Симеон Николов: Предстои ли касапница в Близкия изток?
Симеон Николов – дипломат и експерт по геополитика и международна сигурност, зам.-министър на отбраната в периода 2005-2008 г.
В държавната администрация на САЩ се оформиха две групи, от които едната се обявява против „Хамас“, а другата – за незабавно прекратяване на огъня. Характерно за тях е, че и двете групи погрешно смятат израелското дясно крило за най-голямата пречка и че подкрепата на Байдън за войната на Израел се отразява негативно върху важна част от избирателите му.
В същото време в Израел коментират, че администрацията на Байдън била „влюбена“ в идеята за създаване на палестинска държава и използвала това за натиск срещу Израел. Американски експерти пък считат, че признаването на палестинска държава е предизборен трик, колкото и външнополитическа стратегия, и Байдън ще я обяви за свое постижение до края на лятото с оглед предстоящата кампания за изборите.
Неотдавнашното посещение в региона на държавния секретар Антони Блинкен не е повлияло на позицията на израелския премиер, който след 45-минутен телефонен разговор с президента на САЩ Джо Байдън в неделя, 11 февруари, реши да започне тежка офанзива и в Рафа. Целта била „пълна победа“ и “евакуиране” на Рафа, което според правозащитници е по-нататъшно израелско етническо прочистване на палестинците. Американски медии съобщават за риска политиката на Байдън да се озове на крачка от скъсване на отношенията с израелското правителство, което според коментари в европейски медии би било „драматичен разрив от историческо значение“.
Срещата на Антони Блинкен с президента Ал Сиси в Кайро също не е била много успешна. Въпреки че Египет получава 1,3 милиарда годишно от Вашингтон, изненадващо и категорично е било отхвърлено американското предложение за приемане на палестински бежанци. Нещо повече, Ал Сиси нареди да се разположат танкове на границата.
В Белия дом констатират, че САЩ губят доверие в света, след като не могат да повлияят дори на съюзниците си. Кризата в Газа се отразява на репутацията на Байдън сред арабско-американските малцинства, особено предвид президентския вот в някои американски щати като Мичиган. Впрочем, обиколка на високопоставени представители на администрацията на Байдън в Мичиган предполага, че вътрешните политически съображения все повече ще влияят върху политиката й спрямо Израел.
В Близкия Изток САЩ са изправени пред ситуация, в която нито Израел, нито Египет могат да отстъпят. Нетаняху е инструктирал вече израелската армия да започне операции в крайграничния град Рафа и в два бежански лагера в южната част на ивицата Газа. Египет предупреди, че ще прекрати мирния договор с Израел, ако Израел нападне Рафа. Пробив или отваряне на границата към Египет ще позволи прогонване на палестинците от ивицата Газа, но навлизането на 1,4 до 2 милиона палестинци би предизвикало начало на хуманитарна криза с библейски размери. И тук не става въпрос само за изхранването или по-големия проблем с водоснабдяването в Синайската пустиня, а какво би станало, ако много от тези палестинци бъдат въоръжени и се насочат към Кайро? Това би означавало непредвидими последици за стабилността на Египет. Египет е подложен на натиск с многократни изявления на Израел да се откаже от цялата отговорност за ивицата Газа в бъдеще. А като единствена страна, граничеща с ивицата Газа и единствения граничен пункт, през който се доставят помощи, електричество, вода, медицинска подкрепа за палестинци, Египет играе важна роля на посредник. Военни действия и пробив на границата, биха усложнили изключително много ситуацията.
Няма съмнение, че Египет ще се опита на всяка цена да попречи на влизането на милиони палестинци. Дори с цената на открита война с Израел. Египет вече разположи танкове по границата и укрепи същата с бетонни и метални съоръжения.
Колкото и трудна да е ситуацията в Газа, тлеещият конфликт на 130 мили на север има потенциал тя да стане още по-лоша. Всъщност между израелските въоръжени сили и Хизбула там се води необявена война на ниско ниво с размяна на удари през ливанската граница и жертви. Израелците искат Хизбула да изпълни изцяло Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която изисква Хизбула да се премести на север от река Литани. Хизбула е категорична, че дипломатическо решение не е възможно, докато войната в Газа не приключи.
Противно на очакванията операциите на САЩ и Великобритания по възпирането и на хусите в Червено море не дава резултат. Ескалацията там направи невъзможно воденето на диалог дори през посредници като Катар с Иран. Често се среща успокоителното твърдение, че нито Байдън, нито Иран искат пряк сблъсък и война. Но представител на Държавния департамент твърди, че войната с Техеран никога не е била толкова близко. А и загубата на имидж от перспективата за обрат в другата война, в Украйна, да бъде възможен най-рано през 2025 г. само би оправдала желанието да се демонстрира частичен успех в друг регион.
В този критичен момент за целия регион не липсват посредници на всички нива – от ръководители на разузнавателни служби (САЩ, Египет, Катар) до държавни глави (Реджеп Таип Ердоган), но първото писмено предложение бе внесено в Бейрут от Франция, както потвърдиха висши ливански служители. В него се посочва, че конфликтът „рискува да излезе извън контрол“ и се предлага прекратяване на огъня, 10-дневен процес на деескалация, оттегляне на Хизбула на 10 км от границата, преговори за спорната сухопътна граница между Ливан и Израел. Това обаче е малко вероятно да се случи, предвид твърдите позиции, военни подходи и максималистични цели на Израел. Известен сигнал за надежда има във връщането на израелски представители на масата за преговори в Кайро, но само по отношение на връщането на заложници. За негативните очаквания допринася и преобладаващото разбиране, че Хамас е терористична организация, с която не може да се обсъжда рационално и преговори с нея са обречени. От друга страна обаче и исканията Хамас да предаде оръжията си, освободи останалите заложници и предаде убийците от 7 октомври изглеждат силно нереалистични на този етап, въпреки тиражирането им в авторитетни медии на Запад.
Южна Африка отново подаде спешна молба срещу Израел в най-висшия съд на ООН и с пълно право, предвид противоречивите изявления на Нетаняху, че ще атакува града, но в същото време увери, че цивилните ще бъдат евакуирани. А последното не е възможно, защото те няма къде да избягат. Северно от Рафа са напълно унищожените села, на юг се намира Египет, който няма намерение да допуска палестински бежанци в страната. Резултатът отново ще е една касапница.
