Тибет – земя, обградена от огромни планински вериги

Тибетският автономен регион се намира в югозападната част на Китай. Той се простира на площ от 1 200 000 кв. км и е втората поголемина провинциална единица в Китай след Синдзян. Поради суровия си и неравен терен той е слабо населен, с малко над 3,6 милиона души.

Тибет граничи с провинциите Синдзян, Цинхай и Съчуан на север, североизток и изток, с провинция Юннан – на югоизток, а на юг и югозапад с държавите Мианмар, Индия, Бутан и Непал.

Столицата му Лхаса е и най-големият град. Тук се намира най-известната туристическа забележителност на Тибет – дворецът Потала, както и много други храмове и дворци.

Регионът е разположен във високото Тибетско плато и е обграден от огромни планински вериги. Средната надморска височина на места достига 5000 м. На юг Тибет е ограничен от Хималаите, където се намира и най-високият връх Еверест, а на север – от широка планинска система, където се образува водоразделът между реките, течащи към Индийския океан – Инд, Брахмапутра, Салуин и други, и потоците, вливащи се в многобройните безотточни солени или сладководни езера на север.

На изток надморската височина намалява, но теренът е предимно пресечен планински и това създават проблеми за пътуване и комуникация. Централните и западните части се характеризират с дълбоки и плитки долини.

Въпреки че тибетците наричат своята земя Ка ба цан (снежна земя), климатът тук е изключително суров, но предимно сух, защото Хималаите препречват пътя на мусоните и южните ветрове. Затова и на практика мъгла в Тибет не съществува. Температурите по високите места са ниски, но долините на югоизток са с мек и приятен климат.

През 2011 г. БВП на Тибетския автономен регион надхвърля 60,5 милиарда юана (9,60 милиарда щатски долара), което е почти седем пъти увеличение в сравнение с 2000 г., а до 2022 г. БВП достига 213 милиарда юана (31,7 милиарда щатски долара номинал),

Тибет е много богат на минерални ресурси, но икономиката поради особеното му местоположение все още е слабо развита. Проучванията на областите Кайлас и Мапам в Западен Тибет, проведени през 30-те и 40-те години на миналия век, откриват обширни златни находища и големи находища на боракс, както и запаси от радий, желязо, титан, олово и арсен.

Следващите изследователски екипи съобщават за съществуването на огромно разнообразие от минерали и руди. Най-значимите от тях включват големи находища на мед около планините Кулун, източно от Лхаса и Юлон.

Графитът и въглищата също са в изобилие в този район. Залежите на желязна руда в концентрирани пластове с високо качество са открити в планините Тангула, на границата Тибет – Цинхай. На територията на региона има и нефт, резерв от нефтени шисти и хромити (хромова руда), литиеви, оловни, цинкови и манганови находища.

В последно време се полагат значителни усилия към подобряване на капацитета за производство на енергия.

Построени са няколко топлинни централи, включително тези в Лхаса и Сигадзе. Бързо течащите реки и планинските потоци на Тибет имат огромен водноелектрически потенциал, съставляващ значителна част от общите прогнозни водноелектрически ресурси на Китай. Планирани са големи обекти на реките Брахмапутра, Меконг, Лхаса и Нянг Ку. Разработени са редица малки и средни водноелектрически централи, включително станцията Дзинхъ близо до Чанду, в горното течение на Меконг, и станцията Джикон на река Лхаса, на около 100 км североизточно от Лхаса.

В допълнение към топлинната и водноелектрическата енергия, има огромни възможности за производство на геотермална, слънчева и вятърна енергии. Една от най-големите в Китай геотермални електроцентрали е построена в Янбайдзин, на около 90 км северозападно от Лхаса.

Основните култури в селското стопанство са ечемик (по-специален сорт, разработен за отглеждане на висока надморска височина), пшеница, царевица и варива; други важни култури включват просо, елда, боб, коноп и горчица.

Повечето фермери отглеждат домашни животни като якове, коне, мулета, магарета и кози, а месото се добива от крави, овце, прасета и кокошки. Затова и маслото от як (голям дългокосмест вол) или мдзо мо (кръстоска на яка и крава) е основният млечен продукт.

Диетата се допълва от различни градински зеленчуци. В последните години се развива и отглеждането на плодове, зеленчуци и цветя в оранжерийни съоръжения.

Основните горски райони в Югозападен Китай са разположени главно по средното и долното течение на горния ръкав на река Брахмапутра, но горското стопанство се развива бавно поради недостъпността на тези райони.

Преди 50-те години на миналия век Тибет не е имал модерна индустрия. Имало е малки занаятчийски центрове, индивидуално или колективно притежавани, които произвеждали картини на свитъци, метални изображения, дървени блокове и религиозни изображения.

За тези занаяти лаг-шес-па (занаятчиите) е трябвало да бъдат добре запознати с литературата и математиката. Имало е също тъкачи на килими, кожари, грънчари, златари и сребърници, дърводелци, шивачи и производители на ароматни пръчици. Тъй като правителството награждавало отличилите се майстори, изкуствата и занаятите в Тибет са се развивали добре и са запазени до днес.

Първите стъпки към промишлено развитие започват през 1952 г., когато в столицата Лхаса е открита фабрика за железни и дървени изделия. Това е последвано от работилница за ремонт на автомобили през 1957 г. и кожарска фабрика през 1958 г. Модерните индустрии започват да се появяват в началото на 80-те години. Първоначално се набляга на предприятията за преработка на селскостопански продукти, последвано от сектори като металургията, машините, текстила, химикалите, строителните материали, горските продукти и леката промишленост. Фармацевтичното производство, базирано на тибетски лечебни растения, също става важно напоследък, а също и традиционни занаяти (изработка на вълнени тъкани, ботуши, одеяла и дървени купи).

Тибет е една от най-известните туристически дестинации в света, познат като Мека за алпинизъм и авантюризъм, културни и научни изследвания и религиозно поклонение. Положени са значителни усилия за разширяване на туристическите услуги в Лхаса и други населени места и туризмът се превърна в стълб на тибетската икономика.

Най-забележителен е историческият комплекс Дворец Потала в Лхаса, определен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1994 г. Други популярни забележителности са храмовият комплекс Джоканг и дворецът Нурболинка в Лхаса. Заслужава да се посетят манастирът Ташилонбо в Шигадзе; и манастирът Байдзю в Гянгдзе.

Тибет е изходната зона за алпинизъм в Северните Хималаи, особено за експедиции до Северната стена на връх Еверест.

Друга популярна живописна област е Големият каньон на река Брахмапутра в Югоизточен Тибет – дефиле с дължина почти 500 км; която в най-дълбокия си участък, южно от връх Намчабарва, има средна дълбочина от около 5000 метра.