Тъкър, интервюто и свободата

Тъкър Карлсън е мразен от различни групи хора. Най-силно го мразят представителите на транснационалния елит, както и тяхната медийна прислуга. Що се отнася до псевдолибералните, т.нар. “колеги” на Тъкър, те направо в капка вода биха го удавили. Три са основните причини за това. Първо, не могат да му простят, че дръзва публично да споделя политически некорекни идеи. Представяте ли си, Тъкър Карлсън оспорва открито официално наложената идеология! Твърди, например, че има разлики между мъжете и жените, че цветнокожите по никакъв начин не превъзхождат белите и, съответно, белите хора не бива постоянно да се самоунижават и извиняват за някакви реални или мними грехове на предподниците си. Освен това Карлсън заклеймява водената от Демократическата партия в САЩ политика и не спира да задава неудобни въпроси – защо милиарди долари на американските данъкоплатци потъват в блатото на войната в Украйна, защо федералното правителство допусна през границата с Мексико безконтролно да влизат милиони мигранти от цял свят. Тоест Тъкър задава най-естествените въпроси, които вълнуват всеки нормален американец. И тъкмо заради това нормалните хора го харесват. Имам превид както американците, така и хората по целия свят.

А това е втората причина, поради която впримчените в официозните щампи лица – били те политици или журналисти – не харесват Тъкър Карлсън. Той има огромна аудитория, а тези, които обслужват официалната пропаганда, биват харесвани най-вече от някое и друго НПО, като Националния фонд за демокрация или “Америка за България”. Да, този факт осигурява известен финансов комфорт на пропагандаторите, но обществената им популярност е пренебрежимо малка, за разлика от тази на Тъкър. И третата причина, поради която властта мрази Карлсън, е, че той е свободен. След като преди близо година го уволниха от Fox News, работи за себе си. Няма над себе си началници, програмни и управителни съвети, които да му казват с кого може и с кого не може да прави интервюта. И освен това знае, че когато направи някое интервю, то няма да бъде цензурирано, защото някой важен политик ще се обади в медията му и ще стресира началниците.

Що се отнася до конкретното интервю на Тъкър Карлсън с Владимир Путин, то, очаквано, взриви псевдолибералното статукво. На ръба на нервната криза се озоваха всички защитници на официозността – като започнете от Хилъри Клинтън и Ги Верхофстад и стигнете до анонимните български медийни прислужници. Съвсем сериозно се заговори, че Карлсън трябвало да бъде санкциониран заради това интервю. Всъщност това е естествена реакция. Това е естествена реакция на хора, които могат да си служат единствено със забрани. Шефчетата в Брюксел и началниците във Вашингтон са неспособни да спечелят със силата на аргументите и затова използват аргументите на силата. Не им харесва нещо? Значи го забраняват! Не са съгласни с някаква концепция? Значи я обявяват за “дезинформация“ и пак следва забрана! Така е много по-лесно. Вместо да водиш задълбочен и сериозен разговор, забраняваш. И понеже тези хора нямаше как да спрат излъчването на интервюто с Путин, те направо полудяха от яд.

А във въпросното интервю Владимир Путин говореше така, както трябва да говори всеки държавен ръководител. Той защитаваше интересите на страната си. Да, българските правителствени лица не правят това. Те обикновено защитават някакви неясни “евроатлантически” ценности и никога не им хрумва, че преди всичко трябва да се грижат за българския национален интерес. Пък и мнението на началниците в Брюксел и Вашингтон за тях е несравнимо по-важно, отколкото това какво мислят нормалните българи. И още една важна разлика видяхме между Путин и българските официални лица. Руският президент демонстрира задълбочени познания – както по история, така и в сферата на днешната икономическа и геополитическа ситуация. Да, нормално е да спорим с тезите му, но има един неоспорим факт – разбираме всичко, което говори. Я си представете сега двучасово интервю с Джо Байдън и какво бихте разбрали от него. Да, може би ще чуете, че Байдън онзи ден се е срещнал с Франсоа Митеран, а по-онзи ден с Хелмут Кол, но това едва ли ще допринесе за по-голямата яснота на тезите.

Основната причина, поради която Тъкър Карлсън и Владимир Путин вбесиха официозните политици и анализатори, беше, че тотално игнорираха политическата коректност. Свободно излагаха собствените си мисли, а не повтаряха псевдолиберални опорки. А както добре знаете, робите най-силно мразят не господарите си. Робите най-силно мразят тези, които са свободни.