Сергей Лавров: Новият световен ред е необратим

Днес интелектуалното и практическото обединяване на усилията е изключително необходимо, за да се подобри ситуацията на световната сцена и да се разработят ефективни отговори на многобройните заплахи на нашето време. Всички сме свидетели на мащабни, наистина епохални промени. Ражда се един по-справедлив, по-устойчив световен ред, основан на културно и цивилизационно разнообразие, на баланс на интересите на членовете на световната общност.

Това е дълъг процес, който приема различни форми. Много държави се стремят да защитят интересите си извън западните механизми. Постепенната дедоларизация на световната икономика и търговия също се превръща в знак на времето – днес все повече държави последователно намаляват зависимостта си от долара и еврото, преминавайки към национални валути и алтернативни на западните платежни системи разплащания.  

Обективните тенденции на съвременния свят предизвикват почти рефлекторно отхвърляне на натиска на „колективния Запад“ начело с Вашингтон. В стремежа си да запазят изплъзващото се господство западните управляващи елити използват широк набор от „мръсни“ инструменти – от силов натиск и едностранни икономически санкции, до оклеветяване в глобалното информационно пространство. Налага се елементарната „култура на отричането“ на всичко, което не се вписва в западната визия за историята и съвременните процеси.

В нарушение на Устава на ООН американците и техните сателити от НАТО се опитват да диктуват на другите страни с кого и как да развиват междудържавните си връзки. Така им се отказва правото на национални интереси, на самостоятелен външнополитически курс. Западняците демонстрират крещяща нетърпимост към другомислието и се стремят еднолично да формират глобалния дневен ред.

В духа на концепцията за „контролиран хаос“ западните геополитически инженери директно провокират в различни региони на света кризисни ситуации, за да „ловят риба в мътна вода“. Много са доказателства за това – кампаниите за унищожаване на Ирак и Либия, налагането на сепаратизъм в Сирия, включително кървавия държавен преврат, организиран от Вашингтон и Брюксел през февруари 2014 г. в Киев. 

Вижте колко „приятелски“ реагира днес Западът на държавния преврат в Нигер, изисквайки възстановяване на демокрацията с всякакви средства.

Когато в Киев беше отстранен легитимният президент чрез кървав преврат, това се случи ден след като бе постигнато споразумение за регулиране на ситуацията с гаранциите на ЕС. Тогава превратът не предизвика подобна негативна реакция от страна на Запада.  За да прикрият политически и идеологически своята неоколониална и расистка линия, за да консолидират хегемонията си, западните столици упорито подменят международното право със „световен ред, основан на правила“. Президентът на Русия Владимир Путин многократно е давал оценка на тези действия. Съвсем наскоро, на 28 юли т. г., на пленарната сесия на втората среща на върха Русия – Африка той каза: „Изобщо не е ясно какви са тези правила, кой ги е създал. Ясно е, че те се използват от отделни държави за собствените им користни интереси и се променят според политическата ситуация”. 

Западът се опитва да налага тези правила единствено в своя полза, в областта на световната търговия, световната финансова система, в рамките на международните задължения за сигурност. Наблюдава се упорита тенденция западното малцинство да приватизира секретариатите на международни организации, включително ООН, институциите в Бретън Уудс, СТО, ОЗХО. Същото наблюдаваме дори в международните спортни организации.

Разширявайки присъствието си до границите на Русия, членовете на НАТО десетилетия пренебрегваха политическите гаранции, които бяха дадени на съветското ръководство за неразширяване на алианса. Те грубо нарушиха поетите на най-високо ниво в рамките на ОССЕ ангажименти да спазват принципа на равната и неделима сигурност, да не укрепват собствената си безопасност за сметка на другите и да не допускат господството на никоя държава или организация в Европа. Това, под което ОССЕ се подписа през 1999 г. в Истанбул и през 2010 г. в Астана.

Днес „колективният Запад“ – под лозунга за „спасяване“ на неонацисткия киевски режим – отприщи хибридна агресия срещу Русия – във военно-политическата, правната, икономическата и хуманитарната сфера. Множество факти недвусмислено потвърждават, че англосаксонците и техните помагачи години наред са подготвяли киевския режим за война, снабдявали са го с оръжие и единодушно саботират приетата от Съвета за сигурност на ООН резолюция за мирно уреждане, като се вземат предвид законните интереси на жителите на Донбас. Напротив, Западът мълчаливо и одобрително наблюдава как киевският режим забрани руския език в сферата на образованието и културата, в медиите и всекидневието.  Украински официални лица публично заплашиха, че ще унищожават руските граждани, наричайки ги „нехора“. 

В този дух е заявлението на Зеленски от есента на 2021 г., че ако някой в Украйна се чувства съпричастен към руската култура, то в името на бъдещето на децата си трябва да замине за Русия. Успоредно с това режимът, с активната подкрепа на западните си наставници, подготвяше насилствено завземане на територии, които според резолюцията на Съвета за сигурност на ООН трябваше да получат специален статут и правото на роден език. В тези условия (както подчертава президентът Путин) признаването на независимостта на Донбас е в пълно съответствие с правото на народите на самоопределение. Затова бяхме принудени да започнем провеждането на Специалната военна операция въз основа на член 51 от Устава на ООН. Макар принудителна, това бе безспорна стъпка за преодоляване на заплахите за нашата сигурност, създадени от НАТО, за защита от унищожаване на руските и рускоезичните хора и техните исторически земи.

Сега Киев и неговите западни спонсори се опитват с всякакви средства да ангажират останалите държави с „формулата за мир“ на Зеленски, чиято същност е ултимативно искане за връщане на Украйна в границите от 1991 г. Предлагат се инициативи, свикват се конференции. Призовавам всички, които са въвлечени в тази „игра“, да помнят, че киевският режим открито декларира задачата да унищожи всичко руско на териториите, които не са под негов контрол. 

Ценим искрения интерес на Китай, Бразилия, Южна Африка, Египет, Индия и други страни от глобалния Юг да съдействат за намирането на справедливи и реалистични решения на конфликта. За това неведнъж са говорили както президентът на Русия Владимир Путин, така и ръководството на страната ни. Принципно важно е, че предложенията на приятелите от развиващия се свят се опират на разбирането на истинските причини и естество на случващото се, което е резултат на подкопаването от страна на Запада на принципа на неделимостта и сигурността.

Днес САЩ, НАТО и Европейският съюз, за ​​да спасят своя геополитически проект за „сдържане на Русия“ и разкол на Руския свят, снабдяват Украйна с все по-модерни оръжия, разпалвайки конфликта все повече и повече. А това провокира неконтролираното разпространение на оръжия по цял свят.  Тази авантюристична и безотговорна политика многократно увеличава опасността от пряк военен сблъсък между ядрените сили. Всички наши отрезвяващи „сигнали“ се игнорират или грубо се изопачават за пропагандни цели.

Очевидно е, че опитът да се „пречупи“ Русия с ръцете на украинските неонацисти е елемент от западния стратегически курс за реанимация на еднополюсния световен ред. Същата цел се преследва и в други региони, където всеки инакомислещ става обект на заплахи и шантаж, за да се премахне препятствието пред „хегемонията“ на Вашингтон. Такава е индо-тихоокеанската стратегия, пропагандирана от САЩ, която има открито декларирана антикитайска ориентация.

След като провъзгласиха неделимостта на сигурността на Евро-атлантическия и Индо-тихоокеанския регион, членовете на НАТО зачеркнаха всичките си предишни заклинания за отбранителния характер на алианса, като официално обявиха, че оттук нататък ще се занимават не само със защитата на собствената територия, но и с насърчаването на тяхното господство в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР).

Беше предприет курс за унищожаване на АСЕА-ноцентричната архитектура на сигурност в АТР, основана на консенсус, ориентирана към АСЕАН чрез създаване на военни блокове и инфраструктура на НАТО. Пример за брутален цинизъм е позицията на Запада по отношение на Тайван. Без капка срам заявяват, че се придържат към концепцията за “единен Китай”, но в същото време твърдо настояват за запазване на “статуквото”. А това означава (както виждаме от практическите действия), че Тайван се третира като независима държава и се снабдява с модерни оръжия, така както се прави с режима в Киев.

Друг пример за пагубното влияние на САЩ в този регион е постоянната ескалация на напрежението на Корейския полуостров. Привличайки Япония и Южна Корея към своята твърда, негативна и агресивна позиция и отхвърляйки равностойния диалог с участието на КНДР, който Русия и Китай са готови да подкрепят.

В духа на прословутата “доктрина на Монро” САЩ се опитват да диктуват как и по какви стандарти да живее Латинска Америка. В същото време се създава впечатлението, че сегашните американски елити смятат не само Латинска Америка, но и целия свят за свой „заден двор“. Съюзниците на САЩ приемат това за даденост и правят всичко възможно да помогнат на своя „по-голям другар“. Това се проявява в нарастващия натиск върху редица държави от постсъветското пространство. 

Едва ли западните управляващи кръгове ще се откажат от деструктивната си политика в обозримо бъдеще. Но също така е очевидно, че няма да могат да обърнат хода на историята. Светът се промени драстично: търсят се алтернативи за глобалната стабилност чрез механизми за сигурност извън контрола на Вашингтон и неговите сателити, чрез формиране на зони на прагматично сътрудничество и развитие в различни региони на планетата.

Ускорение на този процес могат да дадат многостранните платформи, които работят на равноправна основа и със съзидателен дневен ред. Има много добри перспективи и потенциал в обединенията в евразийското пространство – Съюзната държава на Русия и Беларус, ОДКБ, ЕАЕС, ОНД, ШОС, АСЕАН и ССЗ. Координирането на дейността им ще допринесе за формирането на Голямото евразийско партньорство, ще помогне да се намерят начини за гарантиране на сигурността в цяла Евразия без намесата на извънрегионални сили.

В глобален контекст специално искам да отбележа бързото нарастване на авторитета и привлекателността на БРИКС, където държави с различни политически и ценностни системи дават пример за многополюсна дипломация, насочена към хармонизиране на равнопоставени и ефективни форми на търговско, икономическо и хуманитарно сътрудничество. Ключов въпрос в дневния ред на предстоящата среща на върха в Йоханесбург този месец ще бъде разширяването на БРИКС, което значително ще укрепи тази асоциация и ще увеличи нейната тежест в световните дела.

Сегашната геополитическа ситуация затруднява обединяването на усилията за неутрализиране на общите за човечеството заплахи, включително борбата с международния тероризъм, особено с активизиралите се джихадистки организации – ИДИЛ и „Ал Кайда“, и свързаните с тях екстремистки групи, които възникнаха през последните десетилетия в резултат на военните авантюри на Съединените щати и техните съюзници.

Трябва да се сложи край на използването на терористи за геополитически цел, независимо дали в Афганистан, Сирия или другаде. Непрестанната заплаха за сигурността в региона Сахара – Сахел е пряка последица от агресията на НАТО срещу Либия, което унищожи нейната държавност и превърна страната в „транзитна зона“ за терористите.

Смятаме за важно ООН, която напоследък някак си се „успокои“ в тази насока, да поеме инициативата и да засили усилията в областта на борбата с тероризма без двойни стандарти.

Особена актуалност придоби въпросът за биологичната сигурност, в светлината на фактите за неконтролирана военна биологична дейност на САЩ и техни съюзници в различни региони на света, за които нашето Министерство на отбраната редовно информира. Тази дейност е в противоречие със задълженията по Конвенцията за забрана на биологичните и токсичните оръжия.

Трябва да се обърне по-голямо внимание на предотвратяването на милитаризацията на космоса. Русия последователно се застъпва за запазването на космическото пространство за мирна дейност на всички държави на равна основа, за разработването на всеобхватен правен инструмент, насочен към предотвратяване на надпреварата във въоръжаването в космическото пространство, включително гаранции срещу изстрелване на ударни оръжейни системи в околоземна орбита. Добра основа за такава работа е руско-китайският проект за договор. 

Има нарастващи предизвикателства в областта на информационните и комуникационните технологии. Искам да припомня, че Русия представи в ООН концепция за бъдещ договор за осигуряване на международна информационна сигурност, както и проект на конвенция за борба с киберпрестъпността. 

Русия ще продължи да работи в полза на консолидирането на усилията на световната общност в противодействието на глобалните и регионалните предизвикателства и заплахи, за насърчаване на положителен дневен ред и укрепването на международната сигурност, за мирното уреждане на конфликти върху принципите на Устава на ООН, но не избирателно, а в тяхната цялост.

Както отбеляза на Петербургския икономически форум президентът Владимир Путин: “Ние сме отворени за равноправно партньорство с всички страни, които, подобно на Русия, отстояват националните си интереси и се стремят сами да определят бъдещето си”.

Източник: МВнР на РФ

(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)