Световните конфликти, великите сили и малките народи
Установяването на новия световен ред като резултат от цивилизационните сблъсъци на Русия и САЩ в различни региони на земното кълбо изведе напред нови велики сили, а старите биват подреждани поновому, в нова йерархия на своята важност и значимост в световните дела оттук нататък. Това е болезнен процес, който придава на едни нова мощ и могъщество, а на други отнема предишната власт и без да я лишава от статута на велика сила, я нарежда малко по-надолу в новата геополитическа стълбица и дори я превръща по същество в регионална сила – поне за известно време.
Всяко разместване на пластовете е разколебаване на единство и внасяне на смут и напрежение в международните отношения. Тогава обикновено са разпалват войни между великите сили или политическите противопоставяния между тях достига до още по-висока степен.
Установяването на нов световен ред означава появата на нови велики сили, които получават своите зони на влияние и се включват в поддържането на този ред върху цялото човечество, но и придават ново значение и функции на държавите от придадените им зони на влияние.
Това е цялостно пренареждане на йерархията на значението, мястото и влиянието на великите сили. Едни ще слязат по-надолу по тази стълбица – други ще се възкачат по-нагоре. От тук ще произлезе допълнително напрежение между тях, то ще ескалира постоянно и ще поражда постоянни напрежения между тези, от които вече ще зависи съдбата на света.
В такива исторически моменти, които периодично се повтарят, обикновено избухват войни. Защото създалата се конфигурация винаги подлежи на оспорване и несъгласия и все някоя велика сила ще претендира за ревизия на статуквото. И няма да получава отговор на желанията си. Тогава ще й се наложи, ако има достатъчно аргументи и сили в себе си, да покаже какво представлява, какво заслужава и защо трябва да й бъде дадено, което иска и за което настоява.
Промените в конфигурацията на великите сили винаги е опасен исторически момент и никой не може да си позволява да си мисли, че всичко вече е установено за вечни времена. Особено що се отнася до контрола на източниците на суровини, пазарите и разположението на производителните сили и работната ръка. Но и на центровете на икономически растеж и политическо влияние върху света.
Въпреки това тези, които вече ще доминират, няма да позволяват да им бъде оспорвано водачеството. И понеже са нови в тази роля, те ще побързат да разместят статуквото и да разположат по друг начин тези, които са близо по родство, кръв, дух, традиции, и на които те най-много ще помагат и съдействат. И то не само от любов, а защото са видели в тях възможности и способности да бъдат в по-близки отношения отколкото с останалите. Но това също е драматичен момент в историята и ще създаде допълнително напрежение. Защото любезното отношение на най-силния е вливане на сили, доближаване до богатствата и разрешение по друг начин да участват в световните дела. Самата смяна на местата на старите с новите облагодетелствани е революция и трудно ще се извърши безболезнено.
Тези процеси ще бъдат най-драматични в Европа, която рязко ще смени облика си заради новата подредба на европейските велики сили. Самата Европа е установила своя вътрешна йерархична подредба, която ще бъде частично или напълно разрушена поради настъпилите глобални изменения в резултат от установяването на новия световен ред.
Не се съмнявам, че глобалният мир ще бъде от тук насетне ще бъде устроен по по-справедливи принципи и закони, но докато не изживее напълно своя буржоазен егоизъм и отчужденост, от които се пораждат неравенства и потисничество, няма да бъде възможна коренно различна картина и начин на живот. Това означава, че по-силният ще е по-богат и ще е малко или много господар; че богатият ще става по-богат, докато бедният ще обеднява още повече. Такива са законите на социално-икономическата и политическата система, в която живеем – независимо коя велика сила доминира и какви са международните отношения и как се разрешават противоречията.
Една от най-важните и видими трансформации, които ще претърпи моделът, е начинът на осъществяване глобализацията. Това означава, че икономическата интеграция на света ще бъде ограничаван с цел да не се разпростира и върху останалите сфери на живота – особено върху културата, традициите, нациите, националните езици. За да бъде това ограничение достатъчно ефективно и да не се позволява уеднаквяване на културите и ликвидиране на нациите, ще нарасне ролята на цивилизациите и съзнанието у народите за тях. Вътре в тях интеграционните процеси – особено икономическите и политическите, ще се усилят чувствително. Иначе няма как да се възпре духовното и културно-образователното нашествие на големите нации и култури върху малките.
Тази нова глобална конструкция на света от новото време ще постави малките народи в ново положение – доста по-различно от досегашното. Защото цивилизацията не е нито военен, нито военно-политически или икономически съюз, а единство от народи, което се определя по кръв и съвест, културна близост, общ произход, историята и традиции, религия. Ако това единство се осъзнава и постоянно се задълбочава, защото е прието, че е необходимо и неотменимо, то вътре в цивилизацията конкуренцията и противоречията, пораждани от икономическата система, ще бъдат чувствително притъпявани. И дори ще бъдат заменени със съревнование и желание за общ всестранен напредък.
В новия геополитически контекст малкият народ ще бъде много по-спокоен и по-малко заплашен, понеже осъзнатата му принадлежност към цивилизацията, която му е отредена, го подлага на далеч по-малки и по-слаби опасности, с които в предишната обстановка други народи (големи или малки) не са преставали да го застрашават. Но когато и икономическата, и политическата и военно-политическата интеграция е предимно в рамките на цивилизационното цяло, малкият народ ще има много повече защитни сили и ще съхранява своето своеобразие. А и самата цивилизационна общност ще го поощрява и ще му вдъхва кураж.
За да бъде възможно всичко това и малките народи най-сетне да въздъхнат облекчително, ще бъде нужно пренареждането на света да се ускори. И то най-вече в икономическата сфера, защото тя ще подтикне и другите сфери към такива пренагласи.
Не всичко обаче ще протича гладко и без съпротива. Ще прозвучи странно, но тези, които ще забавят въпросните процеси, ще са малките народи. Особено тези, чиито управници, политици и идеолози често си въобразяват, че преминавайки от един военен и политически съюз вече са изпълнили новия си цивилизационен избор. Управниците на малките народи рядко притежават развито стратегическо мислене, силни характери и гледащи на реалните перспективи съобразно сегашните и особено бъдещите условия и обстоятелства. А и са компрадори и мислят за себе си и изгодите си, а не за народа и държавата. Съветниците им са също като, също толкова ограничени и егоисти. В малките държави и в малките народи общественото мнение се създава почти изцяло от медиите и журналистите. А те са на ниско равнище, недостатъчно образовани и подготвени.
Затова в подобни моменти на избор управниците са или много объркани и не знаят какво да правят, или вярват на старите си господари, че нищо няма да се променя и нека бъдат спокойни, защото ще ги защитават винаги.
Колебанието и нерешителността на водачите на малките народи само за кратко ще забави процеса, но ще го поизцапа и поизкриви, провокирайки известно съмнение у останалите народи и държави. Но няма как да го спре. За съжаление ще утежни бъдещето им и ще им донесе лични нещастия и възмездия.
Другият проблем на предстоящото установяване на новия световен ред ще бъде поведението на днешните водещи държави. Техните управници или поне на някои от държавите ще таят желание за реставрация и промяна в новото им положение. Много ще зависи от това какви ще са хората, които ще ги поведат в качеството си на държавници и доколко ще бъдат на равнището на световните процеси и на характера на революцията. Аз лично не очаквам новото поколение управляващи тези държави да бъде съставено от умни и способни хора, съответстващи на равнището и величието на своите народи и страни. Затова смятам, че ще бъде трудно и с тях.
Сериозен проблем ще бъде и поведението на държавите и военните организация, които сега се определят като терористични и са създали почти по целия свят свои „спящи клетки“, които чакат знак, за да се активизират. Ако прегрупирането на великите сили заедно с всички народи и държави по цивилизационен признак протече успешно и достатъчно бързо, за да се формира ново статукво, подобни опасения не бе трябвало да бъдат валидни, защото сегашните терористични формирования са изцяло насочени срещу несправедливия за ислямския свят световен ред, който го поставя в подчинено положение. Бунтът на неговите култури би следвало да се прекрати поради обективна липса на обекти, срещу които да се воюва.
Процесът е тръгнал и вече е в ход промяната на световния ред.
Връщане назад не може да има, въпреки неизбежната съпротива и опити за съхранение на старото. Т. е. на несправедливия и за нас световен ред и устройството на националните общества и държави.
