Случаят с Асанж говори за фундаменталните проблеми на свободата на медиите и правата на човека

Спорът около екстрадирането на основателя на WikiLeaks от Великобритания в САЩ навлиза във финалния си кръг. Ако се окаже, както иска американската прокуратура, той е изправен пред 175 години затвор. Срещу това се противопоставят всички водещи правозащитни, граждански и журналистически организации, настояващи за незабавното му освобождаване.

Общо 1776 дни. Толкова ще остане Джулиан Асанж (52) в британския затвор Белмарш, когато във вторник (20 февруари) започне последното изслушване в борбата за екстрадицията му в САЩ, пише “Дойче веле” (DW) .

И преди Асанж основателят на WikiLeaks не беше свободен: той прекара седем години в убежище в еквадорското посолство в Лондон. И ако се окаже, както иска американското обвинение, той ще получи още 175 години затвор.

Изслушването пред Върховния съд в Лондон се занимава с въпроса дали Асандж вече е изчерпал правните средства в борбата срещу екстрадирането в САЩ? Или може да продължи да се бори за свободата си в британските съдилища?

Ако съдът разреши пътя за екстрадиция, Асанж може да бъде обвинен и осъден в САЩ по така наречения Закон за шпионажа.

Законът е приет преди повече от сто години за наказване на предателите и шпионите след Първата световна война. Никога досега не е използван срещу журналисти.

Асанж е обвинен, заедно с разобличителката Челси Манинг, в кражба и публикуване на секретни материали от американските военни операции в Ирак и Афганистан. Твърди се, че това е изложило на риск живота на американски информатори, според американските власти.

Неподправената истина

Разкритията на WikiLeaks бяха много неудобни за правителството на САЩ. Стотици хиляди секретни документи показаха на света една различна, кървава страна на действията на американските военни.

Места, където са извършени военни престъпления – и прикрити, където броят на цивилните жертви е значително по-висок от разкрасените цифри на Пентагона.

Една демокрация обаче би трябвало да понесе нещо подобно . Поне така смятат всички водещи правозащитни, граждански и журналистически организации, от Amnesty International до Комитета за защита на журналистите до Репортери без граници.

Две организации-чадъри, Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите, предупредиха в съвместно изявление тази седмица, че „преследването на Джулиан Асанж заплашва свободата на медиите по света“.

„Журналистите и техните синдикати признаха от самото начало, че Джулиан Асанж е мишена, защото изпълнява задачи, които са част от ежедневната работа на много журналисти – намиране на податели на сигнали и разкриване на престъпления“, каза президентът на Европейската федерация, хърватската журналистка Мая Север.

Подкрепа за Асандж по целия свят

Има все повече и повече гласове, които говорят срещу американското преследване на Асандж и се застъпват за освобождаването му. Само седмица преди процеса австралийският парламент прие резолюция за освобождаване на австралийския гражданин Асанж с подкрепата на премиера Антъни Албанезе.

Столицата на Италия Рим обяви Джулиан Асанж за почетен гражданин. Група от над 35 американски професори по право предупреди в отворено писмо до главния прокурор на САЩ Мерик Гарланд, че преследването на Асанж по Закона за шпионажа застрашава Първата поправка на Конституцията на САЩ, която защитава свободата на печата и свободата на изразяване.

Кристиан Мир го вижда по същия начин. Заместник-генералният секретар на Amnesty International Германия каза за DW: „Случаят с Джулиан Асанж говори за фундаменталните проблеми на свободата на медиите и правата на човека.“ Джулиан Асандж не е виновен за никакви престъпления. WikiLeaks разкри нарушения на човешките права и това не е престъпление.“

Заедно с Репортери без граници, на които Мир беше президент в продължение на десет години, Amnesty планират демонстрация пред посолството на САЩ в Берлин в първия ден от изслушването.

Критични гласове в германската политика

Дори сред германските политици има критики за преследването на Джулиан Асандж. Зеленият депутат Макс Лукс говори пред DW за Джулиан Асанж като политически затворник. Лукс нарича „мъчение“ задържането на Асанж в строгия затвор Белмашр.

„Няма рационална причина за това задържане на г-н Асанж. Това е политически мотивирано“, каза той.

Лукс е един от инициаторите на отворено писмо до британския парламент, в което преди две години повече от 80 членове на Бундестага призоваха за освобождаването на Асандж. Писмото започва с изречението: „Журналистите не трябва да бъдат преследвани и наказвани за работата си“. Никъде.“

Подписалите заявиха, че са „дълбоко загрижени за смразяващия ефект от екстрадирането и осъждането на Асанж върху свободата на печата и разследващата журналистика по света“. Германските депутати така и не получиха отговор на писмото.

Двойни стандарти

Петер Хайт, един от подписалите писмото, е говорителят по човешките права на парламентарната група на германските либерали. Той казва, че когато критикува липсата на защита на човешките права в чужбина, той многократно чувства, че е контриран от отношението към основателя на WikiLeaks.

Всичко това съчетано с обвинението, че Германия и Западът имат двойни стандарти. „Казват ви, че навсякъде можете да говорите с когото си поискате“, потвърждава опита си Хите в разговор с DW.

Между другото, Питър Хейт от години завършва речите си в Бундестага с едно и също изречение: „Между другото, аз съм на мнение, че Джулиан Асанж трябва да бъде незабавно освободен“.

Парламентаристите Хайт и Лукс са членове на партиите от управляващата коалиция. Но малко се чува от самото правителство за Асандж.

Само седмици след отвореното писмо през лятото на 2022 г. Бундестагът прие резолюция, осъждаща „политическото преследване“ на журналисти като атака срещу свободата на печата. Той също така призова федералното правителство да работи за освобождаването на Асанж и да се противопостави на екстрадирането му в САЩ.

Федералното правителство „наблюдава“ процеса на екстрадиция

Правителството обяви, че „внимателно“ и „непрекъснато“ следи процеса по екстрадицията на Джулиан Асанж и обществения дебат по случая. Въпреки това „по принцип не коментира“ текущата процедура или съдържанието на поверителни дискусии с представители на други правителства, според отговора на германското правителство на въпрос от парламентарната група на левицата в края на миналата година.

Най-ясната критика на производството срещу Асанж от страна на германското правителство звучи като това изказване на говорителя на Министерството на външните работи: „Ние имаме различно разбиране за свободата на печата от това, дефинирано в САЩ“. Това, което направи г-н Асандж в нашата страна, не би било наказуемо“.

Говорителят се позова и на текущото съдебно производство. И че може би може да се подаде жалба до Европейския съд по правата на човека.

Това би било утеха за Асандж, но малка, тъй като той щеше да остане в британския арест по време на дългогодишния процес. След дванадесет години без свобода.

Гюнтер Валраф, легенда на разследващата журналистика в Германия, казва: „Играете за време. Искате да умре на части“.