Соросоидните скунксове пръскат зловония и разделение
Дайнов е символ на цяла каста – деца на номенклатурата, които след 1989 г. набързо се пребоядисаха в русофоби, антикомунисти и евроатлантици
Скунксът е животно от семейство Порови. Живее предимно в Северна Америка. Известно е с това, че при опасност чрез аналната си жлеза е способно да пръска отвратително воняща течност. Затова и тази животинка е символ на гадна миризма, на воня. У нас подобен символ е черният пор, но американската гадинка повече ми допада за сравнението именно защото е американска, а не е някакъв български, селски, ганьовски и путинистки пор.
Самовлюбеният професор от соросовия ВУЗ Нов български университет Евгений Дайнов съвсем спокойно може да бъде оприличен на скункс. Той си и понамирисва наистина, обаче напоследък активно пръска с воня и в медиите и вмирисва и без това потъналото в смрад българско медийно пространство.
В поредица от публикации във Фейсбук и в коментари под тях професорът най-„демократично“ нарича протестиращите миньори и енергетици диви орди, блатни твари, „орки“, „кръвосмесени гномове“, „крепостни“, „роби“, „декласирани елементи“ и разбира се – „въглищарски путиноиди” и „рашистки кръвосмесени орки“, защото протестират срещу евро-атлантическото ни правителство.
После скунксът обясни, че от миньорите и енергетиците отдавна нямало нужда, понеже, ако сме останели без ток, сме щели да си внесем, разбира се, без да обясни на каква цена ще го внесем, пък и какво значение има някаква си цена на тока за такъв велик титан на евроатлантизма.
Важното е смрад да се разнася из медиите.
В обществото се надигна вой до небето срещу самозабравилия се смрадливец, обаче нищо повече не се случи. Дори не се намери някой да му „начупи тиквата“, както се казва на „оркски“ език.
Но се появиха и любители на зловонията и скунксът продължи в същия дух.
Вонята явно е нужна някому, за да разделя и без това разделеното българско общество.
Колкото повече смърди соросоидният скункс, толкова повече расте омразата от българи към българи. Старата позната схема „Разделяй и владей“!
Много е интересно, ако Еди-кой си от Еди-къде си излезе и каже, че българските университети са пълни с орки и гниди, които не произвеждат нито наука, нито образовани хора (което, за разлика от скунксовите определения за миньорите и енергетиците, е абсолютно вярно), тогава какво ще следва?
Но и това не е най-лошото. Както наскоро писа Иван Стамболов – Сула, Дайнов е символ на цяла каста. Това са децата на висшите кадри на БКП, които бяха започнали да се изживяват като нещо повече от останалите хора. Имаха се за богоизбрани. Веднага след т. нар. промени от 1989 г. същите моментално прегърнаха западните ценности.
Дайнов е символ на тази каста. Припомням, че същият е син на тежък БКП номенклатурчик и е учил в научния институт към ЦК на БКП.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Ода за ренегата
Обаче след 10.11.1989 г. веднага скоростно се пребоядисва. Идеята за световната пролетарска революция заменя с идеята за неолибералния край на историята, с убеждението, че е дошъл някакъв край на времето, че човечеството е достигнало апогея на своето развитие и повече няма да се променя. Либералният капитализъм, пазарната икономика и парите (като единствена ценност) остават вечни мантри на цивилизацията ни.
Както правилно отбеляза Сула, у нас има цяла каста, цяло семейство порове. Тази каста демонстрира не от вчера вярата си в евро-атлантическите ценности, в това, че светът вечно ще в управляван от Лондон и Вашингтон.
Самият създател на идеята за край на историята Франсис Фукуяма отдавна се отрече от нея, обаче милиони папагали, скунксове, порове и псевдоучени продължават да й вярват.
Сега – за другите членове на кастата.
Те също усмърдяват редовно медийното пространство и също са от комунистическо потекло, от най-сериозната номенклатура на БКП. Колеги на скункса от НБУ, както и колегите му от (уж) германския сайт “Дойче веле” (България), от антибългарските медии “Капитал”, Дневник, офф.нюз и т. н. са досущ като него, от същото семейство порове.
Гадините от тази каста нямат никакъв морал, но за сметка на това имат завидно самочувствие и усещане за непогрешимост.
Такива са видните демократи и рупори на глобализма Иван Кръстев, Огнян Минчев и Красен Станчев. Семействата и на тримата принадлежаха към висшата номенклатура в БКП.
Такъв е професор Ивайло Дичев – син на известния писател от соца Стефан Дичев, автор на „Пътят към София“. За разлика от баща си, Дичев-младши отдавна се е присъединил към поровете. Първо се опита да отрече баташкото клане, а после се прослави с множеството антибългарски пасквили в “Дойче веле” и “Сега”.
Подобен член на миризливия род е и момчето на Любомир Левчев – Владимир. Ако бащата беше в най-близкото обкръжение на Тодор Живков и беше за вечна дружба със СССР, синът е виден апологет на вечната дружба със САЩ.
Такъв герой е и Иво Инджев – агент на комунистическата ДС, завършил образованието си в Московския държавен университет, и то със стипендия пак от ДС. Днес Инджев е главният „анти путинист“ на България и също виден член на порското семейство.
Вони, дами и господа. Вони! И зловонието се разраства. За съжаление, поне засега не се виждат нито храбреци, нито хитреци, които да изгонят или смачкат кастата от семейство Порови!
Заглавието е на ЗЕМЯ