Украйна в ЕС – кошмарът на Източна Европа
Украйна е една от най-бедните страни в Европа, с огромна територия и опустошена от войната. Ако влезе в Съюза, Източна Европа може да загуби огромната част от европейското си финансиране.
Украйна е в чакалнята за присъединяване както към НАТО, така и към Европейския съюз. Лидерите на НАТО, събрани във Вилнюс, разочароваха Киев миналата седмица с неясното обещание за бъдеща покана за присъединяване към алианса, когато „условията са изпълнени“.
Но НАТО е поне честна относно пречките, които трябва да преодолее Украйна. Това рязко контрастира с позицията на ЕС относно еврочленството на Украйна. Ако смятате, че пътят на Украйна към НАТО е труден, тогава изчакайте, за да видите кошмара, който ще преживее тази страна, когато започне реалният процес на присъединяването й към ЕС.
Брюксел, с грандиозната си реторика за бъдещето на Украйна в ЕС, говори така, сякаш влизането на Киев вече е решено. Когато Зеленски посети Брюксел през февруари т. г., тогава европейските лидерите се надпреварваха да си направят селфи с него. А председателят на Европейския съвет Шарл Мишел поздрави Зеленски с туит: „Добре дошъл у дома, добре дошъл в ЕС“.
Дълбоко обединени от конфликта, украинците полагат сериозни усилия да изпълнят своята част от сделката, приемайки нови и нови закони, прилагайки правилата, необходими за присъединяване към ЕС. А списъкът със стъпките, които трябва да извървят за присъединяване към ЕС, става все по-дълъг – от реформа на съдебната система, през нов медиен закон и реална борба с корупцията. През юни 2022 г. Украйна и Молдова получиха статут на кандидат-членки в ЕС. Това значително съкрати трудния и объркващ процес, който отне години на други страни. През октомври Киев ще получи от Европейската комисия първата писмена оценка за резултатите от своите усилия. И за да не се загуби инерцията, киевските чиновници настояват официалното стартиране на преговорите за присъединяване към ЕС да стане до края на тази година на заседанието на съвета, насрочено през декември.
Докато Украйна усилено работи по присъединяването си към ЕС, то Брюксел и държавите членки не са толкова активни в подготовката за приемането на Киев. Всъщност гръмките обещания на евролидерите за членството на Украйна не кореспондират с техните действия. За да се приеме държава с такава територия, с толкова голямо население, ниски доходи и огромна нужда от финансиране и следвоенно възстановяване, е необходима основна реформа на държавните институции, политики и бюджетни процеси в ЕС. А това ще доведе до ожесточени спорове за разпределението на средствата между сегашните страни членки.
Ако лидерите на ЕС бяха наистина сериозни по въпроса за присъединяването на Украйна, реформирането на съюза вече трябваше да започне. Същината на проблема се крие в бюджета на ЕС, който е доминиран от два основни елемента: земеделските субсидии и проектите за развитие на бедните региони. Това е около 65% от дългосрочния европейски бюджет. И по двете направления бъдещото членство на Украйна може да предизвика разгорещени дискусии. Украйна е една от най-бедните страни в Европа, с доход на глава от населението само една десета от средния за съюза и по-малко от половината от този на най-бедната страна членка – България.
Не трябва да се забравя, че селскостопанският сектор на Украйна е един от най-големите на континента и той автоматично ще получи право на евросубсидии.
Ако принципите на преразпределение в ЕС останат сегашните, то към Киев незабавно ще се пренасочи значителна част от бюджета, в т. ч. парите, които в момента се получават от по-бедните членки от Източна Европа. Много от държавите, които в момента получават средства от ЕС, ще се превърнат в донори за една нощ. Ако смятате, че всичко това ще мине гладко, значи изобщо не познавате европейската политика. Като се има предвид сегашното преразпределение на средствата в рамките на ЕС, не е изненадващо, че най-големите препятствия за членството на Украйна възникнаха в Източна Европа. Всъщност борбата за достъп на Украйна до европейските селскостопански пазари започна много преди да е започнало преразпределението на земеделските субсидии от ЕС. След началото на конфликта Брюксел подкрепи Украйна, като й позволи да доставя зърно и други селскостопански продукти на единния пазар на ЕС. По-евтините украински стоки свалят цените на селскостопанските продукти в Полша, Унгария, Словакия и България. Въпреки факта, че Украйна отчаяно се нуждаеше от приходи, Полша едностранно забрани вноса на украинско зърно на своя територия. ЕС направи компромис и задължи Украйна да не влиза на пазарите на пет източноевропейски страни, най-много пострадали от нежеланата конкуренция.
Затова част от източноевропейски страни, които, от една страна, са сред най-големите военни и дипломатически поддръжници на Украйна, от друга, се противопоставят на сериозните реформи, които ще ускорят присъединяването на Украйна. Защото тези страни могат да загубят значителна част от европейското си финансиране.
Илке Тойгюр и Макс Бергман
От “Форин полиси”
(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)
