СБЖ ще почете ремсиста, антифашиста, вечно търсещият истината ляв интелектуалец Джеки Вагенщайн

Близки, приятели, колеги и почитатели на отишлия си тази година голям сценарист, писател, антифашист и хуманист Анжел Вагенщайн се събират навръх неговия рожден ден, за да му отдадат почитта си.

На 17 октомври т. г. от 18.30 ч. Клуб “Журналист” на СБЖ ще е домакин на сърцата среща между близки, приятели, колеги и почитататели на незабравимия Джеки Вагенщайн, за когото ще си спомним отново на по чаша вино точно в деня на 101-годишнината му.

Биографията на Анжел Вгенщайн е широко известна, но нека я припомним накратко и тук.

Роден е в Пловдив на 17 октомври 1922 г. в занаятчийско семейство. Родителите му емигрират във Франция по политически причини и затова малкият Джеки прекарва детството си там. След амнистия семейството се завръща в родината и се установява в София. Анжел завършва строителен техникум.

Още като ученик, едва 16-годишен, става член на Работническия младежки съюз (РМС). След началото на антифашистката съпротива в България през 1941 г. става неин активен участник. Ръководи бойна група, с която подпалва склад за кожуси, предназначени за хитлеристките войници на Източния фронт, без да е заловен.

Като евреин попада под ударите на антиеврейския Закон за защита на нацията, приет от тогавашната българска власт – официален съюзник на нацистка Германия. По силата на този закон всички еврейски мъже отбиват безплатна трудова повинност в лагери. Анжел Вагенщайн е в такъв лагер в Горна Джумая. Бяга оттам и става партизанин. При акция в София, при която загива неговият най-добър приятел и съратник, е арестуван и осъден на смърт. Изпълнението на присъдата му е забавено заради англо-американските бомбардировките над София, които разрушават и част от Централния софийски затвор. Заедно с други затворници е прехвърлен в Сливенския затвор. Излиза на свобода, както и много други осъдени антифашисти, на 9 септември 1944 г.

От 1941 г. е член на Българската комунистическа партия, която след 1990 г. става Българска социалистическа партия). Влизал е в партийното ръководство от 1994 до 1996 г. Бил е депутат от БСП в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (януари-септември 1995).

Анжел Вагенщайн многократно е изразявал свои критични позиции към едно или друго ръководство на БСП, но винаги е отстоявал левите си идеи и е бил много уважаван от редовите социалисти. В особено остър дисонанс той бе с настоящата върхушка на БСП и от години се бе дистанцирал нея.

Вагенщайн е първият чуждестранен студент, записан да следва в прочутия Всесъюзен държавен институт по кинематография (ВГИК) в Москва, чийто сценарен факултет завършва през 1950 г. Дипломата му от там е с номер 0001. По време на следването се сприятелява със студента по режисура от ГДР Конрад Волф, с когото по-късно правят няколко съвместни филма, включително и нашумелия „Звезди” (1959 г.)

Анжел Вагенщайн е бил сценарист в Българска кинематография и във филмовата студия на ГДР – ДЕФА.. Бил е и драматург на театър „Трудов фронт“, днес Малък градски театър „Зад канала“.

От 1970 г. до 1977 г. е главен редактор на дирекция „Интерфилм“ към агенция „София прес“. Работил е и в Българския културен център в Берлин.

Джеки не обича да го определят като дисидент, а само подчертава, че никога не е превил в творбите си или в обществената си дейност компромис със своите леви принципи и идеи. Факт е, че и чрез повечето от филмите си, и чрез чрез позициите, които е отстоявал през годините, той е влизал в противоречия с доминиращи догми на управлението преди 1989 г. Участва в комитета за защита на Русе, учреден през 1988 г. и е сред 12-имата български интелектуалци, поканени на нашумялата закуска във френското посолство по време на гостуването у нас на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г.

Анжел Вагенщайн е и много активен в кипежа на промените след 10 ноември 1089 г. Той е ключова фигура в първия голям демократичен митинг на площад „Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. Участва и в работата на Кръглата маса през 1990 г.

Между 1995 и 1997 г. Анжел Вагенщайн е български културен аташе, пресаташе и пълномощен министър по културната политика във Виена, където е и директор на българския културен дом „Витгенщайн”.

Анжел Вагенщайн е автор на сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма, заснети в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Много от филмите, създадени с негово участие, са отличени с престижни награди на национални и международни кинофестивали. Сред тях са „Наша земя“ (1952), „Ребро Адамово“ (1958), „Звезди“ (1959), „Двама под небето“ (1962), „Езоп“ (1970), „Гоя“ (1971), „Допълнение към Закона за защита на държавата“ (1976), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Борис I“ (1985), „Хотел Шанхай“ (1996), „След края на света“ (1998).

През 90-те Анжел Вагенщайн се отдава на интензивна писателска дейност. На много езици е преведена и е удостоена с много отличия неговата трилогия „Петокнижие Исаково“ (1998), „Далеч от Толедо“ (2002) и „Сбогом, Шанхай“ (2004), посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Широк читателски интерес предизвикват и други негови книги, като „Преди края на света. Драскулки от неолита“ (2011), „Съновидение за св. Борис I“ (2015), „Отвъд стените. Разкази и новели” (2021).

Анжел Вагенщайн е носител на редица високи отличия, ордени и медали от българската държава и от други държави по света.

Той почина на 29 юни 2023 г. на 100-годишна възраст.