Увеличава се интересът към китайската култура, език и върхови постиженияв науката и индустрията
Проф. Галин Цоков, министър на образованието и науката в България, подчертава в специално интервю за КМГ, че около 3000 български ученици изучават китайски език в различни форми, а часове по китайски език и култура се водят в 50 образователни институции в 14 града на България. Той е категоричен, че в епохата на дигиталната трансформация образованието и обучението имат важната роля да подготвят всички млади хора за работа в нова среда и пазара на труда на бъдещето.
– Г-н министър, как оценявате досегашните връзки между България и Китай в областта на науката и образованието?
– Мисля, че имаме едни много добри и пълноценни отношения, но разбира се, винаги можем да набелязваме и да търсим възможности за тяхното надграждане и обогатяване с още конкретни инициативи. Важно е да отбележим, че нашето сътрудничество има 74-годишна история, наситена с множеството установени директни контакти между висши училища от двете страни и от значителния брой китайски учители доброволци, които преподават в българските средни училища. Има сериозен интерес на български кандидати за обучение в Китай, както и на китайски студенти за обучение в български университети. По този начин се изпълнява пълноценно Споразумението за сътрудничество в областта на образованието между МОН и Министерството на образованието на КНР за периода 2020 – 2023 г. През следващата година предстои подписване на ново Споразумение за следващия период (2024 – 2027), и така се надявам, че ще отчитаме още по-големи резултати в идните години.
– С кои китайски колеги поддържате контакти и сътрудничество и може ли да ни дадете някои конкретни примери за това партньорство или за съвместни дейности?
– Важен елемент от двустранното сътрудничество в областта на образованието и науката са Институтите „Конфуций“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. св. св. Кирил и Методий“. Те са образователни и културни центрове, чиято основна дейност е свързана с преподаването на китайски език и разширяване познанията на хората от различните страни за китайския език и култура, развитие на приятелските отношения и разгръщане на международния обмен и сътрудничество между Китай и държавите по света в областта на образованието, науката, културата, икономиката и други сфери. Институт „Конфуций“ – София, е част от глобалната мрежа китайски образователни институти, които вече наброяват над 500 в целия свят. Той е и един от първите на Балканския полуостров и в Източна Европа. През 2022 година Институт „Конфуций“ във ВТУ разшири обучението по китайски език в два нови града – Исперих и Тутракан. Китайски език у нас се преподава не само на академично ниво, но има сериозно присъствие на китайски учители доброволци, които преподават китайски в българските средни училища. Около 3000 са учениците, които изучават китайски език в различни форми. Часове по китайски език и култура се водят в общо 50 образователни институции в 14 града в цяла България (Велико Търново, Русе, Търговище, Шумен, Варна, Бургас, Сливен, Казанлък, Попово, Свищов, Челопеч, София, Исперих и Тутракан).
От миналата година завършващите средно образование у нас младежи имат възможност да се явят на държавен зрелостен изпит и по китайски език, който са изучавали като профилиращ предмет. Бих заключил, че има позитивно развитие на българистиката в Китай и китаистиката в България. Също така успешно функционират българските лекторати в Китай, Центърът за българистични изследвания към Пекинския университет за чужди езици и специалността „Българистика” в Тиендзинския университет с бакалавърска програма за обучение по български език, и първият университет с такава специалност извън столицата Пекин. В последните години има сериозен обмен на студенти между България и Китай. Съществува много широко сътрудничество между български и китайски висши училища. Съгласно Споразумението (2020 – 2023) всяка година за пълен срок на обучение по технически, икономически и хуманитарни специалности в Китай заминават около 25 български студенти, а средно 20 китайски специализанти, завършили висшето си образование в Пекинския институт за чужди езици, се приемат за двугодишна специализация в СУ „Св. Климент Охридски“. През настоящата академична 2023 – 2024 г. броят на китайските студенти в наши университети е 146, като най-много са тези, избрали професионално направление „Музикално и танцово изкуство“ – 100 души. Броят на докторантите е 74. Стипендиантски програми се прилагат във Факултета по математика на СУ „Св. Климент Охридски“ и в Техническия университет в София. СУ „Св. Климент Охридски“ разширява формализираните си партньорства със Световния алианс на университетите за външни отношения в Китай, инициативата „Един пояс, един път“ и ЕдуШаншай Интернешънъл, компания за образователни услуги.
В областта на научните изследвания насърчаваме двустранното научно сътрудничество, както и взаимодействието в рамките на програмата на ЕС „Хоризонт Европа“ за повишаване на научния обмен и насърчаване на иновациите въз основа на подписаното през 2018 г. междуправителствено Споразумение за сътрудничество в областта на науката и технологиите. В рамките на Механизма за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа се предоставят още възможности за развитие и надграждане на двустранните ни отношения в областта на науката и образованието.
Един от многото примери в това отношение е Аграрният университет в Пловдив, който е сред най-активните партньори на китайските институции за висше образование. През последните няколко години университетът успява да организира и реализира поредица от инициативи и проекти за сътрудничество. Това включва създаването на български център в Шанхайския университет „Дзяо Тун“ през 2016 г. в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. Аграрният университет стана член на Мрежата за международно сътрудничество в областта на науката и технологиите към инициативата „Един пояс, един път“. Българската академия на науките (БАН) също има традиционни и добре развити връзки с китайските си партньори. Институтът за икономически изследвания е един от най-активните участници в тази област.
– Имали ли сте срещи и разговори с китайски партньори?
– В началото на мандата ми като министър на образованието и науката посрещнах делегация на китайското Министерство на образованието, водена от г-н Уан Чънуън, председател на „Комисията по инспекция и надзор на дисциплината“ (ранг заместник-министър) към Министерството на образованието на КНР и Н. Пр. Дун Сяодзюн, тогавашен извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република. Проведохме ползотворен разговор за разширяването и надграждането на области за сътрудничество от взаимен интерес по отношение на образованието и науката. Обсъждахме как бихме могли да засилим сътрудничеството си в областта на образованието и обмена на студенти и специалисти по природни науки, математика, информационни технологии, инженерство и др.
– Кои са приоритетните области в образованието и науката, при които има добри перспективи за разширяване или създаване на ново сътрудничество и партньорски отношения между двете страни?
– Интересът към китайската култура, език и върхови постижения в науката и индустрията се увеличава. Съществуват възможности за сътрудничество между нашите две страни в съвместни научни изследвания между научните институции, фирмите и други организации по определени приоритетни направления, изграждането на съвместни лаборатории или научноразвойни центрове. В епохата на дигиталната трансформация образованието и обучението имат важната роля да подготвят младите хора в нова среда и пазара на труда на бъдещето. В началото на следващата година всички училища в България ще имат STEM центрове, ще изградим и Национален център, който ще бъде основен доставчик на професионално развитие за учителите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката. Идеята ни е той да координира изграждането и развитието на STEM среда във всяко българско училище, като създава модел за учене, квалификация, осигуряване на съвременна база и лабораторна среда за подготовка и обучение на олимпийските отбори на страната. Полезен ще ни бъде всеки опит и успешен модел, за да засилваме мотивацията за учене през целия живот, използване на технологиите в подкрепа на приобщаващото образование, STEM и STEAM образованието, което развива традиционния метод на обучение, но и обединява природни науки, технологии, инженерство и математика, като го надгражда с изкуства и дизайн.
