Размисли пред стълбата

Да подтичваш или се търкаляш по стълбата: две съвсем различни биофизически състояния.

Тези размисли ме споходиха след гледката на две видеоновини. Едната, по-отдавнашната, показваше как президентът Джо Байдън, люшнат от порив на вятъра, се изтърколи по стълбата на правителствения самолет, надигна се мъчително и продължи да слиза, като се държеше здраво за перилата. Другото видео бе от Риад – от официалното посещение на руския президент Путин. Надолу по самолетната стълба той не слизаше, а подтичваше бодро и мъжествено.

Две състояния на двама лидери на две от най-силните държави в света – САЩ и Русия. И една потресаваща разлика по отношение на здравословното им състояние. Огромна, макар че ги делят само няколко години във възрастово отношение. Очевидно лидерът на Щатите, който наскоро чества 80-годишния си юбилей, е твърде зле във физическо и ментално отношение. Спъване и падане по стълби, несигурна старческа походка „като в паници“ – всичко това са много мрачни сигнали за обитателя на Белия дом. Към това трябва да добавим и очевидните психически смущения на американския президент – губене на ориентир, протягане ръка за поздрав в празното пространство, търсене в стаята на отдавна починали роднини или колеги политици, езиково-смислови гафове. И тук заслужава да се спомене мнението на американски лекар,  работил в Белия дом при трима предишни президенти. Според него Джо Байдън е изчерпан физически и не би било мъдро да се кандидатира за следващ президентски мандат (както самият Байдън твърдеше доскоро). И като аргумент за негативната си прогноза относно бъдещото президентство на сегашния №1 във Вашингтон, високопоставеният служител на Хипократ напомняше за една, общо взето, известна истина, че  президентското кресло в една голяма държава изисква и големи физически и умствени напрежения. На които Джо Байдън очевидно не може вече да отговори.

Също така добре известно е, че лидерът в една президентска държава играе решаваща роля в нейното вътрешно и международно развитие. При сегашното заредено с взрив положение, очевидна става необходимостта от спешна рокада в  президентската канцелария в Белия дом и отправянето на досегашния № 1 в заслужен отдих. Това не е само императив на днешния ден, а по-скоро съдбоносна необходимост. Защото един политически мъж (особено ако е лидер на свръхдържава с огромен ядрен, политически и финансов потенциал) в неадекватно психо-физическо състояние може да допусне такива големи грешки, които да повлияят съдбоносно не само не неговата страна, а на целия свят. Необходимост, която пристига с воя на болнична линейка…