Русия, Китай и АСЕАН плетат своята източна магия

На пленарната сесия на Източния икономически форум във Владивосток миналата седмица се случи нещо необичайно – в унисон с основната тема на форума: „Далечният Изток 2030. Комбиниране на силните страни за създаване на нов потенциал“.

Сцената беше поделена от президента Путин, вицепрезидента на Китай Хан Джън и министър-председателя на Малайзия Ануар Ибрахим.

Това означава Русия-Китай-АСЕАН: ключово взаимосвързано партньорство, което постоянно се укрепва, по пътя към изследване на целия потенциал към един нов, справедлив, честен, мулти-нодален свят.

В обръщението си президентът Путин се съсредоточи върху вероятно най-амбициозния проект за национално развитие на 21-ви век: руското завладяване на Изтока – огледален образ на китайското завладяване на Запада, което започна сериозно през 1999 г. чрез кампанията „Напред на Запад“.

Путин разказва подробно за бързото развитие на руския Далечен изток, в който се реализират над 3500 технологично-индустриални проекта. Той разшири обхвата на Северния морски път (NSR) – китайците го наричат Арктически път на коприната – с изграждането на нови ядрени ледоразбивачи и развитието на пристанището в Мурманск. Оборотът на СМП, отбеляза Путин, вече е рекорден – пет пъти по-голям, и то в сравнение с времето на СССР.

Всички цифри, отнасящи се до Далечния изток и Арктика, са зашеметяващи. Далечният изток е стратегически макрорегион, който заема не по-малко от 41 % от територията на Руската федерация. Арктика, огромно съкровище от природни ресурси, свързано с потенциала на NSR, заема 28 % – на нея се падат 17 % от руския добив на нефт, 83 % от добива на газ и в нея се намират огромни залежи на злато, въглища, никел, мед, кобалт, метали от платинената група и диаманти.

Така че не е чудно, че повтарящата се колониална мечта на Запада за нападение, разчленяване и ограбване на Русия – чиято последна итерация е манията за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия в Украйна – е пряко свързана със заграбването и експлоатирането на безкрайните богатства на Далечния изток/Арктика.

Путин за пореден път описа как двата региона са „бъдещето на Русия“ – и федерален приоритет за целия 21-ви век: всъщност въпрос на национална сигурност. Ръстът на инвестициите в стартовия капитал вече е с 20 % – два пъти по-висок от средния за Русия; а всяка рубла държавно финансиране се допълва от 34 рубли частни инвестиции. Ключовите отрасли включват енергетика, нефтохимия, минно дело, дърводобив, логистика, самолетостроене/машиностроене/корабостроене, селско стопанство и рибарство.

Анвар: „Къде е човечността?“

Малайзиецът Анвар, първокласен оратор, разви темата за АСЕАН като кръстопът на Азиатско-тихоокеанския регион и изтъка елегантен анализ на меката сила, допълнен с руска литература (за първи път е на руска земя), като подчерта приноса на „самата тъкан на човешката история и мисъл“ и как Русия „посочва границите на възможностите“.

Успоредно с това той похвали възхода на Глобалния юг (40 % от световния БВП, над 85 % от населението); привлекателността на БРИКС (Малайзия официално подаде молба за присъединяване към БРИКС+); и как Русия трябва да привлича все повече „инвестиции от мюсюлмански държави“. Заигравайки се с културно оживената си страна, той повтори с усмивка националния девиз: „Малайзия, истинска Азия“.

Ануар особено силно засегна аудиторията от бизнесмени и технократи, докато коментира трагедията в Газа. Той заяви, че винаги пита колегите си, „дори на Запад“, къде е „човечността“; как се осмеляват да „говорят за справедливост“; и как се осмеляват да предричат „права на човека и демокрация“.

Вицепрезидентът Хан Чжън подчерта неотдавнашните срещи на високо равнище в Пекин и Астана, които укрепват руско-китайското стратегическо партньорство; нарастващия търговски оборот; статута на Китай като водещ търговски партньор и инвеститор в руския Далечен изток; стремежа към модернизиране на трансграничните структури; и инициативата на президента Си за глобална сигурност – която е своеобразна по-амбициозна версия на руската концепция за Голямо евразийско партньорство.

Хан Джън съвсем ясно показа как Китай се отнася сериозно към новия формат за всеобхватна сигурност, за да се „пребори с манталитета на Студената война“. И всичко това се връща към всеобхватната китайска концепция за целия 21-ви век: опитът да се изгради „общност на споделеното бъдеще на човечеството“.

Азиатско-тихоокеански регион: Всичко за технологиите и науката

На практика форумът, на който присъстваха 7000 гости от 75 държави (много малко от Запада), доведе до сключването на 258 сделки на значителна стойност от 5,4 трилиона рубли (над 59,7 милиарда долара).

Възхитителен акцент, както и миналата година, беше изложението на открито край морето, което представи културата, обичаите, кухнята и впечатляващите природни красоти на множество региони – от Приморски до Сахалин, от Камчатка до Саха/Якутия, от Бурятия до Красноярск.

Цялата тази „мека сила“ е интегрирана в геополитическия и геоикономическия стремеж към непрекъснат и устойчив икономически растеж – от източната част на Русия до целия Азиатско-Тихоокеански регион; и е насочена, например, към развиващия се бизнес диалог между Русия и АСЕАН.

Индонезийският военен анализатор и анализатор на сигурността Кони Бакрие, който е и професор във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет, обобщи всичко: „Най-важното за Азиатско-тихоокеанския регион са технологиите и науката (…) Президентът Путин подчерта, че Русия ще играе много голяма роля в съвместното изграждане на науката и технологиите [в Азия], особено в ядрения аспект на енергийната сигурност.“

Няколко сесии, разпределени в рамките на форума, бяха чудеса на интеграцията. Невинаги на дискусия за образователните системи в икономиките на АТИС (Азиатско-тихоокеанското икономическо партньорство – б.р.) е възможно Евгени Власов, заместник-ректор на Далекоизточния федерален университет (ДФУ) – в чийто обширен, свръхмодерен кампус се провежда форумът – да дебатира с Ю Мяодзие, ректор на първокласния университет Ляонин в Хонконг.

Дебатът за т.нар. източен полигон, на който присъстваше главният съветник на Путин Игор Левитин, беше посветен на геоикономиката, която се измества към Азиатско-Тихоокеанския регион, като Далечният изток се превръща в абсолютно ключов портал за външна търговия.

На сесията „Русия-АСЕАН“, в която участваше министър от Евразийския икономически съюз (ЕАИС), бяха разгледани много въпроси, свързани с петте години от началото на стратегическото партньорство между Русия и АСЕАН, както и с това как Москва разглежда Азиатско-Тихоокеанския регион, и по-специално АСЕАН, като основен приоритет.

На партньорска сесия беше разгледано сътрудничеството в Голяма Евразия – с акцент върху развитието на производствени вериги, обединяващи ЕАИС, ШОС и БРИКС.

Карин Кнайсл, ръководител на Центъра ГОРКИ (Геополитическа обсерватория по ключови въпроси на Русия) към Санктпетербургския държавен университет и бивш министър на външните работи на Австрия, отново представляваше (малкото) останали гласове на здравия разум в Европа: тя подчерта как „върховенството на закона изчезва в Европа“ и как „доверието в традиционната система е изчезнало“.

Оттук и значението на форума на БРИКС: „Това, което е необходимо, е нова нормативна основа“.

В рамките на темата „Инструменти за суверенно развитие в контекста на дестабилизацията на световния ред“ се разви увлекателна, навременна дискусия с проницателния принос на Алберт Бахтизин, директор на Централния икономико-математически институт на Руската академия на науките.

Група руски учени, с приноса на китайците, разработи Индекс на националната сила, който отчита променливи като брой на населението, запаси от природни ресурси, военна мощ, сила на икономиката, солидност на правителството, бизнеса и обществото, когато става въпрос за постигане на целите на националното развитие. Всичко това, разбира се, е свързано със суверенитета.

Хладнокръвни, спокойни, сплотени цивилизационни държави

Дебатът за многополярността е един от акцентите на форума.

Водещият Александър Дугин беше категоричен: Русия е тихоокеанска държава. На сцената, наред с други, бяха неудържимата Мария Захарова; индийският посланик в Русия Виная Кумар; авторът на концепцията за цивилизационна държава, професор Джан Вейвей от университета Фудан; индонезийският анализатор Кони Бакрие; бившият министър-председател на Непал Мадзав Кумар; френският геополитик от най-висока класа Аймерик Шопрад; както и няколко учени и анализатори от АСЕАН в публиката.

Консенсусът беше, че едностранният международен „ред“, основан на „правила“, които колективният Запад променя по свое желание, си отива. Това е пряко свързано с преместването на геополитическия център на тежестта в Азиатско-тихоокеанския регион.

Проф. д-р Джан Вейвей предложи кратко обяснение на китайския път, основан на „три структури“.

Що се отнася до политическата структура, „Китай е яростно независим. А АСЕАН е постоянно автономна и отказва да вземе страна“.

Що се отнася до икономическата структура, подобряването на стандарта на живот на хората – или „първо препитанието на хората“, на китайски – е основен приоритет на Пекин.

Междувременно АСЕАН е най-големият търговски партньор на Китай. Със своята географска структура „тя е много уязвима, понякога я наричат Балканите на Азия“. Но тя блести като модел на интеграция.

По отношение на културната структура професор Вейвей наблегна на „азиатския начин“.

Това означава, че „можем да си позволим да се съгласим да не се съгласим“. Ето как Китай „подкрепя независимостта на АСЕАН“.

Източният икономически форум за пореден път показа с пълна сила как Русия и колекцията от азиатски цивилизационни държави запазват хладнокръвие, спокойствие и сдържаност, решително вървейки напред, дори когато хибридният Totalen Krieg (тотална война – б.р.), който може да ескалира за миг до ядрена война, се води от хегемона и неговите васали срещу Русия и в крайна сметка срещу БРИКС.

Дори когато американският мозъчен тръст непрестанно измисля схеми за подстрекаване към война – последната от които е създаването на „арктическа Спарта“ на НАТО, която да се опита да удържи „края на американската изключителност“ в Далечния север – новите социално-икономически връзки, изследвани на форума, и произтичащите от тях нова стабилност и устойчивост, са дори по-значими промени в играта от военно-моралните провали в Газа и в черната земя на Новорусия.

Не е чудно, че плутокрацията на хегемона и нейните нископоставени васали се пенят от неподправена омраза към това, че са напълно превъзхождани и надхитрени от Русия, Китай, Азия и Евразия, докато в крайна сметка са обречени …

Източник – Спутник, превод: “Клуб 24 май”