Руски учени разработиха апарат за рехабилитация след инсулт
Софтуерен пакет за настройка на оптимална функция на главния мозък с помощта на аудио-визуален комплект е разработен от психофизиолози от Университета „Лобачевски“ (Нижни Новгород, ННГУ), съобщи пресслужбата на университета, цитирана от ТАСС и в. “Русия днес-Россия сегодня”.
Разработката ще помогне за когнитивна рехабилитация на възрастни пациенти с последствия от инсулт, а също и на деца с дефицит на вниманието и хиперактивност.
„В основата на амплитудата на ритмите на мозъчната дейност в режим на реално време се формира уникално аудио-визуално съдържание – тонални звуци и светлинни зададени честоти. В течение на сеанса звукът преминава от висока честота към ниска.
Светлината се възприема от мозъка като цветни петна – първо червени, а след това във вид на все по-студени оттенъци. Когато човек чуе звук, наподобяващ флейта, и види синьо сребристо сияние, мозъчните клетки вече работят в оптимален режим“, поясни София Полевая, ръководител на Катедрата по психофизиология на Факултета по социални науки на ННГУ.
По думите й апаратът е оборудван с очила, слушалки, ЕЕГ сензори (електроенцефалограма) и пулсоксиметри. Основният режим на работата е адаптивната невростимулация. За най-добър ефект учените добавят собствения сърдечен ритъм на пациента към хармоници (електрически заряди). Така ритъмът се генерира въз основа на данни от пулсови оксиметри. Такава невростимулация, отбелязват учените, е възможна само при хора с нормален алфа-ритъм (8-13 Hz), който липсва при хора с депресия, мозъчни патологии, при деца с тревожни разстройства и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). В същото време, ако няма алфа-ритъм, може да се работи с тета-ритъма.
„Когато неговата пикова честота съвпада с пулсациите на предаваната светлина, само за няколко сесии може да се „разклати“ мозъкът, като се получат нови хармоници, вече в алфа-диапазона“, добави Полевая.
Учените планират да намерят начини за фина настройка на мозъка, да разработят нови режими на невростимулация, като се отчитат възрастта и наличието на патологии при хората. Изследването е осъществено с подкрепата на Руския научен фонд. В екип с учени от Катедрата по психофизиология на Факултета по социални науки на ННГУ, по проекта работи и група специалисти от Института по клетъчна биофизика на Руската академия на науките, ръководени от автора на концепцията за адаптивна невростимулация, доктор по биология Александър Федочев. Клинични бази на проекта са станали Центърът за психично здраве на Приволжкия изследователски медицински университет и Приволжкият областен медицински център.
