Специалната война, две години по-късно
Въпреки всичко и въпреки всички, Русия устоява в конфликта си със Запада
На 22 февруари в статията “Войната в Украйна: защо доставките на оръжия не промениха ситуацията”, публикувана в електронното издание на френския вестник “Фигаро”, авторът Никола Барот цитира анонимен френски военен, който твърди, че наложените във военната техника екологични стандарти създават проблеми на бойното поле.
„Някои от обвивките на електрическите проводници бяха направени от царевични влакна. Украинските войници понесоха неочаквани последствия. Мишки прегризаха кабелите на някои превозни средства и ги обездвижиха“, казва той.
Каква ирония. Това вече се е случвало по тези земи, мааалко по на изток.
В книгата си “Сталинград” известният британски историк Антъни Бийвър споменава следното обстоятелство, попречило на германците своевременно да окажат помощ на обкръжената 6-а армия на Фридрих Паулус. “22-ра танкова дивизия, като резервно формирование, не се е снабдявала с гориво и стояла без движение толкова дълго, че полските мишки си направили бърлоги в бойните машини. Зверчетата прегризали електрическите кабели и танковете, естествено, не могли незабавно да бъдат изпратени в бой”. Мишките в Русия не обичат танкове с кръстове.
И още едно, но преднамерено съвпадение. Днес на някои украински танкове и бронемашини виждаме кръстове, подобни на използваните от Вермахта през Втората световна война. От това не следва, че украинските войници са нацисти, но пък означава, че когато решиш да си правиш гаргара с историята, тя също намира начин да се погаври с теб.
Две години след началото на войната между Украйна и Русия историята за пореден път потвърди онази максима, приписвана ту ли на големия френски дипломат Шарл Морис дьо Талейран, ту ли на австрийския му колега Клеменс фон Метерних: “Русия никога не е толкова силна, колкото изглежда; Русия никога не е толкова слаба, колкото ни се струва”.
Две години след инвазията в Украйна нито една от целите на това, което руският президент Владимир Путин нарече Специална военна операция, не е изпълнена. Но в същото време все по-често битуват мнения за вероятната победа на Москва над коалиция от 52 държави, които фактически делегираха на Украйна правомощието да се бие с Русия от тяхно име.
Защо и как Западът реши и се самоубеди, че Кашчеевата му игла е заровена в Руската равнина, наричана и Източноевропейска, ще решават историците, но цялата актуална реторика на политици, тоналността на медиите – от Вашингтон, през Париж, та чак до София, издава точно това. Два примера от нашите източни ширини.
„Нали си даваме сметка пред какъв риск е целият либерален ред“, попита преди няколко дни от ефира на БНР социалният антрополог Харлан Александров, а малко след Нова година украинският външен министър Дмитро Кулеба в интервю за Си Ен Ен като казва, че страната му няма план „Б“, ако не получи военната помощ от Конгреса на САЩ, добавя: „Това е военна помощ в защита на НАТО и в защита на процъфтяването на американския народ“. „Като казва това, той какво цели – репликира Кулеба в канала си в „Ютюб“ украинският журналист Дмитро Спивак – да се хареса на западняците – ок, а министърът как мисли, че това ще се възприеме от украинското общество и ще повлияе на неговата мотивация. Мислех, че НАТО трябва да воюва за Украйна, а се оказва, че Украйна трябва да воюва за НАТО”.
Какво да кажат украинците? Може би същото, което си казват и българите, като слушат как министър-председателят им акад. Николай Денков казва, че не е важно дали българската икономика ще пострада от антируските санкции, а е важно те да имат ефект върху Русия.
Две години след началото на войната и 16 587 санкции по-късно (по данните на ресурса The Сastellum.AI) санкциите нямат ефекта, който първоначално се очакваше от тях. Както нямаха очаквания ефект върху Русия и онези 2695 санкции, въведени срещу нея преди 24 февруари 2022 г. В тези числа не са отразени последните близо 700 санкции от ЕС, САЩ, Великобритания.
Русия посреща 2024 г. и началото на третата година от войната с ръст на БВП от 3,6% за 2023 г. и спад за 2022 г. от едва 1,2% по данни на Росстат. Руската икономика е нараствала през двете военни години, което мнозина отдават преди всичко на ръста на военно-промишления комплекс (ВПК), а тази на нейния пряк противник – Украйна претърпя срив от 29,1% за първата военна година и ръст от 4,5% за м. г. по данни на МВФ, макар че външните наблюдатели не могат да преценят обективно до каква степен този ръст се дължи на външното финансиране и до каква на вътрешни процеси.
Има разпространено твърдение и в българските медии, че руската икономика е минала на военни релси. “Безпокои ме употребата на термина военна икономика”, казва обаче анализаторът от правителствената Шведска агенция за изследвания в областта на отбраната Емил Ванхеден. В интервю за в. “Хелзинки Саномат” от 18 февруари той обяснява: “Военна икономика означава цялото общество да бъде променено, неговата дейност да бъде насочена към военните действия… Това не се случва в Русия. Когато говорят за военна икономика, коментаторите нямат представа, какво означава това.”
В статията е цитиран Стокхолмският международен институт по проблемите на мира, който смята, че ако преди войната разходите за отбрана на Русия са били 4 – 5% от БВП, то сега са около 7%. За сравнение в края на Студената война СССР е бил с 15% военни разходи, а правителството в Киев използва за военни нужди 23% от БВП, без да броим извънбюджетните разходи.
Така Украйна посреща третата година от войната с дефицит на бюджета от над 43 млрд. долара, или 20% от БВП, който се очаква да бъде покрит от външно финансиране. Русия пък има дефицит на бюджета за 2023 г. от 36,4 млрд. долара, или 1,9% от БВП. За сравнение, още преди началото на конфликта руската икономика бе 10 пъти по-голяма от украинската. И още. Руската икономика посреща февруари 2024 г. със златновалутни резерви от 573 млрд. долара (около 300 млрд. блокирани, основно в ЕС) и външен дълг от 326 млрд., който намаля с 57 млрд. долара за миналата година, което е малко странно за държава, която уж беше банкрутирала още през пролетта на 2022 г.
Още един немаловажен факт. По данни на украински икономисти страната е загубила на отнетите й територии 63% от въглищните находища, 11% от нефтените, 20% от газовите, 42% от рудните. А също така и около 5 милиона хектара обработваема земя.
Износът на Украйна е сведен основно до селскостопански стоки с ниска добавена стойност и продължава да пада – 18% надолу в парично изражение за м. г. Работната ръка е силно намаляла заради мобилизацията, огромната бежанска вълна (само на територията на Европа към средата на февруари Агенцията за бежанците на ООН е наброила около 6 милиона души) и онази част от населението, която се намира на територии под руски контрол.
Украинската икономика, а оттам и военна машина не може да издържи без външно финансиране, което я прави зависима от политическата конюнктура. Докато Русия, на която трябваше да бъде нанесено стратегическо поражение, и то не някога в бъдещето, а през изминалите две години, се справя сама с финансирането на войната, и то в условията на най-тежките санкции след Втората световна война.
Към момента по данни на Килския икономически институт общата помощ – военна, икономическа, хуманитарна, която е получила Украйна към 15 януари 2024 г. насам, е за над 240 милиарда евро, при това в нея не влизат частните пожертвувания (например генераторите на депутата Манол Пейков). В тази сума не влизат и 50-те милиарда евро, които бяха отпуснати този месец от ЕС за период от четири години.
Близо 89 милиарда евро е цивилната помощ от ЕС срещу 66 милиарда от САЩ, а военната е 43,2 млрд. от американска страна и 41 милиарда от европейска.
В същото време американското специализирано издание “Дифенс нюз” в средата на февруари цитира мнението на високопоставен чиновник от Пентагона, че по данни на американското ведомство разходите на Русия за войната дотук са 211 милиарда долара (195 млрд. евро).
В началото на 2023 г. анкета на Атлантическият съвет на САЩ сред 167 експерти по външна политика показа, че 40% от тях очакват разпада на Русия поради революция, гражданска война, политическа деградация и др., припомни наскоро британското списание “Спектейтър”.
Две години след като влезе в опосредстван конфликт с т. нар. колективен Запад, Русия не просто не рухва икономически, а успява да поддържа бойни действия с финансиране, адекватно на това, което над 50 от водещите държави в света дават на Украйна. Защо?
В статия в американското списание “Дъ Хил” британският външен министър Дейвид Камерън, след като апелира към конгресмените да отпуснат тези вече прословути 60 млрд. долара помощ за Украйна, възкликва: “Нашата икономика (на Запада – бел. авт.) е 25 пъти по-силна от руската. На тях им се наложи да се обръщат за помощ към Пхенян. Всичко, което трябва да направим, е да използваме силата си. Въпросът е: имаме ли волята?”
Въпросът е кой какво брои.
През август м. г. в България се разгоря дискусия около публикация на Световната банка, че руската икономика по паритет на покупателна способност (ППС) е станала пета в света, като е изпреварила Германия. Тъй като се появиха заглавия, че е станала пета икономика, без да се уточнява, че е по ППС, от редакцията на в. “Капитал” счетоха за нужно да напишат разяснения по темата, в което се посочи, че “една легитимна статистика беше представена подвеждащо в полза на Русия”.
Руската икономика по ППС е пета в света, а по номинал, т. е. по обменния курс спрямо долара, е осма за 2022 г., по статистиката на Световната банка. МВФ има по-различни данни поради по-различната методика.
Тъй като измерванията по номинал дават по-голямо предимство на западните икономики поради по-силните валути, които имат, то западноцентричните наблюдатели използват тази оценка на БВП, което в “Капитал” е наречено “традиционно”. Но както посочва (западният) френският икономист Жак Сапир обменните курсове не отразяват непременно икономическата реалност, защото са обект на спекулативни колебания.
Поради това западните икономисти, за да видят каква е текущата реалност, а не желаната реалност, са измислили метода на ППС, “който улавя съотношението между относителните цени в национална валута на една и съща стока или услуга в различните страни”, обяснява Сапир в статията “Геостратегическа оценка на руската и китайската икономики”, българският превод на която може да намерите в сайта на сп. “Геополитика”.
В статията Сапир разглежда и друг въпрос, който е пряко свързан с възклицанието на Камерън. Секторът на услугите, казва той, е прекомерно раздут в западните икономики за сметка на реалния сектор, а именно той е важен по време на война. От данните, които представя икономистът, става ясно, че БВП на Русия и Китай се оказват “значително по-големи , когато се вземат само преките производствени дейност”. Така в интересуващия ни случай руската икономика изпреварва германската и е два пъти по-силна от френската.
Добавете към това стагнацията на европейските икономики от последната година, включително и поради войната, спада на промишленото производство на Германия, а и на Великобритания, и ще получите отговор на въпроса защо Дейвид Камерън е учуден от някои обстоятелства. Впрочем той беше учуден и на другия ден след Брекзит, който сам предизвика.
Един човек, който е много далече от икономиката, май най-добре описа ситуацията. Ръководителят на украинското военно разузнаване Кирило Буданов каза през януари пред в. “Монд”: Всички мислеха, че Москва има силна армия, но слаба икономика. Оказа се, че всичко е наобратно. Слаба е именно армията… С такива темпове руската икономика може да изкара още дълго”.
Две години след началото на войната е видно, че всички първоначални очаквания, че руската армия ще може, ако й бъде заповядано, да достигне при нужда до Приднестровието, да превземе Киев, да приключи бързо с украинската армия, са били неподплатени с нищо фантазии.
Две години след началото на войната руската армия е неспособна да предотврати обстрелите на Донецк, които бяха използвани като част от аргументацията за инвазията, неспособна да спре обстрелите на Белгород (също чисто терористични по своя характер), неспособна да води маневрена война, да пробие украинската отбрана. Вместо това наблюдаваме дълго и кърваво изтласкване на украинската армия от укрепените й позиции… към нови укрепени позиции.
Руската авиация се оказа неспособна да контролира небето над Украйна, тя дори не контролира напълно прифронтовите и крайграничните полоси. Немалка част от свалените руски самолети са дело на собствената ПВО. Руският Черноморски флот се оказа неспособен да защити самия себе си, камо ли да има контрол върху крайбрежието на Украйна, но войната няма да се реши по море.
Руското министерство на отбраната се оказа неспособно да провежда информационна политика, адекватна на XXI век, когато информацията е море и достига до всеки интересуващ се практически мигновено. Това се отнася и за украинското такова.
Но. Dieu est toujours pour les gros bataillons (“Бог винаги е на страната на големите батальони”), както е казал Наполеон. Потенциалът на Русия е по-голям от украинския, при това украинският намалява, а руският расте.
Докато украинското МО твърдят, че са “ликвидирани” 407 хиляди руски войници и офицери от началото на войната, сметките на Пентагона са далеч по-скромни – 120 000. Независими наблюдатели, доколкото такива могат да бъдат опозиционни на Кремъл издания като “Медиазона”, съвместно с Би Би Си са наброили по открити източници 45 123 некролога на руски военни, участващи в бойните действия. Изследователите смята, че успяват по този начин да идентифицират едва половината реално загинали на фронта, т. е. истинското число, казват те, лежи в диапазона 80 000 – 90 000 убити. В тази бройка обаче не влизат загиналите от ДНР и ЛНР – те се оценяват на над 23 000 души.
За украинските загуби можем да съдим по желаното число за мобилизация през т. г. – 500 000 души. Според руското МО Украйна е загубила 385 хиляди души, според телеграм канала “Шепот фронта”, който също брои некролози – над 430 000. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи в неделя, че загиналите украинци са 31 000, а загиналите руснаци – 180 000.
В частта за украинските загуби, числото съобщено от Зеленски изглежда напълно лъжливо. То се опровергава дори само от новия украински закон за мобилизацията, в чиято първа версия трябваше да бъдат вземане на военна служба дори хора с един бъбрек и различни хронични заболявания. Това ясно показва изтощаването на мобилизационния потенциал на Украйна, което би било невъзможно при толкова ниски загуби.
Но Украйна има още достатъчно сили да се съпротивлява дълго, както и Западът въпреки всички истерични приказки как я предавал, има достатъчно средства, за да я захранва с пари и оръжие.
В началото на третата година, прогнозите са толкова ненадеждни, колкото бяха и в началото на войната. И въпреки това.
Този конфликт, който по форма е междудържавна война, по съдържание е гражданска война. В Европа през XX век, който политически продължава и в момента и вероятно краят му ще дойде с края на тази война, гражданските войни са с продължителност 4 – 5 години.
Традиционно дългите руски войни започват по неудачен за Петербург или Москва начин. Традиционно те завършват с победа, която определя съдбините на Европа за поколения напред.
Тук и сега обаче, е заложена съдбата на либералния запад. Това вдига още повече залозите и колкото повече нараства вероятността от украинска загуба, толкова повече ще нараства и вероятността от война между Русия и НАТО, като последен опит да се промени изхода от конфликта. След 1962 г. светът никога не е бил толкова близо до ядрената война, колкото е сега.
Всеки, който успее да отклони тази заплаха, ще заслужи благодарността на цялото човечество. Дори косата му да е оранжева.
