Френските избори през моя поглед
Удоволствие е да следиш избори във Франция. Послания, за които знаеш, че ще се превърнат в политика, ако съответната политическа сила вземе властта. Състезание между различни виждания за икономика, данъци, доходи, държавна закрила, външна политика. Ако си избирател – конкретни партийни оферти, при които виждаш кое ти решава проблем и кое ти създава проблем. Сравняваш, претегляш, избираш.
За тези конкретни избори стисках палци на Жордан Бардела, председателя на Националния сбор (RN), фаворитът на Марин льо Пен. Това е единствената политическа сила, която иска да озапти евро-атлантическите безумия на Макрон. Единствената, която знае, че наливането на още и още оръжия в Украйна е още една крачка към световна война, а не стремеж към мир. А мирът днес е най-важният, буквално жизненият проблем на Европа и света!
Аз хубаво стисках палци на RN, но разбрах, че тази партия, ако вземе властта, ще премахне „le regime d’intermittence“ – специална държавна подкрепа за сценични артисти, когато останат без работа. Тъй като дъщеря ни иска да се отдаде на сценичните изкуства във Франция, палците ми се разпуснаха.
Следя от десетилетия изборите във Франция, но за пръв път съм силно разколебан да искам победа за левицата. Отношението й към войната е мъгляво, неясно, периферно. Да но политикът, който ясно осъжда еврейския геноцид срещу палестинците, е харизматичният Меланшон, лидер на лявата „Непокорна Франция“. Тази подкрепа за палестинците, която статуквото нарича „антисемитизъм“, без да е такъв, трябва да бъде горещо приветствана! А що се отнася до искането му минималната заплата във Франция да стане 1600 евро, не съм толкова вдъхновен да стискам палци, като знам как у нас повечето пенсионери карат с 300 евро на месец при български цени, които са съизмерими с френските. Същото се отнася и за борбата за отмяна на пенсионната реформа – връщане на пенсионирането на 60 години. Голяма глезотия е това, като си помисля как ние се пенсионираме на 64, а живеем средно с по десет години по-малко от французите.
Коалицията на Макрон „Заедно“ ми е антипатична по много показатели. Отмяна на „данък богатство“, враждебност към Русия, подкрепа за агресивното и античовешко поведение на Израел в Газа, подкрепа за Трансантлатическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТIP)…
Битки, битки, битки… Битка за увеличаване на правомощията на полицията или за силното им ограничаване. Битка „за“ и „против“ намаляване на ДДС за тока. Битка „за“ и „против“ възстановяване на данък богатство. Битка „за“ и „против“ въвеждането на по – строги правила за емигрантите. Битка „за“ и „против“ самостоятелна външна политика…
Следя предизборните битки във Франция и като си помисля за българските избори гърлото ме стяга. Между какво и какво избираме? За какво спорим у нас? За данъчна система? За отношението на държавата към икономика? За справедливостта на социалната подкрепа? За мерките срещу демографската катастрофа? За мерките срещу образователната катастрофа? За външната политика? Отговарям си на този въпрос и в главата ми се ражда греховният извод, че ние, гласуващите, променяме политиките на България точно толкова, колкото ги променят и „гъбарите“. И едните и другите нищо не променяме. Отъпканият коловоз във всичко и за всички е един и същ. В обсъждането на партийните интриги обаче сме шампиони…
В неделя, на 8 юни, парламентарните избори във Франция приключиха. Новият народен фронт (обединена левица) спечели. Коалицията на Макрон – втора. Националният сбор – едва на трето място. Изводът обаче, че народът е поискал Левицата да управлява и че е наказал т. нар. крайна десница, буди усмивка. При по-внимателно вглеждане разбираме, че най-много французи са гласували за Националния сбор – 10,110 млн, втора по гласове е Левицата – със 7,005 млн.., а трета е коалицията „Заедно“ на Макрон – с 6,315 млн. Значи големият победител с 23% от гласувалите получава 178 депутатски места, а „провалилият“ се – с 37% от вота е взел 142 места.
Французите най-голямо доверие гласуваха на Марин льо Пен. Левицата е спечелила благодарение на избирателната система. Макрон е втори също благодарение на тази система.
Затова пък Le Monde излезе днес със следното заглавие и подзаглавие:
Джордан Бардела преживява първите си сътресения начело на RN
Проблемни кандидати, слабо присъствие на място… стратегически грешки… разочароващи резултат.
Разочароващ резултат, при който загубилият изборите е взел 3 млн. гласове повече от спечелилия…
