Трети март – трън в петата на Хегемона
В първите десетина години на нашия век 2009 г. в Русия настъпва важна трансформация, ерата на Елцин е заменена с ерата на Владимир Путин, Русия се възражда и се очертава като геополитически съперник на САЩ, на който трябва да се противодейства.
Като начало САЩ си поставят за задача да изтласкат Русия от енергийните и суровинни пазари в Европа. В България, след силна кампания за „диверсификация“ и намаляване на „руската зависимост“ са ликвидирани трите проекта от Големия шлем на бившия президент Първанов – АЕЦ “Белене”, Южен поток и нефтопровода Бургас- Алексадруполис. Вместо строеж на АЕЦ „Белене“ с платените и доставени руски атомни реактори, атомна централа можело да се построи от американската „Уестингхаус“ в Козлодуй.
По същото това време, като важна стъпка за неутрализирането на Русия като политически и военнополитически съперник, в НАТО приемат почти всички страни от бившия съветски блок, включително такива от бившия Съветски съюз, като Литва, Латвия и Естония и се предприемат стъпки за привличането и на Грузия и Украйна. В Грузия претърпяват неуспех, но през 2014 г. в Украйна с американско съдействие и финансова помощ е извършен преврат и на власт идва проамерикански правителство, което изявява желание за влизане в НАТО.
Руско-украинският конфликт, в който САЩ взимат страната на Украйна, води до геополитическа конфронтация между двете велики сили. За САЩ е особено важно пригранични на Русия страни, включително черноморски, да вземат активно участие в тази конфронтация, в политически, а ако се наложи и във военен план, за която цел на територията на тези страни се изграждат бази. По отношение на прибалтийските страни, Полша и Румъния, САЩ нямат проблем, но такъв имат с България, която има вековни връзки с Русия, отношенията между руския и българския народ са братски и при това положение на България не може да се разчита като надежден съюзник в конфронтацията с Русия. Затова и руското влияние в България и по-точно русофилията трябва да бъдат изкоренени.
Руско-украинският конфликт предоставя за тази цел на САЩ и НАТО отлична възможност.
Русия е представена като агресор, руският президент е обявен за военен престъпник, организирана е, посетена от всички европейски лидери, включително и български, инсценировка в Буча на фиктивни руски престъпления срещу мирно население, по линия на САЩ и ЕС срещу Русия са предприети мащабни санкции.
България участва активно в тази кампания, страната ни се превръща в шампион по гоненето на руски дипломати, полетите между двете страни са преустановени, културният обмен е замразен, приближените до властта медии са включено активно в антируската пропагандна машина, по централните телевизии руската гледна точка не е представяна.
На 10 септември 2019 г. председателят на движение “Русофили” Николай Малинов бе обвинен в шпионаж в полза на Русия, а съдията Андон Миланов от Специализирания съд, който пусна Малинов да посети Русия за среща с Путин, бе обявен за корумпиран от Държавния департамент на САЩ. От американска страна срещу Николай Малинов беше упражнен директен натиск през февруари 2023 г. когато той бе санкциониран по закона Магнитски. Бил получил 2,5 млн. рубли награда от Путин.
При управлението на ПП на Кирил Петков, и от 6 юни 2023 г. на коалицията ГЕРБ – СДС, ПП – ДБ и ДПС битката срещу русофилията в страната доби набивал размах.
На 14 февруари 2023 г. Епицентър.бг публикува текст със следното заглавие: “По пътя на изкореняването на руското влияние – днес газа, утре – 3-ти март, други ден – кирилицата”. Съдбата на Паметника на Съветската армия бе предрешена, и започна кампания за преименуването на улиците с руски имена. Подмяната на Трети март бе записана в проекта за промени в конституцията.
В изкореняването на русофилите са включиха видни русофоби, които дори подхвърлят абсурдната идея, ако Русия победи в Украйна, може да дойде и ред на България. „Трябва да се готвим за война“- подхвърли в едно изказване военният министър Тагарев. Внушението е ясно – „руската мечка“ е заплаха за националната сигурност на България.
Обслужващите интересите в България на Хегемона слуги са на хранилка на американски организации и фондации. На 15 април 2023 г. разследващата журналистка Диана Гайтанджиева, публикува информация, че за периода 2017 – 2021г. САЩ са отпуснати около 1 млрд. долара на държави от Централна и Източна Европа „за противодействие на руското влияние“. На България са отпуснати близо 58 млн. долара – без да се дава информация на кого точно са дадени тези пари.
На 1 август 2023 г. бе обявено, че Държавният департамент на САЩ ще отпусне 900 хил. долара по проект за медийна грамотност в България, която ще включва и борбата с дезинформацията.
В началото на юни 2023 г. у нас пристигна Джеймс Рубин, специален пратеник на Държавния департамент, който координира противодействието срещу опитите за чуждо влияние чрез дезинформация. През bTV Джеймс Рубин посъветва, че „трябва да се създаде архив, така че да се знае кои са рецидивистите“.
Но как да се изкорени русофилията в България и образно казано „да се подмени“ чипа на българите и в тях да се насади чувство на неприязън и враждебност към Русия, когато техният най-светъл национален празник е Трети март – ден на благодарност към Русия за освобождението на България от турско робство? Как? Като се замени този празник с някакъв друг под друго име. И с тази задача се впрегнаха българските слуги на Хегемона, псевдоисторици и коментатори – изхранващи се с русофобски писания – руският цар пратил армията не да освобождава България, а като разгроми турската армия да осигури достъп на Русия до проливите. Пътьом да пороби България и да я направи „заддунайска губерния“, като част от руската империя. Имало други дни в историята на България от онова време, които били много по-важни от Трети март и те можело да се обявят за национален празник. Като 6 септември, Денят на Съединението. Или 24 май, според случайника – премиер- русофоб, акад. Денков. Трети март бил просто една дата на предварителен мирен договор между две империи, уреждащ само окупацията на България от Русия.
А русофобската „сглобка“ от проамерикански партии предприе радикална стъпка, като се опита да прокара промяната на националния ни празник в Конституцията.
Опитът беше неуспешен, поради обществения протест, но нещата няма да спрат дотук. Битката за премахването на Трети март като национален празник не е приключила. Ще се чака в бъдеще удобен момент, това пролича от изказването на Бойко Борисов: “Кога да е националния празник не е тема, която е важна днес. Може да го решаваме и след една или след две години“.
Русофобите в това отношение възлагат особено значение на промиването на мозъците на младото поколение и проявяват особена активност за промяна на съдържанието на учебниците по история. В тях трябвало да се отдели специално внимание на „руската окупация“ след края на Втората световна война. В България трябвало да се преименуват улиците, кръстени не само на съветски, но и на руски политици, генерали и дипломати. А само в София такива улици са “Гурко”, “Скобелев”, “Аксаков”, “Дондуков”, “Паренсов”, “Юрий Венелин”, “Тотлебен”, “Алабин”. И разбира се, Трети март не бива да е национален празник на България.
В интервю от 3 март 2018 г. акад. Георги Марков каза: „Чичо Сам изгони дядо Иван от икономиката, от политиката, от отбраната, но няма как да го изгони от историята“.
„Чул го Господ“- както казва народът.
