Слепи, глухи и неми
Двойните стандарти унищожават международните организации в името на хегемонията на САЩ
На 13 август, в разгара на украинското настъпление в международно признатата територия на Русия, Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека поиска Москва да й осигури достъп до засегната от бойните действия Курска област, и съседните й Брянска и Белгородска области.
От руска страна, говорителката на Външно министерство Мария Захарова пък изрази надежда, че това намерение на представителите на ООН да не е “пърформънс или желание да свалят отговорност от себе си, а някакъв път към пробуждането”.
Това, че Службата по правата на човека иска и трябва да присъства в зоните на бойни действия, за да дава независима оценка на случващото се, от гледна точка на нейните компетентности, нито е новина, нито е нещо изключително. Интересното е друго.
В нито една от информациите, разпространени на български и руски по темата, не се посочва дали от ООН са поискали от украинската страна да им предостави достъп до окупираните от тях райони на Курска област. Вече се появиха кадри как украински военни арестуват цивилни руснаци от крайграничните села.
Все пак логично е да предположим, че в тази ситуация, ако някой има нужда от особен мониторинг на правата на човека, то това са хората, които се намират под властта на чужда военна сила. Същото важи и за тези райони на Украйна, които сега са под руски контрол.
През коментарите (поне от руска страна) по темата обаче, като червена нишка е прокарано трайно неверие в безпристрастността на международната организация, В искреността й и убеждение, че нейни представители лошо скриват симпатиите си към едната от страните в конфликта.
Подобни подозрения и обвинения към миротворчески организации е имало винаги в почти всички конфликти, но тук те идват от постоянна страна членка на Съвета за сигурност на ООН, с всички възможности, които тя притежава. И това придава особена острота на критиката.
Има ли руската страна реални основания да смята представители на ООН за предвзети спрямо нея?
В началото на месеца независимият експерт на ООН по правата на човека, българката Мариана Кацарова се изказа възторжено пред медията на световната организация UN News (ЮЕн Нюз) по повод голямата размяна на затворници между Запада и Русия. “В мрачните времена, в които живеем, когато всеки ден в Русия задържат нови хора, има нови съдебни процеси, а всекидневно в новините има информация за шокиращи нарушения на човешките права, изведнъж това е толкова добра новина”, казва в интервюто Кацарова, цитирано от БТА.
Българката, която макар и да работи за ООН, не е щатен служител на организацията, заявява, че в Русия има още от 700 до 1000 политически затворници: “Те не трябва да са там. Те са там по обвинения, че са изразили позиция против войната срещу Украйна”.
В същото време добри новини чакат и политическите затворници в Украйна. Но добра дума за тях от сътрудници на ООН (щатни или нещатни) не се е чула. Няма дори публично признание, че те са именно политически затворници.
Да напомним някои имена: Дмитрий Скворцов – журналист, специализиран в църковната тематика, противник на опитите за унищожаване на каноничната Украинска православна църква; Елена Бережная – правозащитничка, изказвала се е пред Съвета по правата на човека на ООН за ситуацията с правата на човека в Украйна. Дмитрий Марунич – енергиен експерт, чест гост в украинските опозиционни телевизии (които вече са закрити); Александър Каревин – историк, привърженик на тезата за “триединия народ” – руснаци, украинци, белоруси; братята Александър и Михаил Коновичи – първият от тях е председател на Ленинския младежки комунистически съюз на Украйна.
Знае ли някой в ООН за тези хора? Иска ли изобщо да знае? Каква е тяхната вина за пред “международната общност”, освен че не са на страната на САЩ в този конфликт, чието начало е далеч отвъд датата 24.02.2022 г.
Тези хора не бива да са там. Те са в килиите заради позиции, които са в разрез с политическата линия на текущия режим в Киев. Това се хора, които се бореха срещу комплекса от причини от украинска страна, довели до тази война.
При това те бяха опозиционери преди началото на войната и не са влизали в колаборация с руснаците след началото на конфликта.
На тези хора международните институции не обръщат внимание, защото те са от неправилната страна на историята, дори да говорят правилните неща.
Защо експертите на ООН мълчат за тяхната съдба? Причината е същата, поради която светът балансира на ръба на Апокалипсиса – неистовото желание на хегемона да оцелее именно в това си качество, а не просто като една от няколкото велики сили.
След краха на СССР САЩ останаха единствената доминанта в света, което имаше своите последствия и за международните организации, в които също изчезна “втория полюс”. Така хегемонията на това, което справедливо наричат “колективен Запад” се разпростря и във всички международни организации – от ООН до спортните, разбира се водена от най-добри подбуди. Международното право се превърна в правото на една държава и васалите й да налагат техния дневен ред на останалите страни. Включително през международните институции.
Резултатът е пред очите ни – от Олимпиада, която разединява, до узаконено масово убийство в Газа, където ООН може само да чупи пръсти и да брои труповете на сътрудниците си в Ивицата – вече над 100. А сега си представете, че 100 работници на ООН бяха загинали при руски въздушни удари в Украйна. Каква реакция щеше да има?
Двойните стандарти унищожават текущия международен ред, но други стандарти хегемонът и антуражът му нямат. Защото това е проклятието на хегемона – да бъде еднакво силен навсякъде, във всичко и по всяко време, тъй като всяко едно, дори малко отстъпление се възприема като началото на голямата ерозия. И това е вярно.
Поради това и не виждат инспекторите от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) кой и откъде обстрелва Запорожката АЕЦ. Не може да им се обърне езикът, защото се страхуват повече от гнева на хегемона, отколкото от радиацията.
Стига се до ситуацията бившият началник на кабинета на ексдържавния секретар на САЩ Колин Пауъл Лорънс Уилкърсън да е цитиран от ТАСС да казва: “На мен като логически мислещ човек, ми се струва много странно умишленото нанасяне на вреда на Запорожката АЕЦ от страна на руснаците, доколкото тя се намира под техен контрол практически от началото на войната”. Т. е. човек от политическия Олимп на Вашингтон може да говори очевидности, които са недостъпни за цяла международна организация. Разликата е, че той е бивш политик, а тези са действащи. Отдавна е забелязано, че не малко западни политици и военни рязко поумняват, но когато се пенсионират.
Тъй като досегашната ситуация не беше достатъчна на западняците, те започнаха в началото на войната в Украйна офанзива за промяна в Устава на ООН и премахването на правото на вето за постоянните пет страни членки на Съвета за сигурност.
Очевидна е антируската, а и антикитайска същност на тази кампания, която впрочем бързо заглъхна. Премахването на правото на вето най-вероятно ще доведе до края на ООН в този й вид и до преучредяването на организацията, а досегашната човешка практика показва, че това се случва само след световни конфликти, с многомилионни жертви и чудовищни разрушения.
Поради това елементарният инстинкт за самосъхранение предполага, вместо ООН и другите свързани нея международни организации да се пресъздават наново след като част от човечеството вече го няма, да се премине към действената им реформа в момента. Тя задължително трябва да включва преодоляването на последствията от американския “триумфализъм” от 90-те години на XX век и първото десетилетие на XXI век, което означава разширяване на представителството на страните от т. нар. Глобален юг в Съвета за сигурност на ООН и в ръководствата на други международни организации.
Запазването на западната доминация в международните организации (на фона на обективното отслабване на Запада като цяло), с времето неизбежно ще доведе и вече води, до тяхното обезличаване като независими органи, а следователно и до ерозията на цялата изградена след Втората световна война международна система.
А това е предвестник на още по-лоши времена.
