С презрение, от правилната страна на историята

Георги Георгиев

В биографичния филм “От изневиделица с любов” (“Ниоткуда с любовью”) Йосиф Бродски развива следната мисъл: “Основната трагедия на руския политически и обществен живот се състои в колосалното неуважение между хората, ако щете – в презрението”.
Българите определено не са руснаци, както и да го погледнем, но тезата на Бродски приляга като удобна ръкавица на родната политическа и обществена действителност в текущия исторически момент. И в други също, но в сегашния особено. Защото това, което сегашните управляващи от ПП – ДБ – ГЕРБ – СДС – ДПС показват на българския народ тези дни, е точно презрение.
Презрение към позицията на народа по отношение на ядрената енергетика, включително изразена чрез референдума за АЕЦ “Белене”, при това напук на бойкота, организиран от част от тези партии.
Презрение към позицията на мнозинството българи по отношение на Северна Македония, при това с особена ярост, защото става дума за заличаването на паметта.
Презрение към позицията за предоставяне на военна помощ на Украйна. В последния случай, който е и поредният водораздел в обществото ни, вече става дума за рискове, излизащи извън обхвата на латентния граждански конфликт, в който пребиваваме от 100 години насам. Сега сме в период на поредното му изостряне, в условията на тежка международна криза, която пък на свой ред го усилва допълнително. Впрочем нищо ново.
Обществото е разделено по евро-атлантическа линия, казват едни социолози, обществото е разделено 60 на 20, добавят други. “60% мислят това, което казва Радев – 20% мислят това, което правителството говори”, коментира тези дни по Би Ти Ви социологът Андрей Райчев.
В случая не е толкова важно какво мисли президентът Румен Радев. Важно е в какво го обвиняват, защото именно негативните послания стоят в основната на конфликта. А Радев го обвиняват, че бил агент на Русия. Ерго, тези с Радев, зад Радев, гласувалите за Радев, поддръжниците на Радев са агенти на Русия.
Не са. Това са бездоказателствени глупости. Това е неуважение към вота на милион и половина българи на последните избори. Това е презрението, за което говори Бродски. Презрението копае окопи, траншеи. После те се пълнят с хора.
Защо си го позволяват? Не защото са от “правилната страна на история”. Това заявление е претенциозно нелепо. “Правилната страна на историята” се формира в главите на ПП – ДБ – ГЕРБ – СДС – ДПС от усещането, че са на страната на силния, дори най-силния в човешката история, че не рискуват нищо и следователно ще спечелят.
Това е едно от най-измамните усещания в българската история. Доказано е емпирично.
Тъй като обаче историята учи, че никой не се учи от историята, овластени персони като Мария Габриел и Даниел Митов ,и двамата креатури на ГЕРБ и най-паче на Бойко Борисов, демонстрираха през последните 24 часа какво означава да не възприемаш българския интерес като свой.
Първо Габриел от кумова срама реши да вземе отношение към включването на десетки български граждани в скандалния украински сайт “Миротворец”, с който уж не могат да се оправят ни Г-7, ни Европарламентът, ни Еврокомисията, ни ООН.
От изявлението й разбрахме, че се обадила по телефона на посланичката Олеся Илашчук. А защо не на Дмитро Кулеба, който й е равен по ранг, защо Илашчук не е извикана във Външно, някоя нота да връчите така, нещо да обвържете военна помощ с изчистването на българите от този сайт? Как така, сакън?
Какъв е проблемът? Нараняването на чувствата на украинската страна или кои точно българи се намират в “Миротворец”. Защото най-известните от тях определено са идеологически противници на тези, които са от “правилната страна на историята”.
Второ, Митов, след като се назлъндисваше да свика комисията по спецслужбите, накрая я събра, но след натиск от БСП, дето се вика, с отвращение. И какво рече – “Хубаво е български граждани да не попадат в списъци, които някой може да си интерпретира”. Така е, не е хубаво да попадат там, изобщо не е хубаво, направо е лошо. “Ясно е, че тези списъци не са списъци за отстраняване на хора, но и не допринасят за добрите взаимоотношения”, цитира БТА Митов. И? Дотук ли беше напънът?
Все пак да напомним за тези, които очакват подвизи по защита на българския интерес и интересите на българските граждани от Митов, че това е външният министър, който не забеляза през юли 2015 г. разкъсаните български знамена в Киев, в навечерието на визитата на президента Росен Плевнелиев, и твърдеше, че няма такава информация дори след като от Киевското кметство се извиняваха и обясняваха.
Между другото, след като никой не може да се оправи с “Миротворец”, това е сигурен знак, че той има сигурен гръб. А зад гърба стърчат две дълги уши на райета и звезди.
Разбираме, че и някой трябва да защитава интересите на Съединените американски щати на българска територия, и конкуренцията е жестока. Но моля ви, не оставяйте толкова силно впечатление, че българите ви пречат да го правите.