Проф. Александър Джеров: Разбуташ ли Конституцията, рушиш държавата

Проф. Александър Джеров е един от знаковите юристи и политици от началото на прехода у нас. Председател е на Законодателната комисия и член на Комисията по изработването на конституцията в Седмото велико НС. Оглавява Законодателната комисия и в 36-ото народно събрание. Заместник-председател е на 38-ото НС.

– Вие сте един от авторите на съвременната Конституция. Има ли необходимост тя да се променя сега, проф. Джеров?

– Конституцията е основата на държавата. Тя е най-важният закон, който всеки трябва да зачита.  Ние във Великото НС я направихме доста добре. Тя е съгласувана с ЕС и беше много модерна, вършеше хубава работа. Сега са решили да правят промени. Трябва да знаят, че да променяш Конституцията, не е работа за всеки. Това е деликатен въпрос. Изисква изключителни умения и знания, както и правен опит. Затова, ако се правят промени, в тях трябва да участват специалисти с практика. 

– Виждате ли ги тези специалисти?

– Къде са? Няма ги. При нас никой не вика добрите юристи. Нека да се върнем векове назад. Как е създадено гражданското законодателство на Наполеон, в което все още никой не смее да се бърка.  България се учи от него, Италия – също. Наполеон навремето е събрал най-добрите юристи и специалисти в областта. И те така са изработили законодателството, че то служи вече векове. Конституция не се променя за часове. 

– Защо у нас обикновено който дойде на власт, все тръгва да променя Конституцията, сякаш това е детска игра?

– Не знам. Но е много опасно. Пак повтарям, защото изработването на Конституцията е фина материя. Конституцията не трябва да бъде свързана с политическите интереси. Разбуташ ли я, може да разрушиш държавата. 

Не знам какво ще направят, какво ще напишат. Но искам едно да кажа – ние трябва да си останем парламентарна република. И това не трябва да се пипа.  Приказките, които сега се говорят, са много общи. Искам да видя нещо конкретно. 

– Как оценявате като юрист промените в НК, визиращи наказанията за агресия?

– НК също иска дълбоко обмисляне. Промените в него не стават за ден-два. Къде е дълбокото обмисляне обаче? Аз не го виждам.  Наказателното право е отражение на възпитанието на хората. А не някаква съдийка рекла, вещо лице пък друго направило… НК е основен закон и не може необмислено да се мени. Много ме е страх от бъдещите промени. 

– Виждате, че тези промени се правят политически. Политизираха и трагедията с момичето в Стара Загора…

– Да, точно така. Политизират го. А това е много опасно. Сегашният НК е от половин век, почти.  Трябваше да се изработи нов, свързан с възпитанието на хората. Народът да е спокоен, когато се извърши престъпление, да отиде и да се оплаче.  Слушам непрекъснато хора, които се оплакват, че са сигнализирали за престъпления, но не са получили никакъв отговор нито от полицията, нито от правосъдието. Не може така. Промените в НК, пак казвам, за 2 дни не се решават. Че имаме дефекти, имаме. Трябва обаче да се седне и да се мисли спокойно, без политическа обремененост. Да се поработи малко в съда, прокуратурата и МВР.  Не може само защото някой е нечий син, да си затварят очите за извършено от него престъпление. Рушвети в тази област не бива да има. Системата е болна и трябва да се лекува. 

Случаят в Стара Загора е не само престъпление, а нещо много по-страшно. И не е въпрос сега да се правят някакви промени в НК. А дълбоко да се мисли. Как да се попречи на такива нечовеци да нападат съпруги, приятелки, майки… В случая говорят за съдийка, че е виновна, ами вещото лице? Затова трябва да има много дълбока революция в съда, прокуратурата, медицината. Не може лекарите да говорят за лека телесна повреда, когато имаш съсипан живот. 

– Дали тази трагедия няма да се използва за приемане на Истанбулската конвенция?

– Аз съм против тази измишльотина, наречена Истанбулска конвенция. Частта й за половете е античовешка. Тя има и хубави страни. Но какво е това да се дава възможност на някакъв трети пол. Глупости.  Затова Конституционният съд много точно се произнесе. Не може да се приеме цялата конвенция с всичкия й баласт. Ако приемат Истанбулската конвенция, е страшно. Чак не ми се мисли.  Трябва да се върнем към старото българско възпитание, което беше за чест и уважение към човека.  Игра с правните норми няма и не може да има. 

Когато се прави нещо, трябва да се върши комплексно. Да погледнем какво са правили нашите прародители. Какво уважение са имали един към друг. Много сложен е въпросът и той не се решава само в промяната на 5 или 6 норми. Трябва да се влезе по-надълбоко.  Стигнали сме до едно невъзможно положение. До дъно, от което трудно ще се излезе.