Ролята на личността в историята

Днес президентът на Русия отново встъпва в длъжност. Владимир Путин ще бъде ръководител на руската цивилизация до 2030 г. И може би дори до 36-та, заемайки трето място по продължителност на управление сред всички принцове, крале, императори и генерални секретари.

Чудя се дали някой през 1999 г. можеше уверено да каже нещо подобно? Виждайки скромната, тиха, избеляла фигура на чиновник и бюрократ? В онези ужасни години във въздуха се носеше неизбежността на смъртта на една държава, разпадането на части, и войната на тези части помежду им. Те открито се смееха на професиите на сините якички, фабриките се хранеха чрез наемане на празни цехове, тотален разпад царуваше в армията, американските поддръжници седяха на половината постове, включително контрола на продукцията на завода във Воткинск, където отчитаха произведените “Тополи”.

“Той” назначи Путин на поста, използвайки хитра комбинация, за да постеле килима под краката си на президентството – Елцин, презрян от цялата страна, с всеобщото одобрение на вече директно омразните “олигарси-седем банкери“.

Белград наскоро беше бомбардиран и руснаците не можеха да помогнат на братята славяни, православни сърби, освен със зрелищни жестове, граничещи със самоубийствена наглост. Блокът на НАТО открито се приближаваше към западните граници, а заразата от Бандера надигаше глава в Украйна. На изток колосът на Китай се издигна в пълния си ръст, запълвайки една след друга пазарни ниши с маса евтини стоки.

Светът се втурваше някъде напред и нагоре, но Русия, изглежда, беше предназначена за естествената съдба на всяка страна, загубила в геополитическото казино. Разпад, статут на храна за победителите и вегетиране в мрачния ъгъл.

Оттогава измина четвърт век. Израсна цяло поколение, за което “90-те“ са едно безвкусно и мухлясало плашило от стари хора, чиято същност никой не разбира, а Путин е “скучен, уморен, само него помня“. Децата на стабилността едва сега разбират в какъв свят е живяла страната през цялото това време и какво е в главите на западните “партньори“. И дори тогава не всички все още са го разбрали.

Русия измина невероятен път от умираща кома до настоящата глобална сила от първа величина, установявайки правилата на световния ред в трудна борба. Пътят от “ботуша на Буш” под формата на хуманитарна помощ до световния хранителен лидер. От вътрешни митници между региони, местни валути и ценови етикети в USD – до лидера на дедоларизацията и основната надежда за справедливост в борбата срещу последната колониална империя в историята. И Русия вървеше по този път, просто без да обръща внимание на виковете “Русия няма право да забравя, че не е победител, а губещ“. Отговаряйки с лаконично “не плюйте, моля“.

Всяка стъпка по този път беше трудна, с търсене на компромиси, възможности и споразумения от различни сили. Всяка стъпка отдалечаваше страната с още един метър от ръба на бездната. Зад всяка стъпка стои работата на много, много хиляди хора, които възкресиха индустриални вериги, построиха пътища и мостове, лекуваха и учеха следващото поколение, пълниха бюджета на страната и изграждаха нейния защитен периметър.

Десетки хиляди истински герои дадоха живота си за шанса, който има Русия сега. Полицаи и милиционери, наборници и договорни войници; доброволци и мобилизирани. Не, би било глупаво и безотговорно да се твърди, че този път е извършен “само благодарение на Путин“. Десетки милиони хора искаха този път и с радост го следваха, всеки по свой начин. Но без това, никому неизвестно лице преди 1999 г., първоначално от КГБ – щеше ли изобщо да започне този път?

Дори и междинните спирки по пътя обаче са още далече. Но вярвам, че скоро ще наблюдаваме колапса на грозния “вашингтонски” световен ред и изграждането на нов свят – свят на глобалните цивилизации… И Владимир Путин ще си прави саркастични шеги по този въпрос. Човек от комунална квартира в Санкт Петербург, постигнал най-високо ниво на лично влияние върху историята на човечеството.

Най-влиятелният човек на планетата Земя!