Русия и светът: нови стени или нови правила

Заглавието е свързано с темата на VIII Международен форум на Финансовия университет (при Правителството на Руската федерация – б. р.). Темата на моя доклад беше още по-сложна: „Глобални комуникации, световна финансова верига и цивилизационни идентичности. Как са свързани те и къде е разломната линия? Параметри на междудържавната конкуренция”.

Ще започна с една заключителна мисъл: моделът, в който израсна едно поколение водещи политици, учени и експерти (те отчасти го формираха), умира. Проблемът не е в личните различия между Путин, Байдън и Си. Той не е в тоталитаризма, демокрацията и комунизма.

Проблемът е, че моделът на съществуване на съвременния свят първоначално (т.е. исторически) е изграден като наднационален.

Като начин за преодоляване на социокултурните различия чрез тяхното минимизиране (ценностен универсализъм). С други думи, като начин за рециклиране на националните субекти на историята (Nation State).

Това се отнася преди всичко за Америка. Защото именно американският модел на обществени отношения е в основата на Глобализация 2.0. Основата на една нова универсална световна система. И ние приехме тази световна система, живяхме в нея дълго и удобно, смятахме я за най-ефективна и прогресивна.

В какво се състои особеността на американския модел? Той оценява ефективността на властта и държавата (по-точно легитимността, съобразяването с предизвикателствата и заплахите) не чрез устойчивостта на системата за обратна връзка, а чрез комерсиални показатели (най-вече чрез БВП – скоростта на паричното обръщение). Но търговията е координатна система за пазара, а не за властта, не за държавата. И със сигурност не и за обществото.

За пример. Ако оценяваме света (влиянието и възможностите на държавите като големи социални системи) по размера на БВП, делът на Русия в световния БВП през 2002 г. е бил 1 %. Ако начертаем географска карта на света не в териториален, а във финансов план, Русия ще изглежда като грахово зърно, притиснато между Южна Корея и Япония. Отговаря ли това на реалната тежест на страната в системата за вземане на международни решения? Въпрос.

Делът на Русия в световния БВП ще нарасне до 1,94%. Делът на Китай ще нарасне от 3,8 на 16,34%. Делът на САЩ ще намалее от 32,1 на 24,42 %. Отразяват ли тези цифри реалната динамика на световните отношения? Показват ли те колко много са се променили глобалният политически пейзаж и формулата на глобалната сигурност?

Показателят за БВП със сигурност отразява определена динамика. И тази динамика има своя вътрешна логика. Но ако тази динамика се приеме като реална картина на промените в многоликия свят и нейната вътрешна логика се използва като основа за вземане на стратегически решения, тогава сме на път да вземем редуцирани, изкривени, погрешни решения.

Причината за днешната криза не са комерсиалните показатели на големите социални системи в една обща (уж единна) координатна система, а социокултурните противоречия, които разкъсват тази система.

Това не е спор между икономически субекти в арбитража на аполитичен, математически алгоритмизиран глобален пазар. Да оценяваме кризата в търговски параметри означава да се заблуждаваме дълбоко. Това означава да се обречем на неизбежно (макар и отложено в невидимото бъдеще) поражение.

Днешната криза е разрив в ценностите. Тя не е в икономиката (БВП, печалби, разходи, обем на продажбите…). Тя е в главите. Старият модел на взаимоотношения умира (физически, теоретично той е умрял отдавна), а никой не предлага нов модел. Предстоят тъмнина и мрак. Човек се страхува от неизвестното. Ето защо днес целият свят се държи за умиращия модел (търговските показатели), както малко дете се държи за току-що починалата си майка, опитвайки се да се стопли с отиващата си топлина.

Според мен основният проблем се крие във фетишизирането на парите (финансите). Светът, израснал в системата на Бретън Уудс, възприема дълговите разписки (менителници) като нещо само по себе си. Задълженията на друга държава (в случая САЩ) като самоценни, независими от волята и почтеността на субекта, който е поел тези задължения (всъщност длъжника). Неговата способност да плати дълговете си и неговото желание са априори извън съмнение. Способността му да не плати също не се разглежда като риск. Пример за това е историята на златните и валутните резерви на Русия.

Проблемът е в обективирането на чужди обещания и задължения (тук става въпрос за долара), които всички ние сме приели като безусловен еквивалент на стойност (начин за оценка на труда ни). Оттук и държавната политика, изградена в бюджетна онтология (логиката на средната заплата на човека). С други думи, в основата на държавното развитие е поставен фетиш, измислена от човека същност. През цялото това време сме строили замък върху пясък.

Кредитно – паричните отношения не съществуват извън социалните отношения. Както не съществува пазар, стойност, печалба и загуба извън човешката логика. Светът на свободно конвертируемите валути (общ финансов пазар) е мит, или по-скоро е капан за страните, които вярват в този мит. Парите са само инструмент за описване на целия комплекс от взаимни задължения и отношения в рамките на една социална макросистема, чието изпълнение се гарантира от държавата (правоимащия субект).

Ако превърнете държавните гаранции в предмет на договаряне (съпоставяне) с гаранциите на други държави, тогава договаряте думата на суверена. Вие поставяте изпълнението му в зависимост от думата на друг суверен. В този смисъл бихме могли да говорим за политиката на нашата Централна банка и на Министерството на финансите, които единствено играят тази игра, но няма да го направя. И без това има достатъчно зло.

Тук е важно, че идеята за решаващата роля на „отворения финансов пазар“ за развитието на националните държави е политическа, а не икономическа идея.

Противно на идеологията за аполитичността на отворения финансов пазар, този пазар може да функционира само при наличието на строги правила. Тоест има субект, който одобрява тези правила и контролира стриктното им прилагане, включително с помощта на сила. А идеята за единен пазар предполага наличието на единен субект, който установява правата.

С други думи, националните пари (а наднационални, общи пари няма) са преди всичко национални гаранции за изпълнение на задълженията. Капиталовият пазар може да функционира само ако отговорността на участниците в него е ясно разграничена.

Капиталовият пазар е преди всичко пространство, в което се балансират различните очаквания (интереси, възможности, задължения). Стабилността (предсказуемостта) на това пространство се осигурява от режим на гаранции за изпълнение на задълженията, включващ властовите възможности на всички участници на пазара.

Причината за днешната (тълкувана като финансова) криза не е от икономическо естество. Цялата западна идеология, включително целият комплекс от социални науки, спомогнаха за превръщането на икономическите мащаби в начин за оценка на политическите процеси, при което икономиката беше издигната (според мен неслучайно) на пиедестала на основната наука за структурата на обществото. Джеймс Гълбрайт нарече днешната икономика „математическата усмирителна риза на социалните науки“.

Това означава, че проблемът е не само политически, но и когнитивен. Проблемът е предизвикан от преструктурирането на значенията на човешкото и социалното съществуване. Войната или конкуренцията не е в Украйна, Сирия или ивицата Газа. Войната се води в главите на хората и за главите на хората. И за съжаление, ние губим тази война. Не говоря за PR, реклама и пропаганда. Говоря за образованието и науката.

Ние не само подчинихме икономиката си на принципа на Гайдар: „Всичко е измислено за нас, няма нужда да измисляме нищо, трябва да продаваме и купуваме„

Подчинихме на нея всички социални науки. Да, всичко е измислено за нас, но не в наша полза.

Проблемът не е в това, че живеем в динамично променящ се свят. Проблемът е, че светът се променя под наше влияние. Ние променяме света и се променяме заедно с него. Това е един вид интерактивна, както е модерно да се казва в днешно време, система от отношения.

Американският (англосаксонски) наднационален модел, който сме приели за основа на нашето развитие, дехуманизира социалните системи. Той ни казва: има формули и алгоритми за вземане на решения, а вие сте това, което сте. Обичайте себе си и не се стремете към нищо. Всичко, което има значение, е тук и сега. Той предлага модел на лично щастие в рамките на определена обща (универсална, лишена от политическа и социална логика) система от отношения. Той има разрушителен характер за държавата.

Държавата по природа е солидарна институция. Логиката на личното обогатяване, игнорираща социалните императиви (ценности), е несъвместима с логиката на държавното строителство.

И тази двойствена логика можем ясно да видим днес на фона на войната (съжалявам, но котката трябва да се нарича котка) в Украйна ….