Талибанщината на жълтопаветниците
Тези хора не са демократи – за да се подмажат на посолствоТО става колективен диктатор. Те са най-големият проблем на държавата!
Който се сърди на знак, се сърди на смисъла, който му е придал. Те са като куче, което гони опашката си, защото не осъзнава, че е част от него. Те привиждат във вдигнатата ръка, не възторга от победата, а оръжието, което тя държи. И смятат, че дулото е насочено към тях лично! Но това е собствен техен демон на историческото подсъзнание. Той говори за тях, не за паметника. И реакцията им е откритие, може би и за самите тях. Едновременно с мечтата да давиш несъгласните с теб с шлепове, да избиваш ястребинчета, да прогонваш дразнещите истини и техните изразители в Сибир или под земята, ги удря като с бич представата за неминуиемо възмездие? Не знам. Не съм психиатър. Но случаят определено се нуждае от професионална консултация. Много са люти.
..Който се сърди на знак, се сърди на смисъла, който му е придал. А когато успее да взриви статуята на Буда, или да изгори иконите на конкурентната ерес, става още по-сърдит. Защото смисълът остава, но вече е свободен от телесната обвивка на знака, и ги преследва още по-неумолимо. Както в случаите, когато кучето най-накрая успява да достигне до опашката. И в мига на върховния триумф изквичава от болка! Колко обидно! Някакви зли челюсти са му захапали, на него, горкото куче, опашката.
Къде е тук справедливостта, питам!
***
Няма какво толкова да се разсъждава за извършения атентат срещу антифашизма. Шмайзер им би вдигал антифашисткия паметник, чувствали се заплашени, напомнял им период, който им бил неприятен… Това са просто едни натегачи, които бълнуват и симулират за пред някакви началствени очи и уши. Те се боричкат, за да им бъде обърнато внимание.
Те ще рушат все повече неща, по простата причина, че вече разрушеното не може да се разруши повторно. Няма да спрат никога. И не само паметници. Всичко. Няма граници.
А реално актът от днес е демонстрация на реда на кълването в курника.
Ако тези антидемократични мрежи искаха да узнаят, как се възприема Паметникът от гражданите на страната, на които той принадлежи, щяха да допуснат референдум.
Но предварително знаеха какъв ще бъде отговорът. Защото са правени сондажи на общественото мнение.
А не искаха да се орезилят пред Посолството. Както стана с референдума за Втора атомна.
По ирония на историята (поради вкусовете на поредния Бял Брат), те са принудени да се етикетират с думичката “демократи”, а същевременно да представляват малцинство, което налага на мнозинството враждебни нему интереси. Което е изключено при една демокрация.
Т.е те са точно обратното на демократи: колективен диктатор.
Политическото устройство на България е Демократура.
Тези хора са най-тежкият проблем на страната.
