Рицарят на българската духовност

Навършиха се 90 години от рождението на проф. Александър Фол

Навършиха се 90 години от рождението на големия европейски учен професор Александър Фол. Основателят на научната дисциплина „Тракология“ бе един от най-големите ерудити и интелектуалци на нашето съвремие, но и държавен деец – министър на народната просвета в периода 1980 – 1986 г. и на културата, науката и просветата през 1989 г. Ненадминат преподавател, човек с енциклопедични познания, учител (като университетски преподавател и научен ръководител) на стотици, а може би хиляди български историци, стратег на културното ни отваряне към света от 70-те години на ХХ век, особено в частта му с изложбите на тракийското изкуство, неговата диря в българската духовност е безспорна и дълговечна.

„Начинът на живот и поведение на Александър Фол беше като на интелектуален аристократ — един от малкото. Така го помнят хората, с които е работил в Министерството на културата или в Министерството на образованието, така го помним и ние, които сме били негови студенти“, казва бившият министър на образованието и науката проф. Сергей Игнатов.

Преди 90 години в семейството на драматурга Николай Фол и Вера Бояджиева се ражда синът им Александър. Негов кръстник и наставник в ранните детски години е патриархът на Българската православна църква Кирил, с когото баща му е приятел от младежките си години.

Преди да се насочи към изучаването на историческата наука, Александър Фол пише разкази и стихотворения, създава стенвестник и работи като монтажник в „Завод 13“, за да подпомага семейния бюджет. Междувременно се подготвя за кандидатстване във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).

В артистичния софийски дом ежедневно си дават среща талантливи млади хора, които обсъждат своите творчески идеи с бащата на Александър, известния театрален драматург Николай Фол. В този „здрав, издържал американските бомбардировките над София дом, около една маса и едно купено в Германия пиано, на което свириха Панчо Владигеров и Димитър Ненов, се събираха хора от българската интелигенция между двете световни войни“, спомня си Александър Фол, в биографичното си интервю за Българското национално радио (БНР) през зимата на 1997 година.

Неговите научни търсения започват веднага след като завършва „История“ и „Класическа филология“ в Софийския университет. Впоследствие получава званията кандидат на историческите науки и доктор на историческите науки, след като защитава дисертация на тема „Тракийският орфизъм“. Следват специализации в Колеж дьо Франс в Париж и в Германския археологически институт в Берлин. Историята на старогръцката и тракийската култури дотолкова го поглъща, че основава Института по тракология, който днес носи неговото име — Център по тракология „Проф. Александър Фол“, и е част от Института за балканистика на Българската академия на науките.

„Той се подготвяше като за театрално представление със своите студенти. Всяка среща с него беше един жив контакт с човек, който живее в науката и потопен в нея изцяло носи духа на изследователя. Това, което му се налагаше да преодолява, беше материалистичното отношение на „новата наука“, създадена по съветски модел в български условия. В нея той се опитваше да намери националната културна древност и да впише траките във визитната картичка на България пред света. Този националистичен модел тогавашната държава все пак позволяваше и толерираше“, обобщава научните търсения на Александър Фол египтологът доц. Теодор Леков.

„Знанието за траките“, както проф. Фол обяснява тракологията за аудиторията на БНР пред професора по фолклорни изкуства и водещ Георг Краев през 1995 година, показва, че тяхната история и култура са „локализирани в  индоевропейската ни прародина в района около Черно море — Ациркум-Понтийската зона“. Според него „няма данни траките да са се преселили отнякъде по тези земи“. Те са етнообособена група индоевропейци, които през II век преди Христа започнали да се наричат траки, а понятието тракология проф. Фол въвежда с една своя публикация през 1970 година.

„Той успяваше да накара хората, дори и тези, които въобще не се занимаваха с история, да погледнат на историческите процеси, свързани с българските земи, от един съвсем различен ракурс. Той ги озадачаваше, шокираше, но в същото време успяваше да ги накара да премислят и разпознаят детайли, които може би никога нямаше да забележат“, акцентира върху неговата отдаденост на науката и лична харизма историкът д-р Ружа Попова.

Представянето на културните стойности на България пред света е пайдеята, която според проф. Фол „образова — възпитава света за нашата древна история“:

„От пайдея произлиза днешното педагогика. Ще рече — културата като пайдея е начин, по който обществото като цяло се държи по фарватера на историческия процес. Това схващане за културата като съществен, основен елемент на традицията българският университет добре пази, тъй като в образованието тук главната цел е пайдеята, тоест културата, схваната като поведение.“

Тези схващания на Александър Фол, както и неговата всеотдайна научна дейност, са оценени от тоталитарната власт и той поема поста на министър на народната просвета на Народна република България (НРБ). В следващите седем години неговите усилия са съсредоточени върху развитието на родното образование и култура.

На Първия конгрес на народната просвета той очертава ролята на националните радио и телевизионни специализирани и общообразователни програми за учащи се, учители и просветни дейци. Техните задължения включват и „сериозна и отговорна разяснителна идейно-политическа и организаторска работа по изпълнението на всички основни дейности, заложени в програмата, за да мобилизират обществеността за превръщането на образованието в общонародно дело“. Постановките, които той развива пред делегатите на конгреса, звучат актуално и днес, но в контекста на днешното демократично устройство на страната, както и тогава, в „последователността и приемствеността в отношението на партията към младите поколения за формирането на многостранно, а в перспектива и на всестранно развитата личност“.

Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977).

Бил е гостуващ лектор в университети в САЩ, Германия, СССР, Великобритания и др. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски език.

В библиографията му присъстват близо 400 научни труда – монографии, студии, статии и др. в областта на тракийската история и култура, сред които изпъкват: „Тракийско военно изкуство“ (С., 1969), „Демографска и социална структура на Древна Тракия (I хил. пр. н. е.)“ (С., 1970), „Политическа история на траките. Краят на второто хилядолетие до края на пети век пр. н. е.“ (С., 1972), „Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха“ (С., 1975), „Тракийският орфизъм“ (С., 1986), „Политика и култура в Древна Тракия“ (С., 1990), „Тракийският Дионис. Част първа: Загрей“ (С., 1991) и „Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий“ (С., 1994), „История на българските земи в древността до края на III в. пр. Хр.“ (С., 2008) и др.

Умира през 2006 г. Погребан е в Централните софийски гробища.

Ние сме тленни, но интелектуалната енергия е вечна. Тя ще живее в нас и чрез нас в следващите поколения ученици и последователи на философията, ценностите, наследени от предците ни. Това бе и остана веруюто на Големия Фол до края на живота му!

Г