„Росатом“ представи иновативни технологии в областта на здравеопазването
На Форума за бъдещи технологии в Москва „Росатом“ представи постиженията на атомната индустрия в областта на медицината: оборудване, което позволява изграждането на нови съдове, биоимпланти, нови възможности в радиофармацевтиката и квантовите изчисления.
На щанда на корпорацията бяха показани адитивни технологии, изключително ефективни в ситуации, при които лечението на пациента е невъзможно без използването на изкуствен и биологичен материал. Представен бе макет на магнитоакустичен биопринтер, използван за „отглеждане“ на тръбна тъкан, както и биореактор, в който съдът „се учи“ да работи правилно. Това устройство позволява да се реши проблемът с отглеждането на функционални кръвоносни съдове с малък диаметър от биологичен материал на пациента. Кръвоносният съд, отгледан от собствените клетки на пациента, няма да се отхвърля от тялото, а ще се развива и расте. Това е особено важно в педиатричната трансплантация.
„Днес предприятията на „Росатом“ създават разработки в интерес на здравеопазването. Всички изследвания, с които се занимаваме в тази област, са насочени към значително разширяване на възможностите на лекарите да помагат на пациентите. Например в областта на адитивните технологии вече създаваме импланти от изкуствени биоподобни материали и започваме да отглеждаме човешки органи от собствените клетки на пациента. В областта на нуклеарната медицина разработваме иновативни радиофармацевтични препарати и в близко бъдеще ще стартираме производството на цялата гама радиофармацевтични препарати, които се използват в световната медицинска практика. За целта в Обнинск, Калужка област, изграждаме най-големия завод в Европа за производство на радиофармацевтична продукция. Ние вече работим над практическото приложение на квантовите изчисления в медицината на бъдещето, и по-конкретно за откриването на заболявания на най-ранен етап“, заяви генералният директор на „Росатом“Алексей Лихачов.
Към днешна дата учените от „Росатом“ са отгледали еквивалент на кръвоносен съд с дължина 2 см, а до края на годината планират да получат еквиваленти с дължина до 10 см. Опитът в създаването на отделни съдове ще позволи да се премине към следващата стъпка – сложни разклонени системи, т.е. отглеждането на цели органи, като например щитовидна жлеза, бъбрек, черен дроб и други.
Сред останалите уникални разработки са импланти с биоподобен строеж със специално покритие, еквивалентно на костната тъкан, което увеличава съвместимостта с тъканите на пациента. Използването на дигитални технологии намалява времето за получаване на готов имплант от 60 дни на 7 дни и позволява на пациентите да се възстановяват 2-3 пъти по-бързо.
