САЩ поведоха хибридна война срещу Индия

Скандалът между Индия и Канада: Шокиращи последици за световния ред

Какво искат САЩ, но не го получават?

Миналата седмица избухна геополитическа бомба, чиито огромни последици не бяха разбрани от основните медии и експерти.

Да, имам предвид твърдението на канадския лидер Трюдо, че Индия е извършила екстериториално убийство на сикхски сепаратист в Канада по-рано този месец. Това събитие е предвестник на дълбоки промени в стратегическите партньорства между влиятелните световни сили. Индия, която се намира в епицентъра на този водовъртеж, трябва да разбере, че тази дипломатическа разправия е много повече от Канада, Трюдо или сикхския сепаратизъм. Ако гледаме само по едно дърво, никога няма да видим гората, така че нека да изследваме обширната и омайваща геополитическа гора.

Бекграунд

Сикхите са хора от етнорелигиозна група, която следва сикхизма – 500-годишна монотеистична религия, която споделя някои вярвания с индуизма. Сикхите съставляват по-голямата част от населението на Пенджаб, североизточен щат в Индия. Около 10 % от сикхите живеят извън Индия, предимно в англоговорящи страни като САЩ, Обединеното кралство и Австралия. Що се отнася до Канада, там живеят около 800 000 сикхи, което е най-голямото население на групата извън Индия. Пенджаби – езикът на сикхите – е третият най-разпространен език в Канада. Не е изненадващо, че сикхите в Канада имат значително политическо влияние.

Една от причините за сравнително големия дял на диаспората сред сикхите е сепаратизмът. Още когато британското управление на Индия е към края си, сикхите настояват за собствена държава, също като мюсюлманите. В края на 70-те години на ХХ в. искането за тяхна родина – Халистан – води до насилствени въстания и продължава едно десетилетие. През това време индийското правителство атакува свещения храм на сикхите, където бойците са намерили убежище, и убива лидера на сепаратистите. Като отмъщение местни терористи убиват индийския министър-председател Индира Ганди, използвайки двама от нейните сикхски охранители. На следващата година, през 1985 г., сикхските сепаратисти в Канада взривяват самолет на Air India, изпълняващ полет от Канада, и убиват над 300 цивилни.

Макар че оттогава не са се случвали подобни ужасяващи събития и движението Халистан на практика не съществува в Индия, правителството на Моди е много загрижено за сикхската диаспора. Някои сепаратисти в чужбина провеждат „референдуми“ за Халистан като рекламни трикове. Някои сепаратистки лидери са обявени от индийското правителство за терористи, но страни като Канада отказват да ги екстрадират, което създава дипломатическо напрежение.

Индийската версия на ЦРУ е крилото за изследвания и анализи (R&AW), за което се твърди, че поема нещата в свои ръце, когато дипломацията се проваля. Например един месец преди убийството на сикхския сепаратист, друг е бил застрелян в Пакистан.

Лицето, което предизвика международния шум, обаче е Хардип Сингх Ниджар, сепаратист от Халистан и канадски гражданин, който беше убит в Канада по-рано тази година през юни.

Индийската шпионска агенция ли е убила Ниджар?

Трюдо заяви, че има „достоверни твърдения“, че Индия стои зад убийството на Ниджар. Веднага след това шокиращо твърдение Канада изгони висшия индийски дипломат – човек, за когото се твърди, че е от индийската шпионска агенция.

Отговорът на индийското правителство беше нещо, което може да се опише като „неопровержимо отричане“. Когато индийският външен министър Джайшанкар беше в САЩ и беше попитан за това по време на интервю за Съвета за външни отношения, той гладко отговори: „Това не е правителствена политика“.

Той можеше просто да каже: „Не, определено не сме убивали Ниджар“.

Интригуващ развой на събитията

Завладяващото е, че тези събития биха били немислими само преди няколко седмици. Спомняте ли си държавните посещения на Моди във Франция и САЩ по-рано тази година, както и срещата на Г-20? Те бяха изпълнени с помпозност и блясък, прегръдки и комплименти, стратегически сделки и дългосрочни ангажименти.

В такава обстановка Индия и Канада трябваше лесно да решат проблемите, свързани с дисидентите, при закрити врата. Например Канада можеше спокойно да предостави на Индия информация за сепаратистите. Обърнете внимание, че съюзниците не приютяват дисиденти един на друг – например баските сепаратисти в Испания или френско-канадските сепаратисти няма да намерят подкрепа в САЩ или Европа.

Вместо това Канада реши да злепостави Индия пред целия свят. Още по-лошо и шокиращо е, че САЩ са изиграли ключова роля в предоставянето на уличаващи доказателства – т.е. комуникации на индийски дипломати, получени чрез наблюдение.

Медиите в САЩ също подклаждат огъня, като пускат бомбастични обвинения срещу Индия. Сега научаваме, че ФБР също е предупредило сикхите в САЩ, че може да станат обект на извънсъдебни убийства от страна на Индия.

Официалната реакция на американското правителство определено беше приглушена. (Представете си какъв шум щеше да се вдигне, ако Китай беше убил уйгурски сепаратисти в някоя западна държава). Все пак Държавният департамент заяви, че САЩ са дълбоко обезпокоени от обвиненията, че разследванията трябва да продължат и че правителството на Моди трябва да сътрудничи.

Интересно е, че по време на този дипломатически спор посланикът на САЩ в Пакистан – Доналд Блум – посети окупирания от Пакистан Кашмир (ПоК), по-конкретно Гилгит-Балтистан – чувствителна тема в индийската политика.

Американски капан

Ако САЩ бяха истински приятел на Индия, американците щяха да съберат Трюдо и Моди, за да решат този въпрос. Така че това, което се случва, е преднамерена кампания, насочена или към Моди, или към индийското съсловие.

Много хора не разбират, е, че англо-американската империя е едно семейство. По този начин Канада не е малка самостоятелна държава. Каквото и да прави или казва, то се основава на колективни решения. Страните от „Петте очи“ – САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Нова Зеландия – работят като едно всевиждащо око. Освен това Канада е член на НАТО.

Така стигаме до американския капан. Това, което би могло да се случи, е, че една част от дълбоката държава на САЩ е предложила да помогне на индийската шпионска агенция да елиминира терористи, живеещи в чужбина, докато друга част от американската шпионска агенция е записвала действията и е изградила досие, което сега може да бъде използвано. Този сценарий става все по-възможен, когато забележим промяната на 180 градуса в разказите в западните медии през последната седмица.

Драматична промяна в тона на западните медии

Само допреди три месеца САЩ възхваляваха Индия с баналности: „Като две от най-големите демократични икономики в света, САЩ и Индия са незаменими партньори в развитието на глобалния просперитет и свободния, справедлив и основан на правила икономически ред.“

Сега един американски политик – брат на бившия вицепрезидент Майк Пенс – обвинява Индия в „държавно спонсорирано насилие“ в Twitter (X).

Демокрацията в Индия внезапно е прекатегоризирана в „режим“ в списание Foreign Policy. Всички знаем какво се случва с „режимите“ – те стават обект на смяна на режима.

Вестник „Файненшъл таймс“ се оплаква, че „авторитарната жилка на Моди става все по-трудна за пренебрегване“. Според The Economist „Индия е запушила устата на пресата, притиснала е съдилищата и преследва малцинствата“.

„Икономист“ също така предупреждава, че „Индия подлага на изпитание приятелството на Америка; ако разследването потвърди индийското участие в това престъпление, Индия бързо ще загуби част от двупартийната подкрепа, на която сега се радва във Вашингтон„.

В статия за NY Times Никълъс Кристоф заявява: „Западните страни трябва категорично да подкрепят Канада в призива й за справедливо разследване на убийството и правосъдие за виновните.“ (Моди е националистически авторитарист; Индия няма доказателства, че Ниджар е бил терорист). The Guardian подсили сензацията с думи като тези: „кърваво петно, което трудно ще бъде отмито“ … „сляпа арогантност“ … и „хиндуистка ултранационалистическа програма“.

Как пропагандната война срещу Индия може да ескалира

Индия трябва да бъде бдителна и да не приема геополитическото партньорство на Америка за даденост. Американската външна политика не вярва в лоялността, а пропагандните ѝ сили все още са огромни. Вижте как САЩ проведоха безмилостната пропаганда за зверствата срещу уйгурите и Синдзян в Китай. Същото нещо може да се случи и с Индия. Ако замените уйгурите с мюсюлмани в Кашмир или сикхи в Пенджаб, или християни в Манипур, или далити в цяла Индия, може да се види как западните медии ще имат сензационно съдържание в продължение на много години.

Само през последните няколко дни „Вашингтон пост“ публикува подробни разкрития за армиите от тролове в Индия: „Партията на Моди BJP и хиндуистките националисти са усъвършенствали използването на социалните медии за разпространяване на подстрекателски, фалшиви и фанатични материали в промишлен мащаб“.

Моето подозрение – както писах преди седем месеца – е, че сме свидетели на началото на дълга антииндийска и антимодистка хибридна война от страна на САЩ.

Хибридна война на САЩ срещу Индия

Ценният урок, който Индия трябва да запомни, е, че Западът никога няма да третира Индия като равна.

Докато САЩ отчаяно се нуждаят от Индия, за да сдържат Китай и да разделят Азия, американската империя не би се замислила да сдържа самата Индия. Морков и тояга за задържане на партньорите на място. Ако индийската политика не е 100% съгласувана с интересите на САЩ, ще има последствия.

Помислете как САЩ и техните съюзници водят хибридни войни срещу Индия от началото на тази година. Първо, имаше документален филм на Би Би Си, който рециклира участието на Моди в хиндуистко-мюсюлманските бунтове преди двадесет години.

След това американската фирма Hindenburg направи стряскащи твърдения за счетоводни измами и манипулации с акции от страна на индийския милиардер Adani. Това бързо беше подкрепено от Джордж Сорос, който също заяви, че демокрацията в Индия е с недостатъци – негово характерно предупреждение преди цветни революции.

И сега имаме геополитическа буря и медийна война. Но защо?

Какво искат САЩ от Индия, но не го получават?

Ето възможните искания, пред които е изправена Индия от страна на империята:

-Санкции срещу Русия

–Да попречи на разширяването на БРИКС и да отхвърли дедоларизацията

–Приемане на американска военна база, която да бъде използвана срещу Китай

–Да купува повече американски оръжия

–Да либерализира повече икономиката на Индия, за да може Уолстрийт да контролира индийските банки, фондовата борса и финансовите институции.

-Грешка в изчисленията на Индия

-Индия не трябва да бъде прекалено самоуверена в отношенията си със САЩ.

Както пише списание Foreign Policy: „Докато съревнованието с Китай остава основен фокус на американската външна политика, Съединените щати ще виждат в Индия съществена противотежест.“

Но ето и уловката: САЩ може би са стигнали до заключението, че ролята на Индия за сдържането на Китай е ограничена. В икономически план Индия няма да може да помогне на САЩ да „сприятелят“ някакъв значим производствен капацитет от Китай, който е 10 пъти по-голям от Индия. Що се отнася до военния ангажимент, Индия не желае да се превърне в азиатската Украйна в борбата с Китай.

И накрая, има вероятност САЩ да се стремят към разведряване с Китай, когато стане ясно, че Китай не може да бъде сдържан.

Подобен сценарий не е далеч от реалността, тъй като е очевидно, че търговските войни, технологичните войни, пропагандните войни и санкциите на САЩ срещу Китай се провалиха с гръм и трясък. Нищо чудно, че Байдън отчаяно търси нова среща на върха с Китай.

В крайна сметка: Индия трябва да се застрахова и да се подготви за един многополюсен свят, в който Китай ще остане могъщ номер 2 или дори ще стане номер 1.

Шпионските и разрушителните способности на Америка

Индийското правителство забрани китайските TikTok, WeChat, AliExpress и т.н., а след това позволи на Империята на шпионажа да доминира на индийския пазар.

Дали наблюдението на индийските дипломати в Канада от страна на „Петте очи“ сега ще отвори мъдрото око на Индия?

Да не забравяме и разкритията на Едуард Сноудън. Всяко телефонно обаждане, текстово съобщение, видео чат, електронна поща, сърфиране в интернет, дейност на приложения за смартфони и т.н. се записват и следят от американските агенции.

Майкрософт, Гугъл, Сиско, Amazon AWS, Фейсбук, Туитър, УатсАп, твърдите дискове в компютрите, чиповете на Интел и айфоните са инструменти за наблюдение.

Технологичните продукти от съюзниците на САЩ – смартфони от Samsung; 5G инфраструктура от Nokia и Ericsson – също вероятно имат задни вратички за NSA и ЦРУ.

Става много по-лошо. Както разкриват документите на Сноудън, САЩ не само шпионират всеки един японец, но и имат „спяща програма“ или „превключвател за убиване“ за цяла Япония. Ако един ден японците поискат суверенитет и поискат американските военни да напуснат, САЩ могат да унищожат не само цялата цифрова инфраструктура на Япония, но и нейната физическа инфраструктура като язовири, електропреносна мрежа и болници.

Индия трябва да разбере как действат САЩ и техните западни „съюзници“ (васали).

Каквото и да прави Канада, то е част от по-голямата американска стратегия. Следователно за Индия е безполезно да се насочва към Трюдо или Канада. На следващо място, в интерес на Индия е да потуши този дипломатически пожар. Играта на твърдост и удължаването на разправията само ще навредят на репутацията на Индия, тъй като западните медии и дълбоката държава са много по-мощни.

Освен това ще бъде геополитическо самоубийство да бъдем едновременно антиамерикански и антикитайски настроени. Макар че многополюсният свят се превръща в реалност, Индия трябва да начертае този път внимателно и рационално.

САЩ могат да опустошат икономиката на Индия със санкции още сега. И САЩ ще го направят, ако това е необходимо, за да подчинят Индия. Да си антикитайски настроен не е гаранция за безусловна американска любов.

Крайната цел на Индия трябва да бъде постигането на геополитическа автономия, а пътят дотам ще бъде изпълнен с предизвикателства.

Бъдещето на Индия зависи от просперитета и мира в Азия, Евразия и САЩ – в този ред. Ето защо за Индия е стратегически императив да поддържа положителните си отношения с Русия, да реши граничните проблеми с Китай и да управлява постепенното откъсване от САЩ – империята на хаоса.

*Авторът С.Л. Кантан е геополитически анализатор и писател от Бангалор, Индия.