Украйна копае енергийна яма за ЕС

Ракетните удари по украински електростанции създадоха големи трудности с осигуряването на електроенергия не само на украинските предприятия и градове. До началото на специалната военна операция и в първите месеци след това Украйна изнасяше в съседните страни големи количества ток.

Сега Киев моли Европа да им праща електричество в обратна посока. Причините са ясни. По данни на немския Die Welt “дискотечните“ включвания и изключвания на тока през зимата ще провокират истинска хуманитарна катастрофа в Украйна и ще принудят милиони украинци да емигрират в Европа“.

По украински официални данни в страната не е останала нито една ВЕЦ, която да не е била обстрелвана. Общо от мощностите на ВЕЦ са загубени около 40 процента, на ТЕЦ – над 80 на сто. Според директора на Центъра за изследване на енергетиката Александър Харченко при унищожаването на обслужващите украинските АЕЦ високоволтови подстанции „може да бъде обезточена по-голямата част от страната“.

От седмици вече Киев моли за срочна енергийна помощ. На пръв поглед за ЕС ситуацията изглежда изгодна – допълнителни доходи от доставките на електричество. И второ, предотвратяване на заплахата, за която пише немският вестник – задълбочаване на кризата с емигрантите. Всъщност обаче, картината е много по-мрачна – налице е предвестник на енергийна криза в Европа. Колкото и странно да е, тревога бият разположени далеч от Украйна страни.

Обяснение дава гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. Financial Times цитира негово писмо до председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Той отбелязва, че цената на електроенергията през август на свободния пазар в Гърция е достигнала 130 евро за Мвт/час, което е с 60 евро повече, отколкото през юли. „Една от причините за ценовия скок е фактът, че експортът на електроенергия от ЕС за Украйна през тази година се увеличи почти шест пъти. До войната Украйна беше износител на ток. Ние чувстваме, че се намираме в мини-енергийна криза, за която никой не говори. Трябва да усилим надзора и контрола над европейския пазар на електроенергия от страна на Еврокомисията, тъй като в момента ситуацията е абсолютна „черна кутия“ даже за експертите“, пише  Мицотакис.

Сред другите фактори, допринасящи за повишаването на цените на електроенергията в Югоизточна Европа, са твърде оскъдните дъждове, което доведе до източване на язовирите, жегите и прекъсванията в производството на собствена електроенергия. „На енергийния пазар в Югоизточна Европа се наблюдава фундаментално изкривяване. Нещо не работи, както трябва. Аз не очаквам бързи решения, но поне някой трябва да се захване с това“, добавя гръцкият премиер.

Той не е самотен в отправянето на призиви да се предприемат мерки за сдържането на цените на тока. Преди това бившият шеф на европейската централна банка Марио Драги, комуто бе поръчано да разработи доклад за състоянието на икономиката на ЕС, предупреди, че високите цени на електроенергията влияят на конкурентоспособността на европейския бизнес. „Високите цени на енергоносителите станаха фактор, който подкопава европейската индустрия. При това върховите показатели в Европа надхвърлят показателите в САЩ“, се казва в доклада на Драги.

«Влияят“ е меко казано. Рязкото поскъпване на енергията, вследствие на отказа от по-евтиния руски тръбопроводен газ, принуждава големите индустриални предприятия в ЕС да се изнасят в САЩ, където токът е в пъти по евтин. Напоследък медиите в Европа стреснаха обществеността със съобщенията си за закриване на няколко завода на водещия германски автопроизводител Volkswagen. А електротехническият концерн Siemens Energy и най-мощното немско химическо предприятие BASF вече преориентираха инвестиционните си капитали от Германия в САЩ. Милиарди евро от тези и от най-малко още 224 германски компании ще бъдат вложени в американската, а не в германската икономика.

За повишаване цените на електричеството в Германия способства и пълното затваряне на АЕЦ, които по-рано осигуряваха 20 процента от обема на произведената в страната електроенергия. През 2002 г. атомните централи бяха обявени за „особено опасни за околната среда“ и им беше издадена присъдата да бъдат изведени от експлоатация в рамките на програмата за разгръщане на „зелената икономика“.

За изминалите оттогава малко повече от 20 години германците успяха да разширят парка си от вятърни и слънчеви енергийни източници, като вляха в това производство около 600 млрд. евро. Това обаче не доведе до стабилност на енергийния пазар поради неустойчивостта на собствените възобновяеми източници – ту безветрие, ту облачно време. Според анализ на европейски експерти, публикуван в сп. Sustainable Energy Journal, ако същите средства бяха вложени в строителството и развитието на АЕЦ, икономията от изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата щеше да бъде същата – 25 процента, а индустрията щеше да получи за 300 млрд. евро повече енергия.

Украйна вече настоява за внос на електричество от Словакия, Полша, Унгария и Молдова. В компанията «Укренерго» твърдят, че „вносът на ток от Европа е временно явление“. Няма никакви признаци обаче, че след авантюрата в Курска област Русия ще намали интензивността на ударите по украинската енергийна система. Следователно потребностите на Украйна от внос на електроенергия само ще растат, а заедно с тях ще се множат и проблемите на Европа в енергийната сфера.

Засега само властите в източноевропейските страни „изразяват загриженост“ и пишат писма до Брюксел. Полското ръководство единствено изрази готовност на помогне на Киев със свое електричество, но постави условие: тъй като и там не достига ток, Варшава предлага въпросът да бъде решен чрез разконсервиране на ТЕЦ, работещи с въглища. По този начин се нарушава т.нар. Голяма зелена сделка – общоевропейският план за замърсяването с СО2. Но в момент като този ни би трябвало да се броят вредните емисии. В крайна сметка става дума за собствената енергийна сигурност от една страна, а от друга – за съюзнически политически жест. Варшава е пресметнала, че с такъв жест би могла да спечели от продажбата на електроенергия и същевременно да не плаща глоби за неспазване на нормите на европейското „зелено законодателство“. „Така няма да решим въпроса глобално, но ще помогнем на украинците да преживеят зимата 2024-2025“, заяви полският премиер Доналд Туск.

В Чехия също с голяма тревога следят нарастващия недостиг на електричество. Министърът на индустрията и търговията Йозеф Сикела вече прати писмо до комисаря по енергетика Кадри Симсън. В него той дава воля на тревогата си, че скоро изтича договорът за доставка на руски газ по територията на Украйна. В писмото се обръща внимание на факта, че „замяната на руския газ с ВПГ от други страни ще доведе до повишаване цената на произвежданото в страната електричество“.

Европейците виждат, че поетият от ЕС курс към продължаване на подкрепата за военните действия на Украйна все по-силно ще бие като бумеранг по тяхната икономика. По силата на обстоятелството със загубения суверенитет на тези страни не им остава нищо друго, освен да слушат сюзерена си – САЩ. Днес картината е тъжна – Европа съзнателно се движи към енергийна катастрофа, а Украйна й помага с всички сили.

Тимофей Бордачов

(„Взгляд“)