Русе чества столетник ветеран от Отечествената война
100 – годишен юбилей отпразнува днес ветеранът от Втората световна война Христо Стоянов Колев. В своя клуб в гр Русе колеги и съмишленици- членове на Съюза на ветераните от войните в България и семейството му организираха подобаващо на годишнината тържество. То започна с прочитане заповедта на министъра на отбраната на България, с която редник от запаса Колев се награждава с юбилеен плакет за участието във войната и по случай 100- годишния му юбилей. Заповедта, плакетът, както и поздравителен адрес от името на Военно окръжие I степен – Русе бяха поднесени от подполковник В. Петров – началник на окръжието. Кметът на община Две могили – полковник от запаса Б. Борисов, в едно от селата на която е роден столетникът, го удостои с почетен плакет, бутилка местно вино и сувенирни чаши. От името на кмета на община Русе приветствени думи ,поздравителен адрес и обичайната в такива случаи парична награда поднесе заместник- кмета Е. Енчев.
Председателят на Областния съвет на СВВБ Вили Икономов прочете поздрава от ръководството на съюза и връчи също юбилеен плакет. Поздравления отправиха подполковник от запаса В. Додев – от името на РСОСЗР- Русе и С. Икониев – от името на Областния съвет на СВВБ- гр. Русе. Тържествената част завърши с духането на свещите на юбилейната торта, след което юбилярят почерпи присъстващите за здраве и още дълги години такива празници!
Христо Стоянов Колев е роден на 31.07.1923 г. в с. Баниска, община Две могили. Израства в семейство с 9 деца. На 18-годишна възраст семейството се премества да живее в Русе. През 1943 г. постъпва като войник в 33-и пехотен Свищовски полк- наследник на русенския Втори Искърски полк. Назначен е за свързочник във втора дружина. С полка участва в Брегалнишко- Струмишката операция от първата фаза на Втората световна война. Участва в превземането на Царево село, масивите Калиманци и Голак, Знеполе, Истибаня, Кочани, Катланово. Дружината му достига на 14 ноември предградията на Скопие, след което е върната обратно в България. По-голямата сестра на Христо – Денка Стоянова е доброволка- самарянка във втората фаза на войната. Двамата се срещат случайно- единият на път, а другият – завръщайки се от фронта.
След войната Христо започва работа като пекар-фурнаджия в родното село и други градове в страната. Пенсионира се в хлебозавода в Русе. За постоянните грижи, които полага за него, столетникът е завинаги благодарен на своята племенница Екатерина Стоянова, с която споделят общ дом на ул. „Борисова“.
