Сигурно бомбоубежище ли е НАТО?

През 2017 г. Корейската народнодемократична република обяви, че Крим е руски, а в 2022 г. призна ДНР и ЛНР за независими. За този жест тя получи от Русия само една формална благодарност, което не говори за близки отношения между тях. През следващата година обаче настъпи значителна промяна в отношенията между двете страни. На 27 януари Ким Е Чжон, сестра на лидера на КНДР, заяви: “Ние винаги ще бъдем в един окоп заедно с армията и народа на Русия”. На 25 юли руският министър на отбраната армейски генерал Сергей Шойгу пристигна на официално посещение в Пхенян, посрещнат ентусиазирано и с почести като държавен глава, дори е наречен „другарю” – другари за КНДР са само гражданите на Китай, Виетнам, Куба и Лаос.

Посещението е по повод честване на 70 г. от края на Корейската война 1950 – 1953 г., а посрещането на руската делегация е доказателство, че думите на Ким Е Чжон не са казани напразно. Армейски генерал Сергей Шойгу преговаря с министъра на отбраната на КНДР и с лидерът Ким Чен Ун, който лично му показа отделните образци въоръжение, установени в изложбената палата на въоръжените сили. Според публикации преди посещението специалисти от двете страни са обсъждали и постигнали споразумение по три основни теми: военно-техническо сътрудничество, използване на работна сила от КНДР в Русия и икономическо сътрудничество между тях, т. е. посещението има икономическо, военно и политическо значение.

Икономическото сътрудничество е от значение и за двете страни. Работници от КНДР биха оказали добра помощ на Русия както вътре в страната, така и при възстановяване на новоприсъединените области. За КНДР заработеното в Русия и превърнато например в продоволствени стоки ще бъде твърде полезно, тъй като обработваемата площ е само 20% (от общо 120 хиляди кв. км), с която трябва да се изхрани население от 25 млн.

На Запад с интерес се коментира евентуално военнотехническо сътрудничество между Русия и КНДР – евентуално, защото няма официално изказване по този въпрос. Разузнаването на САЩ твърди, че то е реалност, но без да посочва доказателства, а двете страни го отричат. Показателен е фактът, че от 3 до 5 август, т. е. много скоро след посещението на руската делегация, лидерът на КНДР инспектира няколко оръжейни завода и разпорежда увеличаване на военното производство, защото „страната трябва да се готви за война”.

За възможността за военнотехническо сътрудничество между Русия и КНДР може да се съди по постиженията на военнопромишления комплекс на КНДР. Още със създаването си страната е въоръжена със съветско оръжие и досега калибрите му не са променяни. Това е една от причините за възможен обмен на всякакъв тип боеприпаси.

КНДР вече над 50 години живее под санкции и в пълна изолация, наложена от Запада. Въпреки трудностите тя създава мощен военнопромишлен комплекс, който произвежда не само за нуждите на своите въоръжени сили, но и за износ, например ракетно въоръжение е експортирано в 11 страни от Близкия изток и Африка. В началото на настоящето столетие в състава му са около 1800 предприятия, сред които 40 за производство на стрелково оръжие, 10 за бронетанкова техника, 10 корабостроителни, 50 за взривни вещества, неизвестен е броят на ракетостроителните и за производство на ядрено оръжие. Повечето от предприятията са изградени под земята в провинция Чагандо и прилежащите й райони.

ВПК без проблем комплектува и снабдява армията с всичко необходимо, а тя никак не е малка. Съставът й е 1.1 млн. бойци, от тях 180 хиляди спецназ, подготвен резерв над 8.2 млн. и около 190 хиляди военизиран състав на силовите ведомства, т. е. страната разполага с личен състав от около 9.5 млн., 11 хиляди подземни бази и е най-военизираната в света.

Постиженията й в разработване и производство на въоръжение са впечатляващи. Например използваният от 2009 г. танк „Сонгун-915” е с 125 мм оръдие, 14.5 мм зенитна картечница, две пускови установки за противотанкови ракети и сдвоена установка за ракети от преносим зенитно-ракетен комплекс – накратко, той е без аналог в света. КНДР е една от малкото страни, разработила реактивна система за залпов огън с обсег 380 км и зенитно-ракетна система, подобна на руската С-300П. Тя има на въоръжение крилати ракети с обсег 1500 км, изстрелвани от подводница, от железопътна и от автомобилна пускова установка.

Разработени са тактически, оперативно-тактически, със среден радиус и междуконтинентални балистични ракети. Докато първите два класа са за борба с Република Корея (към нея са насочени 600 ракети, включително съвременните KN-23, подобна на руската „Искандер”, и KN-24, аналог на американската ATACMS), 200 ракети от третия клас са предназначени за Япония, а последният създава безпокойство на САЩ – това са МБР с течно гориво „Хвасон-17” с моноблочна ядрена бойна глава и обсег около 15 000 км и най-новата „Хвасон-18” (аналог на руската „Ярс”). Тя е с твърдо гориво, носител на моноблочна или на касетъчна с 3 ядрени бойни блока с индивидуално насочване и мощност по 150 кт. На въоръжение е и балистична ракета с подводно базиране.

КНДР е десетата страна в света, извела в околоземна орбита изкуствен спътник със собствена ракета носител. Тя е деветата ядрена държава на планетата, извършила 6 подземни ядрени опита, включително през 2017 г. и с термоядрен заряд, а тази година беше демонстриран универсален тактически ядрен боезаряд „Хвасан-31” за комплектуване на ракетни комплекси. Според Стокхолмския институт (SIPRI) през 2021 г. КНДР разполага с около 20 – 30 ядрени заряда и материал за изработване на още 45 – 55.

Впечатляват още подводният безпилотен апарат, способен да носи ядрен заряд, и хиперзвуковата ракета „Хвасон-8” с хиперзвуков планиращ боен блок, с която на 28 септември 2022 г. беше извършено първо полетно изпитание. Интерес предизвикват и двата тежки разузнавателно-ударни БЛА „Сетбел-4” и „Сетбел-9”, които силно наподобяват RQ-4 Global Hawk (обхват 5500 км) и „MQ-9 Reaper” (2000 км) – по всяка вероятност възможностите им са близки до тези на американските. Кибербойците на КНДР са едни от най-способните в света – още през 2015 г. разузнаването на Република Корея установява, че КНДР разполага с 6-хиляден корпус за провеждане на мащабни кибероперации.

Възможностите на ВПК на КНДР се посочват, за да не остане никаво съмнение в твърдението, че тя може да бъде полезен съюзник на Русия във военнотехническо отношение.

Политическото сътрудничество между Русия и КНДР има важно значение и за двете страни, независимо че имат различни политически системи. Има своите особености и политическата система на Китай, което не пречи на активното икономическо сътрудничество с КНДР и Русия. Въпреки различията сближаването на страните се основава на политиката на САЩ в този регион. Вече няколко години САЩ активно работят за създаване на формални съюзи с дружествени страни, чиято насоченост основно е против Китай, но те имат пряко отношение както към сигурността на КНДР, така и на Русия.

Такива са създаденият през септември 2021 г. AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия, предизвикал въпроса на „Дойче Веле” – “Появи ли се „Индо-Тихоокеанско НАТО“? През юни 2022 г. стана факт „Partners in the Blue Pacific” между САЩ, Великобритания, Япония, Австралия и Нова Зеландия за сътрудничество и в областта на сигурността, а вече няколко години се извършва подготовка за създаване на съюз между САЩ, Япония и Република Корея. На 18 август т.г. в Кемп-Дейвид-САЩ се проведе среща между президентите на САЩ и Република Корея и премиера на Япония. На първо време целта е активизиране на военното сътрудничество между армиите на трите страни. Като се има предвид острия тон на приетата декларация срещу Китай, може да се допусне, че в недалечна перспектива ще се формира военно-политически съюз, насочен срещу него и КНДР. Натискът на САЩ Република Корея и Япония да предоставят военно-техническа помощ на Украйна показва, че САЩ се стремят да му придадат и антируска насоченост.

По всяка вероятност в недалечно бъдеще определението „Тихоокеанско НАТО“ ще заслужи AUKUS в комбинация с евентуален троен съюз между САЩ, Япония и Република Корея.

Започна и съгласуване на въпроса за откриване офис на НАТО в Япония, на който засега се противопоставя Франция. Създаването му би била първа стъпка към постепенно ангажиране на НАТО и в Тихоокеанския регион, т.е. формиране в бъдеще на Европейско-Тихоокеанско НАТО.

Активната дейност на САЩ в Тихоокеанския регион налага на Русия, Китай и КНДР да осъществяват все по-тясно сътрудничество помежду си. Въпреки че засега то се осъществява на двустранна основа, трите страни могат да си осигуряват ефективна помощ в определени области без да създават проблеми на собствените си икономики и провеждана политика. На практика това би било неформален съюз между три ракетно-ядрени сили, способни да се противопоставят дори на евентуално Европейско-Тихоокеанско НАТО.

За Русия двустранното сътрудничество с КНДР има два аспекта – повишаване сигурността на далекоизточните територии и получаване на евентуална военна помощ срещу НАТО на територията на Украйна. Последното би имало смисъл, ако НАТО пряко се намеси във войната. Днес това изглежда малко вероятно, но не е изключено, като се има предвид увеличаващите се войски в междуморието, т.е. в полосата от България до Прибалтика.

След явния неуспех на украинското контранастъпление САЩ/НАТО трескаво търсят вариант за достойно излизане от украинския капан, който сами създадоха, сами влязоха в него и сега трябва да излязат, за да влязат в тихоокеанския. Счита се, че за това има два основни варианта.

Единият е създаване на евентуален съюз между остатъчна Украйна, Полша и Литва на основата на създаденият през юли 2020 г. от трите страни т.н. „Люблински триъгълник”, с който да се демонстрира успех срещу Русия. За да се осъществи той е необходим мир между Русия и Украйна, за постигане на който вече се предлагат различни варианти. Наскоро Стиан Йенсен, ръководител на канцеларията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в интервю за вестник „Verdens Gang” заяви: „ Мисля, че решение може да бъде отказ на Украйна от територии срещу членство в НАТО”. Впрочем след три дни пред същия вестник той се отказа от думите си, а НАТО се разграничи от тях.

Такава идея се предлага и от други места, което показва, че този въпрос се проработва. Ако такова решение се осъществи, ще се получи обособена група вътре в НАТО, която ще бъде използвана като острие срещу Русия и ще създава не само постоянна опасност на западната й граница, но ще бъде и генератор на постоянно напрежение за ЕС. Последното не само че не безпокои САЩ, но за тях това даже е добре, защото ще им позволи по-сигурно да държат в подчинено положение Европа и да я използват за своите цели. На такъв вариант Русия едва ли ще се съгласи, защото целта му е ясна – в този регион на САЩ е необходима колкото се може по-мощна група от страни, подчинена пряко на тях, и то с излаз на Черно море.

Другият вариант е въвеждане във войната и на други страни от междуморието, но без официална намеса на Вашингтон и Брюксел. Възможност за непряка намеса може да се осъществи чрез използване отново на страните от „Люблинския триъгълник” и по точно на техния полско-украинско-литовски корпус. Водеща роля в него е отредена на Полша, която напоследък активно се въоръжава – от САЩ се доставят 200 РСЗО HIMARS и 250 танка „Aбрамс”, от Германия 150 танка „Леопард”, от Република Корея 980 танка, 648 гаубици, 48 леки изтребители и 288 РСЗО, аналог на HIMARS. Страната провежда скрита мобилизация за довеждане на армията до 300-хиляден състав и създава още седем дивизии към досегашните три.

На първо време останалите страни от междуморието биха били логистична база на корпуса, а при необходимост и участници във войната. Но това е натовска войска и няма как САЩ/НАТО да се дистанцират от нея, освен ако съответните страни не преустановят членството си в алианса. Ако този или подобен на него вариант се реализира, много е вероятно на украинска територия да започне ново издание на Корейската война с почти същите участници както през 50-те години на ХХ век. В този аспект посещението на руската делегация в КНДР придобива определен смисъл.

Нашите нови управляващи все по-активно въвличат страната в плановете на САЩ за този регион. Провежданите крупни военни учения в междуморието не подминаха и нашата страна. От 5 до 20 август на авиобаза “Безмер” и летище “Чешнегирово” се проведе военно учение „Тракийско лято-23” с участието на ВВС на САЩ. Прави впечатление една от учебните теми, а именно „превоз на войски и товари и стоварване на товари по парашутен способ” с военно-транспортен самолет С-130. Темата е напълно адекватна с развитието на военно-политическата обстановка около Украйна и е подготовка за прехвърляне по въздуха на наши и други войскови части, например, до румънски или украински летища.

Всичко, което става на наша територия по линията на НАТО, предизвиква загриженост в страната. Може би за да я разсее нашият премиер ни уверява, че НАТО „е нашето бомбоубежище днес“ и по-сигурно от него няма. Дали „бомбоубежището” е сигурно може да се съди по следното: тактиката за провеждане на украинското контранастъпление е компютърно моделирана от САЩ/НАТО, но се оказва, че е неподходяща за този ТВД – не било отчетено наличието на значителни площи с храсталаци и руските минни полета. Като се има предвид неподходящата тактика, наложена на украинската армия, безпроблемното унищожаване на добрата западна бойна техника и желанието на САЩ/НАТО да разрешават проблемите си с чужди ръце, може да се направи извода, че въпросното бомбоубежище не е от най-сигурните.

Разширяващото се участие на страната в украинската война се вижда и от увеличаващите се доставки на въоръжение. Освен боеприпаси, БТР и оръжие, например термобарични гранати за РПГ-7 на завод „Арсенал”, има подозрение, че за тази цел се подготвя и зенитно-ракетен комплекс С-200 и по-точно неговите ракети В-880Э. И ето защо.

През нощта на 11 август 4 самолета МиГ31К с 4 ракети Х-47М2 „Кинжал” унищожават авиобаза „Коломия” в Ивано-Франковска област. На нея са установени доставени от САЩ тренажори и на тях се извършва първоначална подготовка на летци за многоцелевите изтребители F-16. Ударът е нанесен в навечерието на изпращане на летците за обучение в САЩ и на практика той отдалечава във времето както подготовката им, така и използване на самата база за тази цел. Като отговор на следващия ден Киев атакува с две ракети от зенитно-ракетен комплекс С-200 Кримския мост. Ракетите са зенитни, но с помощта на американци/англичани са преоборудвани за поразяване на земни цели.

Според руски и наши източници С-200 е на въоръжение у нас от 1983 г. – закупени са 6 пускови установки и 26 ракети. Комплексът е развърнат на 20 км северозападно от София и от началото на настоящето столетие пусковите установки са без ракети, т.е. комплексът е небоеготов.

Интересно е това, че едва през 2022 г. МО обявява заявка ТС 78.3905.22ВО за доставка на резервни части за ЗРК С-200, но в явната й част не се уточнява за кой елемент от комплекса са необходими-възможно е да се намерят, защото комплексът е закупен от 22 страни, а в 15 от тях все още е на въоръжение.

Като се има предвид отработената в Украйна технология за преоборудване на С-200 за поразяване на земни обекти, основно граждански, защото за такива на фронта той е неефективен, активното ухажване на страната ни от украинското ръководство, желанието на МО да достави резервни части повече от 20 г. след снемане на ракетите от пусковите установки, може да се допусне, че се проработва и въпроса за предоставяне С-200 на Украйна – без значение като цяло или по елементи.

Ако допуснем, че заявката е необходима за нуждите на нашия ЗРК, то защо МО е чакало повече от 20 г.? Впрочем всеки, който познава комплекса или поне малко разбира от ракетна техника, ще се отнесе към това допускане най-малкото с лека пренебрежителна усмивка.

Спринтовото намесване на страната в украинската война от новите управляващи навява спомен за написаното от Хенри Кисинджър след провала на САЩ във Виетнам : „Да си враг на Америка, може да бъде опасно, но да си приятел, е фатално“. Тази мисъл поражда въпроса: кое е по-добро за една страна – да има за нея опасност от САЩ или да се достигне до фатален край от приятелство с тях?

От сайта “Гласове”