Скандал: Преименуват улица на героиня от антифашистката съпротива
Представителите на ДБ, ДСБ, ГЕРБ, СДС и ВМРО в Столичния общински съвет се канят на 27 юли да гласуват направено от съветниците от ДБ Веселин Калановски и Яна Тодоранова предложение за преименуване на улица „Виолета Якова” в район „Люлин 2 МР”, която вече да носи името на поета и дисидента от края на 80-те Петър Манолов.
За това алармира на своя Фейсбук профил председателят на Градския съвет на Българския антифашистки съюз в София Борис Цветков. Той припомня, че Виолета Якова е „героиня антифашист, борила се и дала живота си в борбата срещу фашизма и нацизма” и че преименуването на улицата на нейно име е инициатива на същите сили, които „дълги години не предприемаха нищо срещу Луковмарш и дори четяха в СОС декларации в негова защита и срещу антифашистите, които победиха фашизма и нацизма”.
В публикацията си Цветков дава и линк към доклада на Калановски и Тодоранова от 22 юни т. г., както и към позитивното становище на зам.-кмета по културата Борислав Боршош от 13 юли т. г.
Калановски и Тодоранова посочват, че са съобразили предложението си с членове от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. В мотивите си те припомнят биографията на Виолета Якова и нейното участие в бойните групи на БРП (комунисти), „извършващи подривни терористични акции и политически убийства”.
Те изброяват още за Виолета Якова: „Участник и съучастник в подпалването на „Ташков чифлик“ и кожухарска кооперация „Св. Илия“ в София, както и в атентатите срещу журналиста Данаил Крапчев, инженер Кулчо Янакиев, народния представител Сотир Янев. Якова лично екзекутира с два куршума генерал Христо Луков и участва заедно с Иван Буруджиев в убийството на дърводелеца Никола Христов – Кутуза. В списъка за премахване са още професор Александър Цанков, генерал Кочо Стоянов, бившия директор на полицията полковник Атанас Пантев и други. Осъдена е задочно на смърт чрез обесване. През март 1944 г. е прехвърлена като ремсов организатор в Радомирско. След престрелка с полицията при с. Кондофрей, в която тя тежко ранява двама полицаи, Якова е заловена. При опита й за бягство от ареста е убита на 18 юни 1944 г.”
Никъде в текста не е споменато, че антифашистката съпротива в България, в която участва и Виолета Якова, се разгръща у нас по времето, когато държавата ни е официален съюзник на нацистка Германия. Участниците в подобни съпротивителни движения в същия период из цяла Европа са признати от държавите в антихитлеристката коалиция за участници в общата борба срещу най-мракобесните сили, започнали Втората световна война.
Най-удивителна е онази част от доклада на Калановски и Тодоранова, в която те твърдят, че участниците в бойните групи са получавали възнаграждение за дейността си, след което двамата съветници от ДБ правят волни интерпретации и прокарват паралели със съвременността: „За терористичната си дейност Виолета Якова е щедро възнаградена. По спомените на самия Славчо Радомирски (ръководителя им), членовете на групите са получавали месечно възнаграждение – 3000 лева на месец за женените и 2000 лева за неженените. При арестуването на Буруджиев и последвалия обиск на квартирата му е намерена огромна за времето сума пари – 328 000 лева. Това говори достатъчно за „идеализма“ на екзекуторите, убиващи с думите „в името на народа си осъден на смърт“. Вероятно са имали предвид народа на държавата, плащала за тези терористични акции, а не българския. Подобни финансови „стимули“ поразително приличат на субсидираните в днешно време хибридни атаки за дестабилизация на България, чрез фалшиви новини, платени журналисти и подпомагане на политически сили, използващи всеки повод за разединение на народа ни. Не можем да премълчаваме тази реалност и да не се противопоставим както на крайния национализъм, така и на левия екстремизъм. Биографията на Виолета Якова и нейната дейност не е достойна за отдаване на почит в съвременното ни общество и категорично е основание за наложителното премахване на името и от именната система на град София”.
Изразявайки възмущението си от тази позиция, Борис Цветков припомня, че докато се иска преименуване на улица „Виолета Якова”, в същото време „наследници и поддръжници на фашистите и нацистите в България търпят улица, спирка на градския транспорт и общински пазар да са кръстени на Никола Жеков”. Става дума за откровения антисемит генерал Никола Жеков, който е ръководил Съюза на българските национални легиони. Цветков припомня още за него: „…поддръжник на нацистите и личен приятел на Хитлер, получил финансова подкрепа в стотици хиляди немски марки, за да си купи апартамент, автомобил и да издава пронацистки вестник и литература”.
Цветков обобщава: „Вечна слава на народната героиня Виолета Якова, ликвидирала Христо Луков, и срам и позор за общинските съветници от ДБ, ДСБ, ГЕРБ, СДС и ВМРО, които утре ще гласуват смяната на името й и ще оставят имена на софийски улици на нацисти и фашисти”.
