Формирането на най-старата държава през периода Шан (Ин)

Патриархалното семейство има основно значение през периода Шан (Ин).

Още тогава се появява специалната дума „ци”, която означава едновременно и робиня, и наложница. Господството на съпруга и бащата, пълното подчинение на жената, утежнено от съществуване на съпруги – конкубинати (наложници), а така също ярко изразеният култ към прародителите са типични черти на древнокитайското патриархално семейство.

От дълбока древност води началото си и древният съвет на старейшините, който, както може да се предполага по надписите върху хънански кости за гадаене, е съществувал още през периода Шан (Ин). Този е бил свързан с владетеля (вана) и се е състоял от родоначалници и племенни вождове. Много е възможно той дори в някои отношения да е ограничавал властта на царя. Така например в един надпис се казва: „Въпросът: „владетеля (иска) да проведе експедиция против страната…(?). Съветът не е съгласен. Ще постигне ли успех?” В „Шудзин” са запазени данни за съществуване на съвет на племенните старейшини.

През периода Шан (Ин) древната родова аристокрация има голямо политическо значение.

Опирайки се на големи богатства и на значителна политическа власт, тази аристокрация с течение на времето става господстваща класа.

За имуществено разслояване през тази епоха говорят както жилищата, така и погребенията. Докато бедните се подслоняват в пещери или землянки, богатите си строят големи жилища от греди, чиито двускатни покриви се подкрепят от редица дървени колони върху каменни или бронзови основи. В погребенията на обикновени хора до тялото на умрелия слагат само една брадва, а при богатите погребения е намирано голямо количество великолепно украсено оръжие. По време на многобройните военни походи биват залавяни пленници, които обикновено превръщат в роби. Затова думата „фу” (пленник) започва да означава и роб. За поява на робство през тази епоха говори специален йероглиф, често срещан в надписите за гадаене. Този йероглиф „чън” изобразява око и означава думите „око”, „глава”, „пленник” и „роб”. Очевидно са превръщали пленниците в роби и са ги броили „на глава“ като добитък.

В Анян са открити развалини на голям град, може би столица на най-старата китайска държава.

Върху площ от 6 хектара са намерени основи на големи сгради, може би царски дворец, а така също и царски работилници, в които в древността са работили металурзи — леяри на бронз, майстори каменоделци и майстори на изделия от кост. Тук е намерена и царска съкровищница, както и помещение за дежурните войници от външната охрана, а също и павилион за царски лов. Характерно е, че върху костите за гадаене от онова време се среща йероглифът „дзин”, който изобразява врати в градска стена с кула и обозначава думата „град-столица”. Този йероглиф е запазен и в съвременната китайска писменост и е включен в думите „Пекин” („Северна столица”) и „Нанкин” (Южна столица”). Своеобразният тип градски врати от йероглифа „дзин” се е запазил задълго, например върху градската стена на Пекин. Очевидно първите укрепени градове са се появили през периода Шан (Ин).

Очевидно през периода Шан (Ин) възниква и най-древната пиктографична (картинна) и йероглифна писменост.

Отделните думи се обозначават с нагледни рисунки, които изобразяват слънце, луна, земя, гора, мъж, жена, животно, жертвоприношение и т. н. След това се появяват по-сложни знаци, които обозначават отвлечени понятия (идеограми). Така например думата изток се изобразява чрез рисунка на дърво, зад което изгрява слънце. Когато с отделни идеограми започват да се означават сходно звучащи думи (омофони), древната картинна писменост започва да се съчетава с по-сложния принцип на фонетична писменост. Но тази сложна йероглифна система няма ясни форми нито на йероглифна писменост, нито дори на най-примитивните форми на звуково писмо.

През епохата Шан (Ин) в Китай вече се оформя държавна власт, базирана на богатството – основано главно върху притежанието на големи дялове от земя, съсредоточена в ръцете на държавата. Може да се предполага, че на тези земи, принадлежащи на държавата и на представителя на върховната власт — императора, се създава земеделско стопанство в големи мащаби.

Като се опира на главното богатство на една земеделска страна, на основния стопански фонд — земята, държавата придобива формата на централизирана бюрократична еднолична власт.

Религията се използва за укрепване авторитета на владетеля. В легендите се разказва за божествения произход на императорите, особено на основателите на династии. Така например в едно древно сказание се говори за това, че майката на прародителя на шанските императори на име Дзя Ди, когато отивала със сестра си да принесе жертви, глътнала яйце, изтървано от прелитаща лястовица. В резултат на това тя заченала дете, което след раждането му нарекли Дзи (яйце). Потомък на рода Дзи – Чън Тан, основава династията Ин, след като сваля последния цар от династия Ся.

През периода на най-древно китайско общество владетелят е и първосвещеник.

Знаем, че в Древен Китай той е изпълнявал най-важните религиозни церемонии от култа към прародителите.

В столицата край двореца на императора е имало храм на прародителите и Южен храм на тържествени царски аудиенции. Постепенно се оформя чиновничество, в което влизат представители на древната родова, а след това и земеделската аристокрация — байсин. Съществуват специални длъжности на „войскови началници” и „началници на окръзи”.

Така през епохата на начално деление на обществото се образуват класата на едрите земевладелци и класата на бедните и така най-древната държава възникнала на територията на Северен Китай придобива чертите на древноизточна еднолично управлявана държава.

Но в тази най-древна държава все още задълго и трайно се запазват многобройни остатъци от родовия строй. Към владетеля се създава аристократичен съвет, в който влизат представители на родовата аристокрация и потомци на племенните вождове.

В надписите за гадаене този съвет е наречен „съвет на големите и малките”. Императорският род е голям висш клан, чиито членове заемат най-високите длъжности в държавното и военното управление, което осигурява трайност на държавата и на господството на дадена династия.

Политическата история на тази епоха е почти неизвестна. В някои надписи става дума за войни, които китайските владетели водят постоянно със съседни племена, защитавайки се от набезите им в земеделски области на Китай.

Така в средата и в края на царуването на династия Ин китайците постепенно колонизират и завоюват планинските райони, населени от номади, както и долините на Уей и Фън, т. е. централната част на провинция Шънси и югозападната част на провинция Шанси. За защита на страната от номади и за завземане на съседни земи, пленници и различна плячка е била необходима съответна организация на войската и на военното дело.

По това време китайската войска се състои от пехота, конница и колесници.

Още в древността сред широките степни простори на Средна и Източна Азия е опитомен конят и се появява колесницата, която използват главно във военното дело. Колесница и кон се споменават в по-ранните надписи. При разкопките в Анян са намерени около 400 бронзови украшения за колесница и конски скелети.

Войската е въоръжена в повечето случаи с бронзово оръжие: саби, бойни секири и широко разпространената алебарда, а така също е лък, стрели и копия. По брой войската достига до 2 хиляди души. Отрядите на конницата се състоят обикновено от 300 конници. Пехотата се състои обикновено от прости земеделци, свикани във войската и откъснати от стопанството си, както образно се описва в „Книга на песните”. На колесници се сражават знатни хора, достатъчно богати, за да притежават колесница с впряг за два коня.

Продължителната борба с номадите отслабва държавата Шан (Ин). Джоуските племена, заселили се в басейна на река Уей, след като печелят редица победи, разгромяват древното царство Ин и върху развалините му основават нова държава, наречена на името на племето джоу.