Франция и Германия – новите “болни хора” на Европа

В новата ситуация, възникнала след началото на руската инвазия в Украйна и характеризираща се с краха на глобализацията и конфронтацията между авторитарните империи и демокрациите, Европа се оказа основния губещ.

Тя се превръща в зона на демографски упадък и икономическа стагнация, като паралелно с това демонстрира безпомощност пред руския натиск на фона на отслабването на гаранциите за сигурността и от страна на САЩ. Старият континент е изправен, преди всичко, пред провал на принципите, които бяха залегнали в основата на възстановяването му след 1945: постигане на мир чрез стимулиране на търговията и законодателнте мерки и постигане на европейска интеграция с усилията на френско-германския тандем.

В момент, когато на Европейският съюз се налага да преосмисли своя суверенитет и сигурността си, той е изправен пред сериозен обрат. Франция и Германия все повече се превръщат в „болните хора“ на континента, докато страните от Южна, Северна и Източна Европа демонстрират много по-голяма издръжливост и способност за адаптация пред лицето на ескалиращите сътресения – от икономическата криза през 2008 до конфликта в Украйна, пандемията от Covid-19 и енергийната криза.

Ускоряващият се спад в доходите на французите

Франция се превръща в своеобразна „европейска Аржентина”. Страната демонстрира опасна смес от бавен икономически растеж, спад на производителността на труда (-6% от 2019 насам), масова структурна безработица (7,3% от работещото население), двойно нараснал бюджетен дефицит (6,2% от БВП) и сериозен дефицит на търговския баланс (3,6% от БВП) на фона на взривоопасния ръст на публичния дълг (112% от БВП), отрицателно съотношение на националните активи в чужбина спрямо чуждестранните активи вътре в страната (800 милиарда евро), ускоряващ се темп на спад в доходите на домакинствата, подклаждащ социалното недоволство и политическия екстремизъм, както и парализирани институции на властта и дипломатическа маргинализация

Германия също е в криза. В края на 2024 икономиката и ще изпадне в рецесия, както вече се случи през 2023 (-0,2%). От 2019 насам индустриалното производство се е свило с 15%. При това стагнацията не е циклична, а структурна и се корени в демографските проблеми (средно по 1,5 деца на жена) и срива на конкурентоспособността заради високите цени на енергията и недостига на квалифицирана работна ръка, в резултат от десетилетията на недостатъчно инвестиране, сурови бюрократични ограничения и тежко данъчно бреме. Германският меркантилистки модел вече е остарял, ерозиран от трудностите в индустрията, намаляващия износ (45% от БВП) и огромния брой изнасяния на различни производства извън страната. Символичен в това отношение е спадът в автомобилното производство (с 8,1%, през 2024), което означава загуба на повече от 780 хиляди работни места.

И в същото време сме свидетели на възраждането на Южна Европа. В Испания, където 90 милиона туристи са донесли на хазната повече от 200 милиарда евро, се прогнозира ръст от 2,8% през 2024. Планира се до 2025 бюджетният дефицит да бъде намален до 3% от БВП. В момента Мадрид взема по-евтини кредити, отколкото Франция. Същото се отнася и за Гърция, където икономиката нараства с 2,3% годишно, дефицитът е спаднал до 1,6% от БВП, а безработицата е намаляла от 28% до под 10%. Португалия пък, може да се похвали с растеж от 2,3% и бюджетен излишък от 1,2% от БВП, което й позволи за десет години да намали публичния дълг от 133% на 99% от БВП. На свой ред, Италия се възползва от предимствата на своята политика в подкрепа на бизнеса: икономическият и растеж е около 1%, а безработицата е спаднала до 6,8% благодарение на динамичния износ (четвърто място в света, докато Франция е паднала на седмо). Символ на възраждането на страната беше опитът на UniCredit да поеме контрола върху Commerzbank, което можеше да промени цялата конфигурация на европейския банков сектор.

Северната и източната част на Европа също не тъпчат на място. Скандинавските държави съчетават най-успешно конкурентоспособността, солидарността, постиженията на цифровата революция и климатичния преход, както и програмите за превъоръжаване. Полша продължава да наваксва: през последните двадесет години икономическият и растеж е 4–5%, съчетан с почти пълна заетост (безработицата е 2,8%). Когато Варшава се присъедини към Европейския съюз, тя беше на девето място сред икономиките на Съюза, но днес вече се е изкачила до шеста позиция, изпреварвайки Белгия, Австрия и Швеция. Благодарение на данъчната система на страната (данъкът върху доходите е 19%), качеството на инфраструктурата и ефективността на работната сила, Полша постоянно подобрява икономическото си състояние и се превръща в изключително привлекателна дестинация за чуждестранните инвестиции, които надхвърлят 30% от нейния БВП.

Усилията за превъоръжаване

В дипломатическо и стратегическо отношение, началото на руската инвазия в Украйна инициира преход към нова геополитическа конфигурация – със завръщане на военните операции с висока интензивност.

Швеция и Финландия изоставиха неутралния си статут и се присъединиха към НАТО. Страните от Северна и Източна Европа стартираха мащабни програми за превъоръжаване: Швеция въведе отново задължителната военна служба, а Полша увеличи бюджета си за отбрана до 4% от БВП.

Европейският съюз трябва отново да намери себе си, както стори през 50-те години на миналия век, ако иска да се превърне в могъща сила, чиято свобода и просперитет да не са застрашени. Стратегията за постигане на тази цел беше очертана от Марио Драги: според него, производителността и безопасността трябва да бъдат поставени на преден план. Реформата на ЕС обаче остава до голяма степен зависима от икономическото възстановяване на Германия и Франция.

Но докато в Берлин все пак се забелязват признаци на обновяване – инициативата за растеж, насочена към насърчаване на културата на иновации, и перспективата за смяна на правителството след парламентарните избори през септември 2025, Франция върви към колапс, прилагайки данъчна “шокова терапия” от 30 милиарда евро на обезкръвената си икономика. Тези радикални стъпки ще унищожат инвестициите, иновациите и заетостта и в същото време ще предизвикат мащабно изтичане на капитали, предприятия и квалифицирана работна ръка. За щастие, днес Европа на ХХI век вече се формира предимно в южната, северната и източната част на Стария континент и не зависи толкова от случващото се в Германия и Франция.

*Авторът е известен френски икономист и историк, автор на 16 книги, анализатор на Le Point

От сайта на сп. “Геополитика”