ФАСАДНА ЛЯВА КОАЛИЦИЯ ИЛИ РЕАЛЕН ЛЯВ СЪЮЗ!?
Всевъзможни статистики отчитат, че България е най-бедната държава в Европейския съюз. Световни „шампиони“ сме по корупция и мутризация, по безнаказаност на очевидно виновни обитатели на висшата власт, а и по проблемите на здравето, смъртността и демографската криза, по регионални неравенства, по броя на работещите бедни и на пенсионерите под линията на мизерстване.
Това е резултат от близо 35 години десен преход, начертан от Програмата „Ран – Ът“, писана от най-десните неолиберални експерти в САЩ. През тези три и половина десетилетия леви правителства у нас са управлявали сборно 3 – 4 години, малко повече са управлявали социаллиберални коалиции, в които социалният елемент е правил тежки компромиси. Но дъното на десния преход постигна „сглобката“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Безпринципна коалиция на врагове, които в името на постове, схеми и много пари си поделиха властта по линията на слугинажа към външни сили и страха от „Магнитски“. Коалиция, която започна методично да унищожава системите за сигурност, енергетиката и въглищните централи, подигра се с интересите на фермерите, изпрати в Украйна последните резерви на линеещата ни армия, подариха стотици милиони на спонсори и посредници, забърка невиждани скандали със спонсори, посредници, каналджии, митници.
След погрома на държавата, предизвикан от „сглобката“, и за да не се повтори отново след изборите на 9 юни, на България е нужна силна социална АЛТЕРНАТИВА. С мислене отвъд мандата, с поглед към бъдещето, за решаване на острите социални, демографски, здравни проблеми, с цел връщане към справедливостта и солидарността в обществото, в името на Конституцията и реда. И за държава, която си връща ролята на лидер и регулатор, на защитник не на монополите и едрия бизнес, а на хората на наемния труд.
Всички политици, наблюдатели, анализатори, а и активни граждани са категорични – ако искаме алтернатива, тази алтернатива трябва да е лява и обединена, начело с най-старата и масова лява партия БСП.
Обединено ляво! Възможна ли е мисията!?
Реално ли е такова обединение днес!? Тези въпроси още преди последния Пленум на БСП постави новото Идейно движение в партията „Бузлуджа“ и излезе с Апел – да „заровим томахавките“, да отложим острия и необходим дебат по вътрешните проблеми на БСП, но да се съберем и започнем работа по предизборен Ляв съюз.
От „Позитано“ 20 побързаха да обявят, че ляво обединение ще има – ляво, ляво-центристко, ляво-патриотично, с 20 – 25 леви формации (по Атанас Зафиров), с над 40 (по Корнелия Нинова!), ще бъде стартирано на 1 май. Звучи чудесно, ако не беше типичното „НО“, което следва след гръмки заявления на Корнелия Нинова.
Как НЕ СЕ прави Ляво обединение?
В навечерието сме на решителни избори и ако БСП иска да ги спечели – трябва да надмогне както личния кариеризъм, така и старите схеми на фасадната коалиция – обединение на партии фантоми без електорално значение, но незастрашаващи личния комфорт на председателката. И обкръжението й.
Ляво обединение, но без „Левицата!“, която на последните избори взе близо два процента от народния вот, е оксиморон. И без напусналите БСП политици, на които Нинова великодушно дава индулгенция да подадат молби за повторно членство в партията. За напускането им бил виновен Сергей Станишев, но не и сегашното ръководство. Същото ръководство, което изгони, изключи и изолира от партията десетки знакови социалисти, отлъчи и разби цели общински организации, поведе война с левия печат и лявата интелигенция!? Обяви за „враг“, „олигарх“, „вътрешна опозиция“ и „джендър“ всеки, който не е доволен от Нинова лично.
Обяви за враг Сергей Станишев, който бе три мандата лидер на БСП и още толкова – на Партията на европейските социалисти, бивш премиер, едно от най-известните и уважавани български лица в Европа.
Обяви за враг Георги Първанов – два мандата президент, бивш лидер на БСП.
Обяви за врагове Мая Манолова и Татяна Дончева – лица на гражданското и протестното ляво. Елена Йончева – международно признат журналист и евродепутат, Петър Витанов – един от водещите по активност и инициативи член на ЕП. И много други!
Обяви за враг знаковия кмет на Перник Станислав Владимиров – четвърто поколение социалист, който заради успешните си местни политики бе подкрепен от 80 % от съгражданите си за втори мандат, докато БСП е в миманса с под 2 % от вота на перничани.
Обяви за враг Георги Пирински – един от бащите на Конституцията, председател на българския парламент, външен министър, европейски депутат, автор на ключовите програмни документи на БСП.
И още много, много други – от всички поколения, идейни течения и региони, имащи „вината“, че не се кланят лично на Корнелия Нинова и не желаят да бъдат част от нейното клакьорско обкръжение.
Същото обкръжение, което ръкопляскаше на коалицията на Нинова с ПП-ДБ и вицепремиерското й участието в кабинета „Петков“, станало известно с водещата роля на Министерството на икономиката и индустрията в търговията с оръжие за Украйна, с посреднически схеми за газа, с гоненето на руски дипломати и с националното предателство около Северна Македония. Същото ръководство, което отказва да види проблем в петото място на БСП, в 200-та хил. гласа, в разделителните линии и войната в БСП.
Ясно е, че се готви фасадно обединение, за отбиване на номера, а не за да бъдат спечелени избори срещу ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Защото т.нар. разговор за Ляв съюз ще се проведе на 1 май – пет дни след като листите на БСП за Народно събрание и Европейски парламент ще са готови и по традиция за „коалиционните партньори“ ще са отделени почетните места в периферията.
Действията на „Позитано“ 20 всъщност нямат за цел да обединят Лявото, но предопределят формирането на две, три и даже повече леви листи. Сценарий, който познаваме от съдбата на десните партии, които се роят и топят от 2001 г. насам и отдавна са превърнати в брошка на ревера на ГЕРБ, ПП и други сурогатни формации.
А КАК СЕ ПРАВИ РЕАЛЕН ЛЯВ СЪЮЗ!
Иван Таков е лидер на БСП – София, от две години, но успя да обедини и успокои страстите в Столичната организация на партията. От „Леге“ 10, за разлика от „Позитано“ 20, не се говори за скандали, няма разцепления, отлюспвания, разбиване на районни организации, сочене с пръст на врагове и предатели, делене на „наши“ и „ваши“! Софийската организация влезе в изборната кампания за Местни избори 2023 г. мотивирана, обединена и боеспособна!
В навечерието на местните избори Софийската градска организация на БСП начело с Иван Таков даде старт на реално ляво обединение с участието на имащите електорална тежест субекти – БСП, „Левицата“ и други, със синдикатите, кооперациите, с граждански структури. И този съюз не беше формален (за снимка в медиите), а реален – в листата бе формирана квота на коалиционните съюзници, на синдикатите.
Самият Иван Таков се отказа от водачеството на листата, макар че то му се полагаше по право, и спазвайки принципа на екипност и колегиалност, издигна за кандидат-кмет Ваня Григорова – ново и неопетнено от политиката лице, с автентично ляв профил, синдикалист, който за пръв път от десетилетия от името на БСП ясно заговори за хората на труда, за връщането на ролята на Общината (държавата), за „малкия“ човек в крайния квартал, а не за лъскавия център и класата на презадоволените.
Наричайки нещата с истинските им имена, Ваня Григорова и Иван Таков като екип не „цепеха басма“ на десните, затова и постигнаха невиждан от 35 години резултат – с едва 1 % по-малко от галеника на „сглобката“, мултимилионера Васил Терзиев.
И сега, когато на цената на трудни компромиси Столичният общински съвет заработи – БСП – София, начело с Иван Таков е единствената реална опозиция с остри, ярки и конкретни послания – за бюджета на София, който се оказа „копи-пейст“ от този на ГЕРБ и Йорданка Фандъкова, за общинското здравеопазване и социалните условия за работещите в транспорта, за социалните кухни, за референдум за Паметника на Съветската армия.
Ето така се прави реална коалиция, с която можеш да победиш!
Но има ли кой да го направи в национален мащаб!
Решението всъщност е елементарно, но времето е малко. Нужна е политическа воля и отговорност, така че Нинова, Станишев, Първанов, Григорова, Паскалев, Манолова, Дончева, Петков, Жаблянов, Янков и много други леви хора да потиснат лидерските си амбиции и самочувствие, да поставят на заден план партийните интереси. Целта е голяма – единно ляво, алтернатива, спиране на порочната практика на „сглобките“, защита на суверенитета и националните интереси и стопиране на политическия слугинаж към чужди сили, защита на реални социални и демографски мерки, възраждане на българската култура и духовност, и над всичко това – опазването на България от фашизма и войната!
Днес важна за левите хора е България! Важно е мълчаливото мнозинство от милиони българи, които се нуждаят от солидарна държава и социална политика, от смели и отговорни решения! Техни длъжници са БСП и останалите леви формации.
