Трети март – Ден на Свободата, Ден на България
Уважението към миналото – това е чертата,
която отличава културата от диващината!
А. С. Пушкин
От 3 март 1878 година започва новата история на България. Със завършването на Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 година се сложи край на петвековното турско робство. Предварителният договор за прекратяване на военните действия между Русия и Турската империя възвести появата на България на картата на Европа. Видният наш историк с изящен стил на преподавател проф. Андрей Пантев нарече тази война „Най-чистата!”, защото тя е освободителна, без приходи и ползи за Русия.
Истина е, защото: Първо. По документи, в Манифеста, прочетен от руския цар Александър II, е обявено „…за освобождението на южните ни братя – славяни…”! Второ. Като резултат са освободени българите, а славянският православен сръбски народ от автономия става независима, свободна Сърбия! Трето. Православна, съседна Румъния от автономия става свободна и независима държава!
Идеята за освободителна война възниква след кръвопролитното Априлско въстание. Сред огъня Георги Бенковски казва: „Аз отворих голяма рана в империята! Сега Русия да заповяда!”. Надига глас и Европа със слово – В. Юго, инж. Иржи Прошек, Д. Макгахан – САЩ, и др.
Дипломатическите мисии не постигат резултат в преговорите с Високата порта. Видни българи се обръщат с апел за освобождение към руския цар Александър II, между тях е Антим I. Имало е и противници, какъвто е бил видният руски писател Ф. Достоевски, който е написал кратко писмо със следния текст: „Не освобождавайте българите, те няма да бъдат благодарни!” (Ф. Д., т. 8).
За свободата на православният и братски славянски народ се записват на фона на музика и благословията на руски свещеници, много видни личности, като семейство Скобелеви – ген. Д. Скобелев (баща), Олга Скобелева (майка, мед. сестра), ген. М. Скобелев (син); ген. Аркадий Столипин (политически деец) и съпругата му княгиня Горчакова (мед. сестра). Ген. Аркадий Столипин е първият губернатор на гр. Пловдив; ген. Ал. Ал. Пушкин – син на гениалния руски поет Ал. Пушкин, освобождава горящия гр. Елена и гр. Котел; ген. Александър Лермонтов – наследник на поета Лермонтов, освободител на гр. Бургас. Доброволка е и медицинската сестра Юлия Вревска – розата на Русия.
Започването на Освободителната война е предшествана с подписано споразумение с Великите сили за ненамеса на страната на Турция. През март 1877 година е изпратен в Лондон Граф Игнатиев за преговори с премиера на Великобритания Бениамин Дизраели. Преговорите са трудни. Англосаксонеца Дизраели е враг на славяните и през май 1876 година одобрява клането на българи по време на Априлското въстание, защото запазвало целостта на Турската империя! На 19 март 1877 година е подписан Лондонският таен протокол между Дизраели и Горчаков, в който Великобритания се задължава да не се намесва във войната на Русия с Турция, а Русия се задължава да не стига с военните си действия до Босфора. На 18 март същата година се подписва и споразумение във Виена между Русия и Австро-Унгария, в която империята се задължава да не се намесва във войната, а Русия да не създава голяма славянска държава на Балканите. Трудни са били и преговорите с Германия. Канцлерът Ото Леополд Бисмарк, като заклет ариец, ненавижда славяните, българите нарича „конекрадци по долното течение на Дунав, за които не бих жертвал нито един пруски гренадир”.
По тези причини ген. М. Скобелев прекратява настъплението на руските войски край Сан Стефано на 3 март 1878 година.
Когато със сълзи на очи в Кишинев цар Александър II е четял Манифеста и е гледал с мъка тези млади мъже, знаейки, че някой от тях никога няма да се върнат в собствената си родина, той съзрял и едно 15-годишно момче от българското опълчение. Попитал го: „Ти ще можеш ли да се биеш?”, а то отговорило „Да!” – и тогава царят се разплакал!
Делегация от Самара подарила на българските опълченци, красиво и старателно изработено знаме – Самарското знаме!
Дислокацията на войските е извършена с готовност за настъпление. В театъра на военните действия са участвали две армии – руската с 554 500 войници и румънска с 42 795 войници. Българското опълчение е било 7200 души.
От изложеното е ясно, че срещу турските поробители са се сражавали – руската армия на император Александър II, румънска армия и българските опълченци, прикрепени към руската армия. Фалшификатори на историята говорят за финландски, полски, молдовски и други войски. В руската армия е имало и други етноси, но не са били армии. Един фалшификатор (с инициали О. С.) писа в пенсионерски вестник, че е установил в изследване, че най-много от освободителите са били украинци, без да се съобрази, че тогава не е имало такава държава Украйна! Акад. Георги Марков, проф. Божидар Димитров и други учени, преди 10 години изясниха, че „Украйна” са наричали южните покрайнини на Русия. Киев е бил столица на Русия. Противно на горепосочения фалшификатор, ние казваме, че е имало казашки полкове! За освобождението на Севлиево са загинали трима казаци. По това време не е било познато наименованието „украинец”.
При лоши метеорологични условия – силен вятър и пълноводен, вълнуващ се Дунав, е планирано форсирането на реката и овладяването на Свищов, с начало 21.00 часа на 15 юни 1877 година. Военната операция е водена от ген. М. Ив. Драгомиров. Вечерта, като видял светлини на другия бряг на реката, ген. Ал. Ал. Пушкин 9тогава полковник) се обърнал към войниците си да видят братската славянска страна, очакваща освобождение! Преодоляването на р. Дунав е съпроводено и от нещастие – потънали са две оръдия заедно с един подполковник. При овладяването на терен около гранична воденица са дадени жертви и от двете страни. На 17 юни около 17.00 часа е освободен първият български град Свищов! Освободителите са посрещани с хляб и сол, жените целуват ръце, а мъжете с поклон се ръкуват. Сред посрещачите е приятелят на Левски – Иван Драсов, както и Иван Вазов. След три дни пристига и цар Александър II, посрещнат в бащината къща на Алеко Константинов.
Войските на ген. Й. Гурко са посрещнати във Велико Търново с погача, сол и стомна червено вино. Вълнуващи са посрещанията на освободителите от дядо Славейков, Капитан Петко войвода и други български патриоти.
Към руските войски се присъединяват доброволци – чужденци. Сред тях са: Александър Батенберг – германец от Австрия, Макгахан от САЩ – заболял от тиф и починал, инж. Иржи Прошек – чех, приятел на Левски от революционния комитет в сегашното с. Ягодово, Хасковско, както и арх. Йозеф Шнитер – чех, раняван и награден от командването. Стоян Заимов е награден от ген. М. Скобелев, като разузнавач и преводач.
След Освобождението инж. Прошек работи дълги години за България, а арх. Шнитер работи за благоустройството и развитието на Пловдив.
Паметни са сраженията за Плевен, водени от ген. Тотлебен и от ген. М. Скобелев. Историческата битка на връх Шипка от Брянския и Орловския полк, на българските опълченци, показали героизъм и себеотрицание, под командването на ген. Столетов, до пристигане на подкреплението от ген. Радецки.
След Освобождението на България на 3 март 1878 година не се осъществява идеята на българският идол Васил Левски за „Чиста и свята Република”! Такъв шанс сме имали с проф. Марин Дринов, подходящ за президент, но не сме го използвали. Девет години след освобождението, русофили от Русе и Силистра организират мощен протест против властта. Тогава български премиер е бил Стефан Стамболов, който със своя заповед разпорежда да се ликвидират протестиращите. Изпращат капитан Рачо Петров, и те са разпръснати, а някои убити! Между тях са революционерите Олимпи Панов и Атанас Узунов, подполковник Димитър Филов – баща на Богдан Филов, и много други. Някои от тях успели да се спасят и избягали в Русия и Европа! Такива са били Иван Вазов, кап. Рачо П. Славейков, Константин Величков, Драган Цанков и др.
Сега върлите русофоби, управляващи страната, се стремят да влошат отношенията ни с Русия, но признателното, огромно мнозинство от българското население категорично поддържа братския славянски народ и изказва признателност за направената саможертва, за да ни има днес и нас!
