Румен Радев: Няма да има обща декларация на формата Б9 заради липса на консенсус за Украйна
За първи път няма да има обща декларация на формата Б9, а заявление на Полша, Румъния и Латвия, защото няма постигнат консенсус за изход от кръвопролитната война в Украйна. Това заяви пред журналисти президентът Румен Радев, който е в Рига, за да участва в Срещата на върха.
В регионалния формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността участват страните членки на НАТО България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша.
Държавният глава подчерта готовността на страната да развива собствен отбранителен капацитет и да допринесе за укрепването на възпиращия потенциал на Източния фронт на НАТО.
“Най-сетне парламентът прие амбициозната програма за модернизация на въоръжените сили и очакваме българската отбранителна индустрия да се възползва. Настоявам за единно информационно пространство, като гаранция за общата сигурност”, допълни Радев.
Според него Украйна сама няма материалните и финансовите ресурси да постигне целите си. Президентът отказа да поясни кога ще свика партиите на консултация след предсрочния вот, провел се в неделя.
Позицията на Б9 всяка държава сама да взима решения дали и как да оказва според възможностите си подкрепа за Украйна е в подкрепа на здравия разум и поставя фокус върху търсенето на решение за постигане на мир чрез преговори, съобразно Устава на ООН. Това заяви държавният глава Румен Радев пред журналисти в Рига преди началото на срещата на високо равнище на страните от групата Б9. В регионалния формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността участват страните членки на НАТО България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. В днешната среща на високо равнище в латвийската столица участват и новите страни членки на НАТО Швеция и Финландия, както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Държавният глава подчерта, че страната ни е била активен участник в подготвителния процес на срещата на върха в Рига, като първоначалното предложение за съвместно изявление, което е включвало задължаване на всяка страна от Б9 да предоставя военна помощ на Украйна, е било променено по негова инициатива. „В резултат бе приета позицията всяка държава да решава сама по своя собствена преценка и според собствените си възможности дали и как да помага на Украйна – дали с военна, финансова или хуманитарна помощ“, заяви Румен Радев.
По думите на президента това е стъпка и към преместване на фокуса от търсене на решения на тази война на бойното поле, което е свързано с много жертви и разрушения, безконтролна ескалация и растящ риск за глобалния мир, към търсене на решения чрез преговори, съобразно Устава на ООН. „Затова и подкрепяме в това съвместно изявление подготовката за срещата на върха в Швейцария, която ще бъде трудна и с ограничени очаквания отсега, защото за пълноценни преговори за мир трябва да има представители и от двете страни, но е много важна първа крачка към един бъдещ мирен процес“, подчерта държавният глава.
В отговор на въпрос Румен Радев посочи, че регионалният формат за сътрудничество обхваща девет страни от източния фланг на НАТО и е нормално да има различни виждания до каква степен те да бъдат ангажирани в подкрепата за Украйна и за военното решаване на този конфликт. „Мисля, че трябва да осъзнаваме реалностите. Всички искаме час по-скоро международното право да възтържествува, Украйна да възстанови своята териториална цялост и Русия да прекрати своята агресия, но трябва да отчитаме реалностите, а те са, че Украйна сама няма нито материалните, нито финансовите, нито човешките ресурси да постигне тази цели“, отбеляза президентът.
Държавният глава подчерта, че към прекратяването на войната има два пътя: единият е чрез мирни преговори, а другият е чрез осигуряването на допълнителни липсващи на Украйна материални, финансови и човешки ресурси от страните от НАТО. „Вие как виждате решаването на този голям проблем и постигането на тази цел, която всички искаме да видим? Дали това ще стане с цената на включване на допълнителни материални, финансови и човешки ресурси на страните от НАТО? Вие съгласни ли сте ние да поемем по този път, който води абсолютно неизвестно накъде и с огромен риск за глобалната сигурност?“, заяви още президентът.
Румен Радев подчерта, че срещата на върха на Б9 е изключително важна на фона на продължаващата кръвопролитна война в Украйна и с оглед на подготовката за срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли. Тази година срещата на върха на Б9 обаче е по-различна, тъй като за първи път няма да има обща декларация на всички участници, а само изявление от съпредседателите Полша и Румъния, и домакина Латвия, защото няма постигнат пълен консенсус по текста на съвместна декларация по отношение на различните виждания как да бъде постигнат изход от кръвопролитната война на Русия срещу Украйна.
Румен Радев посочи също така, че България ще продължи да развива собствения си отбранителен капацитет и да допринася за укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на източния фланг на НАТО. Тази година страната ни достига и заложените 2 процента от своя брутен вътрешен продукт разходи за отбрана. „Най-накрая парламентът прие изготвената отдавна амбициозна програма за модернизация на Въоръжените сили и очаквам българската отбранителна индустрия да намери по-широко място в тази програма за модернизация“, посочи държавният глава. Президентът призова също така в процеса на модернизация на Въоръжените сили да се внедряват много повече системи, които да допринасят за включването на силите и средствата в единно информационно пространство и за повишаване на оперативната съвместимост с нашите съюзници. „Само с общи усилия може да противостоим на всякакви предизвикателства и да гарантираме нашата обща сигурност“, посочи още президентът Румен Радев.
