Съветският солдат Альоша отървал на два пъти Пловдив да не стане граничен град

Ако не беше намесата на СССР в полза на България на Парижката мирна конференция, трябваше да дадем на Гърция голяма част от българската територия

Мине-не мине време от нафталина изкарват темата за бутането на Альоша на Бунарджика. Основният довод е, че е недопустимо в Пловдив да има паметник, символ на Съветската армия, която е Окупатор на България. Първи тръгна да го събаря като кмет д-р Томасян. Още по лют беше след него Спас Гърневски. Още кметската му риба в реката, а кандидатът за кмет на ПП-ДП (текстът е писан през септември т.г. преди местните избори – бел. ред.) проф. Старибратов вече е сложил кметския си тиган. И той се заканва да премества Альошата.
Всъщност, погледнато от друг исторически ъгъл, отъждествяваният със СССР Альоша отървава на два пъти Пловдив да не стане граничен град. Веднъж на Гърция. И втори път на Турция. Такива са фактите.

На 30 км. от Пловдив щеше да минава българо -гръцката граница. За това претендирали гърците след края на Втората световна война.Територията, за която се претендира, е с площ от над 10 000 кв. километра с население над 400 000 души.
На Парижката мирна конференция през 1947 година съветският представител ген. Славин иронично подхвърля, че Гърция напълно ще бъде задоволена само, ако цялата българска територия се включи в пределите на гръцката държава. Тази иронична реплика се приема със смях в комисията и със стъписване от страна на гръцките делегати. Още преди края на Втората световна война в Атина се водят бурни дебати какви териториални претенции да предявят към България. Крайните гръцки националисти претендират за цяла южна България, като границата с българската държава да мине по билото на Стара планина. „По-умерените“ националисти смятат, че такова искане е нереалистично и предлагат след победата над хитлеристка Германия да се претендира за част от България, като границата се фиксира по коритото на река Марица.
Тогавашния съветски външен министър Вячеслав Молотов заявява: „Ние с увереност заявяваме на българите, нашите приятели – българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната!“
Доста наивни и безпочвени са упреците на някои невежи русофоби към СССР, че не се е съобразил с обявения от българското правителство неутралитет и обявил война на България. И я окупирва. А не обяви ли война България на съюзниците на СССР, Великобритания и САЩ още през декември 1941. Това ли е неутралитет? През август 1943 г., шефът на американското разузнаване за Европа Алън Дълес директно заявява на българския посланик в Швейцария Кьосеиванов, че България, която най-активно помага на нацистка Германия, след войната ще бъде отговорна заедно с държавите от Тройния пакт. Следователно, всякакви надежди българската страна да не бъде наказана са илюзорни.
Алтернатива на влизането на съветската армия в България е тя да бъде окупирана от английски войски, за което най-упорито настоява Чърчил. Като се има предвид яростната подкрепа, която оказват англичаните на териториалните претенции на Гърция към България, реалността българската държава да загуби нови територии и да бъде тикната в поредната трета национална катастрофа, е очевидна. Чърчил казва именно на Парижката мирна конференция: „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок“. Нямаше сила в Европа, която в този момент да може да попречи на Лондон да не удовлетвори поредните териториални аспирации на гръцките националисти към България. А това означава, както днес летуваме на Егейско море, минавайки българо -гръцката граница, така и през зимния период да чакаме на опашки на същата граница, отивайки на ски в Банско или Пампорово.
Парижкият мирен договор от 1947 г. задължи България като съюзник на Хитлерова Германия да изплати на Гърция 45 милиона щатски долара заради щети, нанесени по време на българското военно присъствие и администриране в Западна Тракия и Беломорска Македония.
До края на 1964 г. България изплаща до последен цент тази огромна сума, чиито сегашен еквивалент надхвърля половин милиард долара. „Спомням си, че заради изплащането на този дълг много години на трапезата на българите нямаше агнешко месо, което бе изнасяно основно за Гърция, а стойността му се прихващаше като изплащане на отсъдените срещу България репарации“, свидетелства историкът Андрей Пантев.
Роденият в Асеновград и добил впоследствие световно признание като архитект Константин Доксиадис се нагърбва още в края на войната със задачата да обобщи цялата информация за разрушенията и щетите, нанесени на гръцката икономика по време на окупацията. В доклада на Доксиадис „Жертвите на Гърция“ се твърди, че за три и половина години Германия, Италия и България са съсипали гръцко имущество, равняващо се на брутния вътрешен продукт на страната, произведен за 33 години. Като изходна база за тази сметка служат данните за икономически успешната предвоенна 1938 г.
Доксиадис изчислил, че реалните загуби на Гърция възлизат на 2250 долара на глава от населението, докато Атина получила от победените страни репарации от едва 30 долара на човек. Така всеки грък се оказал „ощетен“ с цели 2220 долара. Близо две трети от тези колосални щети са били причинени от Хитлерова Германия, 30 на сто – от Италия и близо 6% – от България.
С други думи, България дължи на Гърция не 70 милиона долара, както пише в подписания и от Гърция Парижки договор, а цял милиард.
Хитлер еднолично се е разпореждал със заетите територии. Така например той е подготвял като дарение за Турция цялото долно побрежие на Марица, което след Лондонския договор от 1913 г. в продължение на шест години е било международно призната част от България. “Подаръкът е трябвало да възнагради Турция за евентуалното й участие в оста Рим-Берлин-Токио“, изтъква историкът. Марков посочва още, че българската войска в Северна Гърция е била оперативно подчинена на щаба на германската беломорска отбрана в Солун. Цар Борис отказал на Хитлер да приеме като дар този голям гръцки град по повод рождения ден на престолонаследника Симеон, защото се опасявал, че в замяна е щяло да бъде поискано българско военно участие на Източния фронт.
Ненавижданият от днешните евроатлантици Альоша де факто е пречката Пловдив да не стане за второ път граничен град. По-паметливите си спомнят какво се случи с Кипър. Турция го раздели на две. Създаде със сила втора държава – Северен Кипър.
Турската окупация на Кипър с кодово название Операция „Атила“ започва на 15 юли 1974 г., Войски на Турция дебаркират в северната част на острова 5 дни след преврата, организиран от хунтата в Гърция. Целта на самия преврат е присъединяване на острова към Гърция и обявяване на Гръцка Република Кипър.
На 2 юли 1974 г. президентът на Кипър архиепископ Макариос пише отворено писмо до гръцкия президент, в което се казва, че „Гърция ще премахне 600 гръцки офицери от кипърската национална гвардия.“. Незабавно следва отговор от гръцкото правителство да бъде извършен преврат. На 15 юли 1974 г. части на кипърската национална гвардия, предвождани от гръцки офицери, свалят правителството.
Макариос едва се спасява. Бяга от президентската си резиденция през задната врата. Британците го чакат с хеликоптер в следобедните и го транспортират от до Малта, а след още един ден и до Лондон.
Турция напада Кипър в събота, 20 юли 1974 г. Тежко въоръжени войници дебаркират малко преди зазоряване в Кирения на северното крайбрежие, като срещат съпротива от страна на гръцки и кипърско-гръцки сили. Анкара заявява, че се позовава на правото си по Договора за гаранция за защитата на кипърските турци.
На 20 юли, 10 000 жители кипърски турци от Лимасол се предават на кипърската национална гвардия. След това, според свидетели кипърски турци и кипърски гърци, жилищата на турците са опожарени, жените изнасилени, а децата застреляни. 1300 кипърски турци са затворени в затворнически лагер.
Същото можеше да се случи и в България. По време на т. нар. Възродителен процес. На всички турци у нас бяха насилствено сменени имената. Турция възнегодува, заедно с целия Арабски свят. Това можеше да се приеме от турското правителство като оправдана причина да нападне България. С цел създаване на нова държава на териториите, където живеят предимно мюсюлмани. В случая от Странджа, през Родопите в Кърджалийски и Асеновградско, селата край Велинград и Белица, чак до Рибново. Плюс Делиормана. И Пловдив да стане граничен град.
Турците не посмяха да извършат военна интервенция, както го направиха в Кипър? Заради страха от…Альоша, символът у нас на тогавашния СССР.
Гърция клекна пред Турция за Кипър. Братушките обаче категорично предупредиха България да не се пипа.
Е, това ли е Окупаторът Альоша, който трябва да бъде съборен!?

Публикувана на
20 Септември 2023 година