Родните фактчекъри атакуват неудобните истини с методите на съветската и гьобелсова пропаганда
Factcheck.bg не пазят истината. Те маргинализират неудобните истини и преследват идеи
Ако теми като фалшивите новини и дезинформацията ви вълнуват, сигурно знаете, че съществува и нова професия, наречена фактчекър. Това са хора, които проверяват дали публични изказвания на влиятелни личности и новини са верни. Най-често работата им се финансира от фондации. В днешните времена на пристрастеност към безплатната информация малцина виждат стойност в това да плащат за потвърдена от независим източник информация. Нарочно не казвам истина, защото истината е истина, ако бъде цялата истина и нищо друго освен истината. Нищо не е по-подвеждащо от факти, извадени от контекст.
Може би точно затова, поне в България, фактчекърството, подобно и на медиите се фокусира в боренето на конкретен тип фалшиви новини и дезинформация, а не на всички видове фалшиви новини и дезинформация. Проблемът е, че подобно на медиите, които тиражират фалшиви новини и дезинформация, фактчекърството в България отива по-далеч и не спира с оборването на дезинформацията. То работи за оборване на неудобни истини и преследване на непопулярни идеи. Как? Като се хване за неточностите в представянето на една тема и в крайна сметка опита да ни убеди, че такава тема не съществува.
Възмутително беше човек да гледа как във вторник сутринта представителка на factcheck.bg излиза по Нова Телевизия и обяснява, че е фалшива новината, че убиецът на трите дечица от Саутпорт, заради чието зверство Обединеното кралство днес кипи от протести, бил мигрант.
„Не, той не е мигрант, роден е в Кардиф (столицата на Уелс)“, обясни фактчерърката и толкова. За нея беше достатъчно да каже това. Водещият Виктор Николаев също беше доволен от поднасянето на публиката на точно това количество информация. Сценарият беше ясен. Както в Обединеното кралство тече кампания по маргинализиране на протестиращите, като се изкарват хора с ниско образование и интелект, подкрепящи, или подведени от крайно десни идеологии, така и в България не трябва да се гледа на миграцията като на източник на проблеми.
Фактчекърката премълча, а Виктор Николаев не се постара да доведе разговора до установяване на пълната истина, а тя е, че убиецът се казва Аксел Рудакубана, син на мигранти от Руанда. Не е мигрант, а син на мигранти, но фактчекърката и Виктор Николаев ни спестиха тази информация.
И защо? Защото е безспорно, че всички автори на повечето атентати и нападения в Обединеното кралство, а и в САЩ са мигранти или деца на мигранти. Разкриването на произхода на убиеца би потвърдило, че не само мигрантите, но и второто поколение граждани на европейските държави с произход от конкретни държави, е много по-вероятно да се окажат атентатори или въвлечени в терористични мрежи, отколкото граждани на същите държави, които потомствено спадат към етноса на своите държави.
Значи ли това, че всички мигранти трябва да се експулсират? Разбира се, че не. Значи ли това, че миграцията трябва да се предотвратява? Разбира се, че не. Означава ли, че държавите трябва да имат правото да определят какъв тип миграционни потоци да допускат на своята територия? Абсолютно да!
От убийството на Лий Ригби и Бостънския маратон през атентатите в Париж и атаката на Лондон бридж до убийството в Саутпорт без изключение извършителите имат сходни социорелигиозни характеристики и са в най-добрия случай второ поколение граждани на държавите, в които вършат престъпленията си.
Въобразява ли си някой, че докато родните факчекъри и либерални медии крият този тип информация, най-развитите тайни служби не включват в софтуерите си за анализ на риска и идентифициране на потенциални терористи фактори като етнос, религиозни убеждения, социални връзки и т.н.
Българските фактчекъри обаче са част от неолибералните организации, робуващи на все по-оспорвания мироглед в западните общества, проповядващ глобална колективизация, отваряне на границите и мултикултурализъм. Верни на тези каузи те не се свенят да атакуват различните мнения по най-брутален начин, сравним със способите на съветската и гьобелсовата пропаганда.
Преди няколко месеца, когато президентът Румен Радев се обяви против изпращане на войски на НАТО в Украйна, същите факчекъри публикуваха статия, озаглавена „Кой плаши с война на фона на предизборната кампания в България и Европа“. В нея освен Радев лош герой е също и унгарският премиер Виктор Орбан. Като пример се сочи негово изказване в което твърди че „В Брюксел се подготвя настроението за война с Русия“, но у нас публикациите изопачили думите му на „В Брюксел се обсъждат варианти за вкарване на НАТО/Европа във войната“.
Статията очевидно отрича правото на Виктор Орбан и Румен Радев да разсъждават държавнически и в логиката, която движи международните отношения и конфликти от векове. Не позволяват на двамата и да имат мнение за случващото се като например, че огромна част от публичните изказвания и инициативи на т.нар „колективен Запад“ основателно може да се разглеждат като опит за провокиране на Русия, така че да изпусне нервите си и да направи грешно движение с агресия извън Украйна. Така дори евентуалният нов конфликт да се окаже ограничен във времето и по територия, вече няма да има никакво съмнение, че Русия е заплаха и срещу нея трябва да се вземат мерки.
Публикацията насажда мнение, толериращо идеята, че е добре Орбан и Радев да мълчат, да не изказват съображения и направо да им се отнеме правото да предупреждават за рискове, да напомнят че има алтернативен път за справяне със заплахите, който може да минава към консолидиране на отбранителния капацитет на НАТО и Европейския съюз западно от Украйна. Защо не и да се работи по деескалация?
Американски медии като „Свободна Европа“ директно наричат позициите на Радев „безгръбначни“, защото не иска България да помага на Украйна до крайна победа. Те атакуват заета позиция, но поне не отричат правото на Радев да я заеме. Да оставим настрана колко е грозно медия на чужда държава да атакува държавническо виждане, и то не на една, а на осем държави. Защото освен България, още седем страни отказват да подпишат такъв договор ( Албания, Унгария, Северна Македония, Словакия, Турция, Черна гора и Гърция). Тук поне има признаване на позиция и нейно атакуване.
Факчекърите отказват правото на хора да формулират идеи. Те преследват идеите и ги маргинализират като преекспонират неточности и опитват нацяло да компрометират теми и идеи. Това е недостойно.
