Симеон Николов: Близкият Изток на ръба на бездната. Има ли изход?

Безспорно е, че със силовия подход, избран от израелска страна, ще се стигне до унищожаване на щабове, укрития, производствени мощности, прословутите тунели, но по никакъв начин това не е пътя за победа над идеологията, която е в основата на признаването на „Хамас“ от палестинците, които виждат в нея съпротивата срещу израелското господство. Следователно в дългосрочен план Израел трябва да търси способи за откъсване на организацията от подкрепящото я население било то поради страх, убеждение или обвързаности.
Справедливият израелски гняв срещу терористичните действия на „Хамас“ поражда нереалистични обещания. Идеята за палестинска съпротива е дълбоко вкоренена в по–широкото палестинско общество и изкореняването й ще бъде много по–трудно, отколкото например на Ал Кайда след 11 септември, която при това беше далеч по–малобройна.

Т.е. по–трудно е да се унищожи „Хамас“, отколкото „Ал Кайда“.

За да бъде унищожена една идея обаче, трябва да се създаде алтернатива и в този дългосрочен процес. „Хамас е повече от организация, тя е идеология. Можете да унищожите неговата инфраструктура, да убиете неговите бойци, но как да унищожите една идея? Бойците не носят униформи. Те трудно се различават от цивилните, които те съзнателно използват като живи щитове“, казва професор Асаф Могадам от училището по управление, дипломация и стратегия Лаудер в интердисциплинарния център Херцлия. Израел ще се нуждае от подкрепа на други националности в Близкия Изток, а гневът днес му пречи да проумее това.
Бившият директор на израелското външно разузнаване Мосад Ефраим Халеви предупреди за всеобхватна сухопътна офанзива на Израел в ивицата Газа: „Нахлуване в района с голяма армия би било грешка“, каза той и препоръча „пауза за размисъл“, но не го послушаха. Сред хората в Газа преобладава чувството, че светът им е обърнал гръб, че вече не се прави разлика между военни и цивилни цели и затова броят на цивилните жертви е толкова висок.
Еврейският учен Джудит Бътлър, подписала заедно с група сънародници интелектуалци отвореното писмо до президента на САЩ Байдън, призоваващо за незабавно прекратяване на огъня, пише: „Израелското насилие е морално оправдано и палестинското насилие е варварско – тогава защо да не е точно обратното? Целенасоченото убийство на цивилни, принадлежащи към определена етническа или расова група, е геноцидна практика.“

След 75-годишно насилие, характеризиращо се със систематично изселване, убийства, лишаване от свобода, арестуване, заграбване на земя и унищожени животи, това структурно насилие произвежда този тип съпротива. Нуждаем се от много по-цялостно политическо решение на тази ситуация.

Коренът на проблема е намирането на начин да се даде на палестинците пълно самоопределение, да живеят в демократично общество – и да се сложи край на експроприацията, да се върне откраднатата земя или да се направят репарации. Съществува също необходимост от право на завръщане за много хора, които са били принудени да напуснат страната.
Изключително важна е ролята на самите арабски държави. Саудитска Арабия председателства Организацията ислямска конференция и това има значение за Израел. Зад кулисите саудитските власти се борят да овладеят последствията от конфликта, за който се опасяват, че може да дестабилизира целия регион.

Бомбардировките от страна на Израел върху ивицата Газа предизвикаха протести в целия регион, подновявайки гласната арабска подкрепа за палестинската кауза – включително сред много саудитски граждани. Саудитските власти дадоха да се разбере, че са решени да попречат на всичко това да хвърли петно върху плановете на принц Мохамед за кралството, които включват прекрояване на икономиката, за да се намали зависимостта от петрола и превръщането на страната в глобален център за бизнес и туризъм.
Държавите от Персийския залив проявяват голям интерес към предотвратяване на по-нататъшна ескалация и ограничаване на конфликта, защото той застрашава новата им стратегия на прагматизма, родена в последното десетилетие на възход– това са богатите на петрол и газ монархии в Персийския залив, особено Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Катар.

Това ги изправя пред предизвикателството да намерят нови начини за регионална стабилизация, за да преследват своите национални интереси. Правителствата на повечето монархии от Персийския залив се позиционират като поддръжници на Палестина и критикуват Израел публично. От друга страна, Бахрейн и ОАЕ нормализираха отношенията си с Израел през 2020 г., докато Саудитска Арабия обсъди установяването на дипломатически отношения с Израел заедно със САЩ през последните месеци.
Египет граничи с кризисния район, свързан е от дълго време с проблемите на сигурността с Газа и има интерес от развитието й, както и потенциал в бъдещи съвместни арабски усилия за постигане на мир. Тоест, би трябвало да очакваме той да има централна роля.
Катар подкрепя „Хамас“ и има добри връзки с антиизраелски настроената Турция, но въпреки това, а може би именно поради неговите възможности ще има роля в процеса на омиротворяване на региона.
Турция е важен поддръжник на Хамас, заедно с Катар и Иран.

През юли президентът Ердоган прие лидера на Хамас Исмаил Ханийе в Анкара. Израелските митници заловиха голяма пратка експлозиви на 14 септември, който пътувал от Турция за ивицата Газа. Сериозен е рискът по границата между Израел и Ливан и опериращата от там „Хизбула“. Ключов фактор в региона обаче остава Иран, на чието финансиране и въоръжаване разчитаха досега „Хамас“, „Ислямски джихад“ и други организации.
Иран и Турция посочиха вече „червените линии“, които биха определили тяхното включване в помощ на палестинския народ. Но трябва да се имат предвид и други рискове, които биха могли да възпламенят бурето с барут. Например нараства насилието на Западния бряг, а там има много американци с двойно гражданство и ако наистина избухне вътрешен конфликт, ще бъде основание за решение, дали САЩ не трябва да се намеси и отговорът ще е по–скоро „да“.
Освен това, проиранските милиции в Ирак и Сирия не само заявяват дузини атаки, насочени основно към бази, използвани от американски войски, но нанесоха вече удари по тях. Т.н. проиранските милиции са атакували база, използвана от американските войски в Сирия, както и американски персонал в съседен Ирак.

Очаквано американската армия отговори с въздушни удари по обекти в източна Сирия, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран и „свързани групи“, което по думите на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин бе отговор на поредица от близо 20 нападения , започнали на 17 октомври.

Това са рискове за откриване на втори и трети фронт. За Хизбула изкушението да последва шока от успеха на Хамас, като отвори нов фронт, ще бъде голямо. Ливан, Иран и Сирия ще се включат веднага и Израел няма да може да се бие с всички тях. И това неизбежно ще доведе до призиви за намеса на САЩ/ЕС. Изводът е, че макар Израел да уверява, че не желае да разширява войната, изборът може да не е негов.

При такива сложни ситуации не е излишно да се имат предвид и конспиративните теории, че определени промилитаристични сили биха въвлекли САЩ и Европа в тези войни и че координираното и твърде добре организирано нападение на Хамас е планирано извън ивицата Газа. Не е изключено да се появят информации, че Иран стои зад всичко /Wall Street Journal вече твърди това/, което пък да оправдае предприемане на военни действия срещу него.

Защото докладът „Стратегическата позиция на Америка“ на двупартийна комисия в Конгреса, в който се твърди, че САЩ могат да водят едновременно две войни, е вече реалност от няколко седмици. А прогнозата, че при загуба на войната в Украйна, вниманието ще бъде отклонено към друг конфликт, беше направена още в началото на годината.
Трябва да признаем три неща: Първо, докато тази въоръжена група „Хамас“ контролира ивицата Газа, мирът между израелци и палестинци не е възможен.

Второ, не „Хамас“ застрашава съществуването на Израел, а „Хизбула“ е реалната военна сила. Трето, неизбежно е „Хамас“ да се утвърждава в съзнанието на хората като обществен представител и защитник на Ивицата Газа. Той става синоним на Палестина, укрепва статута си на регионален актьор в Близкия изток и принуждава „палестинския въпрос“ да се върне обратно в световния дневен ред, както се изрази наскоро ирландският коментатор Джеймс Фицджералд в един свой коментар.

С международни усилия и ясни ангажименти, както от ООН, така и от Израел е напълно възможно решение с две държави, т.е. суверенна държава за палестинците като съседна на Израел държава. Ако Израел иска по-стабилен мир в региона, той ще трябва да се съгласи на решение с две държави. В противен случай ще има само временни примирия и подновяване на насилието.

Трябва да се признае обаче и опасението на Израел, че Западният бряг може да попадне под контрола на радикални формирования като Хамас, както се случи в Ивицата Газа, затова трябва да се намерят дългосрочни гаранции.
Обстановката в региона видимо ескалира до степен, че призивите „спрете огъня“ изглеждат просто наивни. Докато едната страна иска да изтрие другата от лицето на земята, а тя отговаря на ООН и ЕС „Какво искате, да се предадем на Хамас ли?“, това няма да се получи с политическо споразумение между двете.

Неприемлив е и призивът „Позволете на Израел да унищожи „Хамас“ със сила, защото цената ще бъде много висока и ще роди нови чудовища. Безспорно, трябва да се поеме пътя към мира, но въпросът е, как да стане това. Необходимо е да се упражни натиск и върху двете страни в конфликта в комбинация на мека и твърда сила.

Ще трябва да се подкрепят онези лидери и организации, които да променят отвътре своите страни в региона. Ще трябва да се признаят законните искания за съществуване и нормално жизнено пространство на всеки един народ.

Необходимо е да се обединят международните усилия за изработване на международен план за бъдещето на Газа. Трябва да се намери дългосрочно решение, което едновременно да гарантира сигурността на Израел и да предлага надежда и качество на живот в Газа.

Съветът за сигурност на ООН би трябвало да обмисля вече дали е възможно да разположи мироопазващи сили между израелската армия и палестинците и по протежение на границите, установени в Резолюция 242. Няма друг път, освен да се даде шанс на съществуване на държавата Палестина.

Международната общност е достатъчно силна да наложи решенията си на Израел и на палестинците. В противен случай ще остави огъня да излезе извън региона на Близкия Изток и да запали света.