Списание ЛИК, посветено на 120-годишнината от рождението на Атанас Далчев, беше представено в БТА

Броят на списание ЛИК за месец юни, посветен на 120-годишнината от рождението на Атанас Далчев (1904 – 1978), беше представен днес чрез видеовръзка в пресклубовете на Българската телеграфна агенция (БТА) в страната и в чужбина.

В дискусията в зала „МаксиМ“ на БТА в столицата участие взеха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, доц. Георги Лозанов, директор на дирекция ЛИК в БТА и главен редактор на изданието, Виктория Далчева, дъщеря на поета, литературният историк проф. Михаил Неделчев, проф. Хюсеин Мевсим от Катедрата по българистика в Анкарския университет и проф. Кирил Топалов, литературен историк и критик.

„За първия учебен ден – 15 септември, като символ ще бъде сложена паметна плоча на братята Далчеви в Солун“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той подчерта, че е искал броят да бъде представен в Солун, като идеята е била на рождения ден на Атанас Далчев да бъде сложена плоча на къщата му там, но тя вече не съществува. Паметната плоча ще бъде и на тримата братя Далчеви – Атанас, Борис и Любомир.

Ще сложим плочата на българското генерално консулство в Солун, която се намира в същия квартал, каза Вълчев. „Може би е честно такава плоча да има и в Цариград“, отбеляза още той. Далчев е живял и там.

„Списание ЛИК се занимава с културната памет и това става главно чрез архивите на БТА“, каза главният редактор на изданието доц. Георги Лозанов. По думите му самото помнене, удържане в паметта на някого, те променя и става част от твоята собствена идентичност. Доц. Лозанов отбеляза, че за самите нас е важно какво помним. В този смисъл припомнянето, включването в нашата съвременна памет – сега на Атанас Далчев, е важно по много линии. Той даде пример със стихотворението на Далчев „За родината“ и посочи, че то дава един изключително необходим днес и до голяма степен алтернативен модел на патриотизъм.

„Баща ми беше толкова скромен човек, някак си обикновен в ежедневието, без никакви претенции. Когато идваха гости, се държеше нормално, както в семейството. Не държеше на литературното ни образование в никакъв случай, по-скоро имаше желание да имаме професии, с които да си изкарваме хляба“, каза Виктория Далчева, дъщеря на поета. „Вкъщи не се говореше, че баща ми е поет, писател или нещо подобно. Дори в гимназията, когато отидох и ме попитаха дали имам нещо общо с Далчев от литературата, аз се изсмях и казах: „Не, с Далчев от живота имам общо“, сподели тя.

„Аз съм убеден – тепърва ни предстои да откриваме нови дълбочини в поезията на Атанас Далчев“, посочи проф. Михаил Неделчев, който е и сред авторите на тематичния брой на ЛИК. „Приживе на Атанас Далчев не успях да се докосна до него, не посмях да го потърся. Общувал съм с всички български писатели, но до двама не посмях да се докосна – единият – Атанас Далчев, другият – Симеон Радев. Огромният ми респект към тези две основни фигури не ми позволи да пристъпя към тях“, отбеляза той.

„Мисля, че „По дълбоките следи на Атанас Далчев“ трябва да тръгнем вероятно от Солун и след това да продължим с Цариград или Истанбул. Когато преди няколко години излезе моята книга за солунските и цариградските години на Атанас Далчев, тръгнах точно с тази мисъл“, каза проф. Хюсеин Мевсим. Той е автор на книга за Далчев, за която му е присъдено отличието „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика. „Когато трябва да разгадаваме един поет, когато пред нас се намира един творец, ние преди всичко сме длъжни да проникнем, и то максимално дълбоко, през неговите първи седем, осем години, или в неговото детство. Точно тези първи осем години на Атанас Далчев минават в Солун и в Цариград“, добави той.

Сред гостите в столицата бяха поетесата Мирела Иванова, поетът Иван Ланджев, активистът в областта на съвременната литература и книгоиздаване Светлозар Желев, Кин Стоянов – общественик и син на сатирика Радой Ралин, експертът по комуникации и музикант Кирил Калев, както и други творци и интелектуалци.

В дискусията се включиха и гости от пресклубовете на БТА в Монтана, Шумен, Разград и Велико Търново.

Елка Бабачева, учител по български език и литература в Гимназията за преподаване на чужди езици Петър Богдан“ в Монтана и нейният доскорошен ученик, а вече студент Илиян Илиев, участваха в представянето в новооткрития Национален пресклуб на БТА в Монтана.

Важно е как Атанас Далчев присъства в учебната програма, коментираха при представянето на новия брой на списание ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Шумен. Сред участниците там бяха проф. Теменуга Тенева – преподавател по методика на обучение по литература в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и учителите по български език и литература Катя Димитрова, Даниел Димитров и Деян Герговски, който е и журналист.

Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев” в Разград отбелязва 120-ата годишнина от рождението поета и преводач Атанас Далчев с тематична изложба. Във фоайето на културната институция са експонирани библиотечни материали от фонда на библиотеката, свързани с живота и творчеството на поета. Това съобщиха директорът на библиотеката Димитър Петров и главният библиотекар Мила Маринова, които бяха гости в Националния пресклуб на БТА в Разград.

„Днес говорим за Далчевата мяра в културата“, каза в пресклуба на БТА във Велико Търново литературоведът доц. Владимир Донев. А д-р Александър Христов, преподавател по българска литература и автор на три стихосбирки, коментира влиянието на Далчев върху най-съвременната българска поезия.

Участие в разговора, посветен на поета Атанас Далчев, взеха и гостите от пресклубовете на БТА в Скопие, Букурещ и Одеса.

За първия учебен ден – 15 септември, като символ ще бъде сложена паметна плоча на братята Далчеви в Солун. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на представянето на юнския брой на списание ЛИК „По дълбоките следи на Атанас Далчев“ в зала “МаксиМ” на БТА.

Вълчев почерта, че е искал броят да бъде представен в Солун, като идеята е била на рождения ден на Атанас Далчев да бъде сложена плоча на къщата му там, но тя вече не съществува.

Ще сложим плочата на българското генерално консулство в Солун, която се намира в същия квартал, каза Вълчев. Той посочи, че заради процедури плочата не е направена. Генералният директор на БТА обясни, че след разговори е получено съгласието на постоянния секретар на МВнР Светлан Стоев, както и одобрението на генералния консул Антон Марков.

По думите му така броят на списание ЛИК на тема „По дълбоките следи на Атанас Далчев“, ще има три представяния – в София днес, 27 юни, на “Аполония” в Созопол, както и в Солун през септември.

“Може би е честно такава плоча да има и в Цариград”, отбеляза Вълчев. Далчев е живял там. Вълчев посочи, че БТА вече е сложила една паметна плоча – на Алеко Константинов в Одеския университет, в Юридическия факултет, който той е завършил.

Така отговаряме на нещо важно – че памет не трябва да има само за време, а трябва да има и за място. Заради това и в броя са представени литературните маршрути на Далчев, каза Вълчев.

„Писателят води неумолимата схватка с пчеличените прегръдки на още по-неумолимото време” цитира Далчев генералният директор на БТА. По думите му, за да водиш тази схватка трябва да имаш оставени знаци. Така ще постигнем това, с което започна проектът на БТА “Европа на Балканите: Общо бъдеще”. “Какво по-общо бъдеще на Балканите от това да свържеш с паметни знаци три Далчеви места – Солун, Цариград и София”, каза още Вълчев.