Русофобията – фашизмът на ХХI век

„Фашизмът е средство против руската отрова и движение, оказало услуга на целия свят.“

Знаете ли кому принадлежат тези думи!?

Не са на Хитлер, нито на Мусолини. Думите са на сър Уинстън Чърчил, който днес е прието да се титулува като велик държавник, и са изречени през 1927 г. – далеч преди времето, в което Великобритания (начело с Чърчил) воюваше срещу фашизма като съюзник на Съветска Русия. Но тогава, като опозиционен политик, явно е казал това, което му е на сърцето – яростна омраза срещу Русия и готовност в името на тази омраза да се съюзи и с най-опасните идеологии, политици и режими. Пък след тях – и потоп…

Всъщност това се случи, защото фашизмът стана възможен именно заради заиграването на Запада с Хитлер и Мусолини, в чието лице виждаха бухалката, с която да бъде унищожена Русия. Резултатът – Втора световна война, тотална разруха на Европа, над 50 милиона човешки жертви, стопанско, социално и културно връщане на света с десетилетия назад и невиждан в историята геноцид… И накрая пак Русия, но като спасител на всички тях от техния колективен бяс. Защото без Съветска Русия, днес Европа може би все още щеше да марширува под нацистки ботуш…

След десетилетия на отрезвяване – на мир и баланс между две световни системи, на стремеж към макар и труден, но възможен диалог между тях поуките от историята явно са забравени и сме в изходна точка! Псевдолидерите на ЕС влизат в капаните на техните предшественици отпреди век. И както тогава, така и сега всичко се случва в името на абстрактни „ценности“, но винаги за сметка на народите.

Аналогична е днешната русофобска политика на управниците на колективния Запад, които издигнаха русофобията в култ и я превърнаха в идеология и политика, която не просто е отрицание на традиционните европейски и християнски ценности, но буквално копира отречените теории и практики.

Дотолкова, че:

Канадският премиер и председателят на парламента в присъствието на украинския президент Зеленски с апломб обявиха един престарял нацистки военнопрестъпник от есесовската дивизия „Галичина“, избегнал справедливо наказание, за „герой на Украйна и герой на Канада, борил се срещу руснаците през Втората световна война“. И нито нацисткият военнопрестъпник получи заслуженото правосъдие, нито канадският премиер Трюдо понесе морална и политическа отговорност.

Европа не просто неглижира, но открито толерира режима в Киев, който е издигнал местните неонацисти в култ, използвани за надъхване на неонацистки паравоенни формирования като „Азов“. Европа си затвори очите пред масовите убийства на невинни граждани в Донбас и Одеса, чиято единствена „вина“ е, че имат руско самосъзнание, говорят руски език и не го крият.

Брюкселските елити – под диктата на Вашингтонските ястреби – изневериха на една от най-важните ценности на Европа – мира. Днес Вашингтон и Брюксел са заети да дрънчат оръжия, да заплашват с война и най-отвратителното – да притискат управляващите в Украйна да продължават да воюват, вместо да ги стимулират за преговори, диалог, дипломация и мир. И се възраждат уродливите парадигми за това как фашизмът ще бъде използван срещу комунизма и Съветския съюз…

Европейската комисия толерира налагането на санкции срещу Русия, които пряко противоречат на европейските ценности и интереси. Блокира се бизнесът и личното имущество на безброй руски граждани, отнема се правото на свободно придвижване, изграждат се огради по руските граници и се налага брутална цензура срещу руски медии и творци – по една-единствена причина – само и единствено защото са руснаци! В тежко противоречие със свободата на словото и съвестта, на придвижването и правото на собственост, на презумпцията за невиновност. В противоречие с демокрацията като цяло!

Европа „разсеяно“ си затваря очите или направо толерира натиска и репресията срещу руските малцинства в страни – членки на ЕС. Забранява се изучаването на руски език, отнемат се паспорти и гражданство, охулва се Руската православна църква, гонят се свещеници под фалшивия мотив, че са шпиони. И всичко това, отново ще повторим – в остро противоречие с декларираните цели на Европа като континент на свободата, демокрацията и човешките права. Ако някой политик някъде в ЕС се изкаже за ограничаване на правата – например на мигрантите и на исляма, Брюксел веднага го дамгосва като „крайнодесен“, „неонацист“, „популист“, „антидемократ“, но когато самият Брюксел не на думи, а на дела толерира много по-крайни репресии срещу руснаци и рускоговорящи, това се оказва… правилно, демократично и цивилизовано!?

Лозунгите на някогашния фашизъм  и днешната русофобия на Запада си приличат като две капки вода. САЩ се изживяват като избрана от Бога сила, брюкселският истаблишмънт страда от мания за непогрешимост, а взети заедно – като месия на еднополюсния американоцентричен модел – нещо като нов „Вашингтонско-брюкселски хилядолетен Райх“. А за Русия и руснаците мейнстрийм медии и елити не пестят най-гнусни лъжи и манипулации, обиди и унижения – точно както нацистите са се отнасяли към „втората категория хора“.

Роден в епохата на кризата от 20-те и 30-те години на ХХ век, фашизмът някога, както провалящият се днес модел на колективния Запад могат да съществуват само с нагнетяването на напрежение и налагането на образа на врага. Някога Хитлер внушава, че бедите на света идват от евреите, от техните конспирации и скрита власт, а днес западните елити и медиите ежедневно ни облъчват, че всичките ни проблемите идват от… Русия и лично от Путин. И всичко, което е критично към тази концепция, се обявява за фалшива новина и кремълска пропаганда…

Може би причината за това отношение е сходна с тази, отпреди век – както тогава Съветският съюз като социална държава е бил алтернатива на господството на дивия капитализъм, така и днес Русия с нейното православие, патриотизъм, държавотворна традиция и култура е алтернатива на еднополюсния неолиберализъм, на джендър идеологията. И както тогава едрият капитал, така и днес транснационалните корпорации не крият апетита си към безбрежните богатства на Русия и мечтаят да е разпокъсана, подчинена и слаба, за да заграбят нейните природни ресурси, територии, интелектуалния потенциал. Защото в своята дълбочина тоталитарният либерализъм се корени в икономическите интереси и стремежи за глобално господство…

Русофобията е новият тоталитаризъм, новата цензура, новото нарушение на човешките права, новият ФАШИЗЪМ. И опасността не е абстрактна и далечна, а съвсем реална и конкретна – тук и сега.

Хора, събудете се! Утре ще бъде късно!