Странични ефекти – грабежът при възстановяването

Наскоро един приятел прекара няколко дни в САЩ и най-много се беше впечатлил от телевизионните реклами за лекарства. В тях се посочвали и страничните ефекти от употребата им.
Фармацевтичната индустрия е от най-безскрупулните и един намордник, поне на рекламите й, е напълно приемлив.
У нас подобна практика засега изглежда напълно невъзможна – всякакви лекове се рекламират с артистичната волност, с която се пробутва и всичко останало.

Изглежда, основната идея на рекламистите е, че българинът е напълно обуначен и е готов да приеме всяко преувеличение – затова всеки илач за възпалено гърло, примерно, е най-добрият.

Повтарят го толкова настоятелно, че човек се сеща за Хичкок.
В „Набери „У“ за убийство“, той казва: „Имам съвършен лек за възпаленото гърло – прережете го“.

И на нас със сигурност ще ни се прииска да прережем гърлата на доста от рекламодателите, когато те ни препращат за подробности към листовката на съответното лекарство – а не ни посочват коректно още в рекламата страничните му ефекти.

Чуете ли фразата „За повече подробности прочетете листовката“ – изстреляна скорострелно от някакъв паникьосан мъжки глас– да знаете, че ви мамят.
В тази дейност съвестта все е в почивен ден.

В разговор с майката на негова почитателка, която се оплакала, че след като гледала „Психо“, дъщеря й отказала повече да се къпе в банята, Хичкок казал: „В такъв случай, госпожо, ви препоръчвам да опитате химическо чистене“.

Нещо такова ви съветват и рекламите на лекарства, но не с ироничната изтънченост на великия режисьор, а доста по-грубо: „Доверете се на нашите илачи, а ако не ви помогнат – вървете на майната си, заедно с листовките ни“.

Свидетели сме на пълен разгул, на арогантност и разпад на въображението в рекламистката дейност.
Биографът на Фреди Меркюри Питър Хинс се оплакваше, че един от шедьоврите на Фреди бил използван в реклама за дивани, което си е наистина удивително нахалство.

В нашата глуха провинция пък посегнаха на песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“ – колкото и да ни наскърбява тази „моя/наша“ страна, прекалено перверзно е да се променя предназначението на една песен, която я възхвалява.

Елиф Батуман беше писал, че „Въжделението и въпросът е не да притежаваш обекта, а да бъдеш „Другия“.
Ето защо повечето реклами не се престарават в изтъкването на достойнствата на продукта, а слагат ударението върху употребата от някоя красива и с независим вид личност.
Консуматорът жадува не за определена марка водка, а копнее да стане личността, която е избрала тази водка“ /край на цитата/.

Ще си позволя да допълня Батуман: стига въпросната водка да не е отровна, както се случва с някои прехвалени лекарства.
У нас и употребата на „Другия“ често е напълно фриволна: волейболните ни национали, например, са гаранти, че продаваните в една хранителна верига зеленчуци са проверени за над 700 вида остатъци от пестициди. 700 вида!

Това е жалка хвалипръцковщина.

Печално е обаче, че наши известни спортисти са си вложили лековерно авторитета в една измама.

Много често ролята на „Другия“ в рекламите за лекарства се възлага на анонимни старци, с които се случват всевъзможни фантастични трансформации – и дори грозно да ви будалкат, тях не ги заплашва нищо. Както и рекламодателите – те изначално са защитени от „листовките с повече подробности“. Кой чел – чел.

В някои случаи, с тях направо ви си подиграват: листовка за очен препарат е набрана с толкова дребен шрифт, че и телескопът на Роженската обсерватория няма да може да го разчете.

Впрочем, измамите с рекламите са само един от проблемите.

Преди няколко години Конгресът на САЩ разследва дейността на

Американската агенция за храните и лекарствата и констатира един чудовищен факт: само в една от десетките страни, които изнасят медикаменти и съставките им за САЩ, имало над петстотин производствени предприятия – а за една година Агенцията успяла да провери едва тринайсет от тях!

Американците обаче знаят как да се опазят – поне откъм скритите ефекти на някои лекарства.
Иначе, 15 милиона от тях не са здравно осигурени.

И то при положение, че от февруари 2022 година досега САЩ са отпуснали 135 милиарда долара на Украйна, а приходите на оръжейните им компании през миналата година са 196 милиарда долара.

Народът произвежда нещо не по-малко важно от лекарствата – произвежда Парламент, но никога не се интересува от „страничните ефекти“ на избраниците си.

Дори внася властници – и никой не се интересува от факта, че тия бройлери нямат никаква връзка с Българското, освободени са от всякакви задръжки и са с предварително опростени грехове.

Спасението от тях е да се приложи американската практика за лекарствата – бъдещите властници да бъдат представяни и с нежеланите последици, които могат да предизвикат.
Но тук продължаваме да се доверяваме на хора, които – както казваше един писател – са просто една празнина с име.

Сещам се и за едно предупреждение в сбирката на Левчев “Пепел от светлина”, ето го: “Бъдете много предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят!”.

Как да проявим предпазливост към ПростоКирчо и останалите?
Главното е да научим, какво искат те за Народа.
Самите те истински българи ли са или някаква перверзна мутация на „новия“ българин?

Имат ли промислена представа за странностите на Българската Съдба?
Познават ли изобщо българската среда, която стръвно – на думи – искат да променят?

Коя, според тях, е причината за Опустошителната Българска Бедност?
И още въпроси могат да бъдат задавани: изобщо, крайната цел е да узнаем, кандидатът има ли българско сърце – истинско, а не пластмасово.
Много е вероятно, нищо особено да не научим, дори тези въпроси да бъдат зададени.

А Народът вече е загубил нюха си да различава боклуците в политиката.
И приема и се примирява с всевъзможни измамници.
Вече няма как да се възстанови умението му да различава истинското лекарство от онова, което го заплесва с някакъв „плацебо“ ефект.

И ще става още по-лошо.

Отгоре на всичко, постепенно се озовахме в едно състояние, дирижирано от безподобна цензура – състояваме се през нея, вече я приемаме за нещо нормално.

Заради старанието на местните лекета/приспособенци нищо не научихме за войната в Украйна, която е на привършване – поне според твърденията на авторитетни американски експерти.

На нас ни е предоставено срамното занятие единствено да лепим афишите за чужди събития и герои – и те фалшиви и глупави.
Мострата за тях идва от Америка.

А там здраво се трудят, за да прикрият, примерно, лъжите за „руската връзка“ на Тръмп.
Или пък украинските далавери на семейство Байдън.
След време и тези измами ще бъдат разобличени.

Преди години тогавашният шеф на Скотланд ярд сър Джон Стивънс ми каза в интервю за „Всяка неделя“: „Ние никога не забравяме и никога не прощаваме“.

Тези думи ме впечатлиха много тогава, в тях има една смразяваща твърдост и убеденост и човек не може лесно да ги забрави.
Двайсет години по-късно светът е различен, в днешна Америка, например, забравата тегне прекалено дълго над някои неща, понякога и завинаги.

Е, да, в края на краищата, вицепрезидентът Дик Чейни беше разобличен, дори игралният филм „Вице“ го представи като стратегът на инвазията в Ирак/2003 година.

Равносметката: убити са 4550 американски войници, над 32 хиляди са ранени. Цивилните ираксики жертви са над 600 хиляди.
Да не говорим за безподобната корупция, свързана с „възстановяването“ на следвоенен Ирак.

Войната сякаш е била един несръчен камуфлаж за наивници, прикриващ главната цел – колосалният грабеж при възстановяването.

Тогава можем да се запитаме: ако досега Щатите са „инвестирали“ 135 милиарда в Украйна, за да се превърне тя в една гигантска развалина, колко милиарда ще бъдат нужни за възстановяването й – и колко от тях ще бъдат откраднати?

Ще научим това от филма „Президент“ – но след време, когато съвсем други грижи ще са ни налегнали.
Голямата политика вече не благоволява да ни насочи към листовки за страничните ефекти от действията й.

Нас истината все ни застига след време – тогава, когато съвсем е оглупена от измишльотини и изобщо не ни върши работа.
Оглупени от незнание хора и оглупена истина – какво по-добро съчетание в услуга на Властниците.