Стратегическо поражение
Украйна води две войни едновременно – срещу самата себе си и срещу Алтер егото си
Широкомащабното настъпление на украинската армия фактически е завършено, заяви преди дни постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя. Той добави, че руската армия на свой ред е преминала в настъпление по всички фронтове в Украйна.
Резултатите от това настъпление засега са същите като резултатите от украинското настъпление. До голяма степен това се обяснява с обстоятелството, че всяка от двете страни воюва сама със себе си.
Бившият пропаганден рупор на режима в Киев Алексей Арестович написа по същото време в Телеграм: “Ние сме в тупик. Руснаците не могат да ни разгромят, ние не можем да ги победим”.
Арестович все пак намеква, че предвид разликата в капацитетите крайната победа ще бъде за Москва не само заради по-големите й възможности (макар че зад Украйна стои целият блок НАТО със своите пари и оръжия, разузнавателни и пропагандни възможности), а и поради това, щото: “Русия при всичките си недостатъци, притежава реален суверенитет, а ние не”.
Бившият съветник на украинския президент Володимир Зеленски призовава киевската власт да бъде сменена чрез избори (за такива настоява и американската страна, тъй като било неприлично в Русия да има избори, а в Украйна – не, но Зеленски се опъва), защото, казва Арестович, “нашето ръководство е изчерпало предела на компетентността си и ни води към катастрофа”. И пророкува, че след няколко месеца хората в Украйна ще се молят за избори като “единствената надежда за излизане от стратегическия тупик”.
Тук е моментът да напомним, че преди да имаме стратегическия тупик (ако Арестович изобщо е прав), ние имахме свръхценната идея на САЩ за стратегическо поражение на Русия, което да й бъде нанесено в Украйна, с ръцете на Украйна и с решителната западна помощ.
Та по повод на стратегическото поражение, цитираният по-горе Небензя каза, пак в ООН, през юни: “Искам да ви кажа: няма да дочакате това”.
Повече от девет години след въвеждането на мащабните антируски санкции и почти две години след въвеждането на безпрецедентните антируски санкции, заради нападението над Украйна, руското ръководство може да се похвали с икономически ръст, който компенсира напълно миналогодишните загуби на БВП от малко над 2%, и много вероятно ще ги и надгради, но все още не е ясно с колко (прогнозите са за ръст от 2,8 до 5,4%).
Напълно е възможно, казват икономисти, Москва да отбележи по-висок икономически ръст от противниците си в Западното полукълбо, някои от които като Германия се очаква да изпаднат в рецесия. Бюджетът има шанс да излезе на профицит, а външният дълг е на рекордно ниско ниво от 2007 г. насам. Въведеният с голяма помпозност от Г-7 “таван” на цената на руския петрол се оказа пълна профанация.
Силната девалвация на рублата и инфлацията от над 6% са част от цената, която се плаща за това да имаш суверенна политика, по точно да бъдеш една от малкото държави в света, които са напълно суверенни. Нищо от това, което наблюдаваме в Русия, не отговаря на катастрофалните прогнози, направени в началото и средата на миналата година, включително от български лидери на общественото мнение. Нищо.
Стигна се дотам, че вместо да глозгат кокалите на Русия, западните издания са заети да обсъждат устойчивостта на нейната икономика.
Полъхът на този вятър на промяната стигна и българските телевизионни студия, където на 9 октомври анализаторът Харалан Александров, който трудно може да бъде заподозрян в проруски симпатии, каза в ефира на БНТ: “Ще оцеляват тези общества, които имат държави, които имат армии, които имат ресурси, които са самодостатъчни.
Онзиден гледах четири часа, с нарастваща тревога, речта на Путин пред Валдайския форум. Беше в отлична форма, много доволен от развитието на нещата, включително войната в Украйна. И той съобщи на света, че вече няма да живее по правилата на Америка. Това каза. И целият свят започва да се държи по този начин.
Дайте и ние да се вразумим най-накрая, и нещо внятно да направим.”
Последното е трудно да го повярваме предвид неунищожимия национален стремеж да се купуват фабрики на 8 септември, но дискурсът е зададен.
В същото време една от “звездите” на световното интернет пространство, обвиненият от САЩ в интернет пиратство и измами германски бизнесмен Ким Дотком, с рождено име Ким Шмиц, описа в профила си в “Туитър” (Х) кратко, но изчерпателно създалата се ситуация: “Американските “стратези” планираха да “дебалансират Русия” с помощта на марионетъчната война в Украйна. Вместо това те извадиха от равновесие целия свят: ЕС е в рецесия, Украйна е разрушена, НАТО е без зъби, Близкият изток е подпален, а многополюсният свят въстава срещу банкрутиралата империя на лъжата с наркотична зависимост от печатането на пари”.
Когато социални антрополози и хакери започнат да коментират случващото се в света по-добре от политиците, нещата отиват на провала.
Задачата обаче така или иначе не е отменена. На 29 април м. г. пред руското опозиционно издание “Медуза” помощник държавният секретар Виктория Нюланд заявява отговор на въпроса какви са задачите на американското ръководство по отношение на Украйна следното: “Нашата цел е тази война да завърши със стратегическо поражение за Владимир Путин. Искаме тази военна авантюра да струва прекомерно много на него и режима му”.
На 17 февруари т. г., по време на семинар на фондация “Карнеги”, Нюланд доуточнява в какво се изразява стратегическото поражение на Русия – това е запазването на световния ред. Разбира се, става дума за американоцентричния световен ред.
Стоп! Но Русия вече веднъж претърпя стратегическо поражение в Украйна. И ние знаем дори датата – 31 август 2014 г.
Тогава, в разгара на разгрома на украинската армия край Иловайск, което сложи край на военната кампания за годината и откри пътя към Минските споразумения, Владимир Пастухов, автор на руската секция на Би Би Си, писа: “Путин удържа оглушителна тактическа победа не само над Украйна, но и над подкрепящия я Запад. И в този момент Русия претърпя съкрушително стратегическо поражение”.
Нещо повече. Ние имаме още едно стратегическо поражение на Русия в Украйна.
На 12 май 2022 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви в обръщение към нацията: “Руското стратегическо поражение е очевидно вече за целия свят… Просто Русия няма смелост да си признае. Те са страхливци. Те се опитват да скрият истината с ракетни, авиационни и артилерийски удари”.
От една страна, от толкова стратегически поражения да ти се замая главата, от друга страна, Виктория още не е обявила виктория, а от трета – истината е най-изнасилваното понятие в последно време.
Стратегическото поражение предполага всеобхватност и еднократност, за разлика от тактическото поражение. С други думи, след стратегическото поражение играта е приключила и само върви доиграване.
В събота в Маракеш, по време на Годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд, угриженият от настъпващата умора у неговите западни партньори украински министър на финансите Сергей Марченко заяви, цитиран от “Ройтерс”, че страната му търси за 2024 г. 43 милиарда долара, за да се покрие дефицитът в бюджета.
Въпреки че няма държава, която от времето на Втората световна война да е получавала толкова военна и финансова помощ, Украйна продължава да ходи с протегната ръка по света, за да се бори с Русия. Причината не е само в разрушенията на икономиката от войната.
На Украйна въпреки всички предпоставки й бяха нужни цели 30 години, за да възстанови и надхвърли брутния си вътрешен продукт от 1991 г. По данни на Световната банка (СБ) през последната година на СССР той е бил 188,5 млрд. долара (в постоянни цени за 2010 г.). Едва през предвоенната 2021 г. той става по-голям – 199,7 млрд. долара. Войната заличи този пик.
На 26 септември 2021 г. в икономическото издание “РБК Украiна” бе публикувана голяма обзорна статия: “Независимостта в числа. Как се измени икономиката на Украйна за 30 години”. В нея се посочва, че за този период световният БВП е нараствал средногодишно с 3,3%, а украинският е падал с 1%.
Ето това е стратегическо поражение.
В същата статия се посочва, че по данни на СБ, ако през 1991 г. БВП на глава от населението е бил 3624 долара (в цени от 2010 г.), то през 2020 г. – 3116 долара, т. е. 86% от съветското равнище.
Украйна е най-бедната страна в Европа по БВП на глава от населението през 2020 г. Дори Молдова е по-богата с над 4300 долара на глава от населението.
Ето това е стратегическо поражение.
Демографската катастрофа на Украйна обаче е едно от най-сериозните от секторните стратегически поражения. Страната отчете след първото си и единствено преброяване през 2001 г. население от 48,4 млн. души, или с 4 милиона по-малко от края на СССР.
Украйна посрещна съдбоносния за нея Майдан от 2014 г. с 45,2 млн. души, началото на войната през 2022 г. с 40,9 млн. – без Крим, но с населението на Донецката и Луганската народна република. Под контрола на Киев според едно псевдопреброяване от 2019 г. е имало около 37 млн. души. Предполага се, че в момента Зеленски може да използва човешкия ресурс на над 29 милиона украинци. В чужбина, по данни на ООН към юли т. г., е имало регистрирани 6,2 млн. бежанци от Украйна, но това са само регистрираните. Смята се, че след 24 февруари м. г. близо 8 милиона украинци се намират трайно зад граница. Повечето жени и деца. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-малка е вероятността да се върнат.
Това е истинска стратегическа катастрофа.
На 4 октомври т. г. нидерландската министърка на отбраната Кайса Олонгрен каза, че е в интерес на Европа да подкрепя Украйна, защото войната я водят украинците, а не европейците. “Подкрепата за Украйна е евтин начин да направим така, че Русия и този режим да не са заплаха за НАТО”, казва Олонгрен на форум по сигурността във Варшава.
Това е мястото където вижданията на Запада и Русия по Украйна съвпадат. За Запада Украйна е инструмент, насочен срещу Русия, а за Русия Украйна е инструмент на Запада, насочен срещу нея. Т. е. на нея гледат като на инструмент. Нещо като “говорещо оръдие на труда”, но не съвсем по Аристотел.
Това е също стратегическо поражение.
Отговорността, че позволиха да се окажат в ситуацията да бъдат инструмент в чужди ръце, е само на украинското ръководство – сегашното и предишното.
И най-голяма е отговорността на президента Володимир Зеленски. Човек, който дойде на власт на върха на надеждата за промяна към мир и разбирателство, след президентството на Петро Порошенко, а надминал го във всичко онова, в което го обвиняваше. Зеленски позволи войната да влезе в Украйна, макар да имаше начин да го избегне. Никакво членство в НАТО (при това химерично) не може да струва гибелта на стотици хиляди твои съграждани и опустошението на страната, лишаването й от бъдеще.
Зеленски не можа или не поиска да овладее националистическата и шовинистическа стихия, която наследи от Порошенко, и се прегърна с най-отявлени нацисти. Разбира се, в името на борбата с Русия, дежурното оправдание за всяка мерзост.
Украинците избраха през 2019 г. Зеленски, за да спре бесноватите действия на Порошенко по разкъсването на народа с борбата му срещу църквата, руската култура и език. Но се стигна дотам, че миналата година, да, по време на война, секретарят на Съвета за национална сигурност Алексей Данилов, съратник на Зеленски, заяви, че руският език трябва да изчезне от територията на страната.
Но на 15 октомври т. г. изданието “Обозревател” съобщи, че учениците в Киев, макар да разбират украински език, предпочитат в междучасията да говорят на руски. Преподаването на украински език не влияе на езиковата ситуация като цяло, коментира Андрей Ковальов, основател на организацията “Спiльномова” – “Обща реч”. Дори детето да е говорило на украински в детската градина, за него украинският в училище е пасивен втори език, става ясно от публикацията.
Да напомним, че за целите на дерусификация от библиотеките бяха иззети 11 милиона книги на руски език. В повечето публикации не се посочва каква е съдбата им, но на 11 февруари т. г. в изданието “Настоящие время” директорът на Днепровската (в град Днепр, бивш Днепропетровск) градска библиотека казва, че отписаните книги са били утилизирани, т. е. унищожени, и е без значение дали са ги смилали за преработка, или са ги горили. Смисълът е само един.
Сравнението се натрапва от само себе си. При хитлеристите първо бяха изгаряни книги, а после хора, а при украинските режими след 2014 г. първо изгоряха хора в Одеския дом на профсъюзите, а после подхванаха книгите.
Страшното за тази власт обаче е друго. След цялата десетилетна антируска вакханалия, след като си изтръгнал езиците на 11 милиона книги, децата ти да говорят още на руски – това е стратегически провал на идеята за Украйна като анти-Русия.
Украйна води две войни едновременно – срещу самата себе си и срещу Алтер егото си, и резултатът от едната е стратегическо поражение за нея.
