бъдат отстранявани; 2/. Осигуряване на по-справедливи трудови възнаграждения на служителите на полицията, охраната на затворите и на съдебните експерти; 3/. Преструктуриране на звената и щата в съдебната система, така че да се намалят съществено различията в натоварването на работещите в нея, увеличаване на качеството и на скоростта на разглеждане на делата в съдилищата; 3/. Преструктуриране и оптимизиране на броя и състава на звената за борбата с организираната престъпност и корупцията, осъществяване на действен контрол върху криминалния контингент и разпространителите на наркотици; 4/. Приемане на нови закони и/или промени в съществуващите закони за защита на имуществото и живота на обикновените граждани, на собствеността на гражданите и фирмите, така че да има наказания „за кражбата за милиони“, а не само за кокошкарство.

(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)

* Текстът е разработка, подготвена за РС на БСП-Красна поляна, приета на разширено заседание на 15 март 2018 г. и изпратена на НС на БСП и ГС на БСП-София и лично на председателя на БСП К. Нинова. За тази идея нямаше абсолютно никаква обратна реакция, дори че е получена и прочетена. Днес авторът отново я е адресирал до ръководството на БСП в лицето на и.ф. председателя Атанас Зафиров, председателя на ПГ на БСП Борислав Гуцанов, зам-председателя на 50-тото НС Драгомир Стойнев и председателя на ГС на БСП в София Иван Таков.