Ходене по евромъките

Подслаждането на украинското поражение с членство в ЕС може да вгорчи живота на други

Докато по фронтовата линия в Източна Украйна войските на режима в Киев се опитват с все сили да спрат руската офанзива, на един друг фронт – Западния – полските земеделски сили, с променлив успех, се опитват да спрат достъпа на украинските агро стоки до европейския пазар.
В същото време, още по на запад, брюкселската администрация разработва проект на преговорна рамка за членството на Украйна и Молдова, но според изданието “Политико” нейното приемане се очаква след юнските избори за нов Европарламент и сформирането на новата Еврокомисия.
Тези три горни събития по причудлив и противоречив начин предопределят неясното, въпреки фанфарите от края на м. г., европейско бъдеще на Украйна.
Да напомним, че на 14 декември м. г. Европейският съвет реши да започне преговори с Украйна за присъединяване към съюза. Този съвет ще бъде запомнен с дипломатическото излизане от залата на премиера на Унгария Виктор Орбан, за да може останалите 26 държави членки единодушно да гласуват. Това беше прецедент, но символичен за единството на съюза. Опърничавият унгарец продължава и сега да повтаря, че взетото решение е “напълно безсмислено, ирационално и неправилно”.
Но беше много по-символично, че след думите на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен: “Стратегическо решение и ден, който ще остане записан в историята на нашия съюз”, хиляди фермери в Европа се вдигнаха на масови протести, мотивирани включително от безмитния внос до 2025 г. на селскостопански стоки от Украйна – част от подкрепата на ЕС за нея.
Стигна се дотам, че в продължаващия вече месеци конфликт на границата, изразяващ се в блокада на украинския внос, се стигна до намесата на армията и полицията в определени случаи, за да се пропуснат конвоите с военна техника и муниции.
На един от полските фермери така му писна, че за ужас на местната прогресивна общественост сложи на трактора си надпис: “Путин, въведи ред в Украйна, Брюксел и нашето правителство”. Поне в този частен случай, действията на Брюксел и Украйна накараха поляка да загърби вековната си русофобия.
Полското интернет издание Fakt. pl (цитирано и в български медии) взе в средата на февруари интервю по темата от бившия премиер на страната Лешек Милер, който е и бивш член на Политбюро на ЦК на Полската обединена работническа партия и ръководител на две леви партии след 1989 г.
“Нека само си представим какво ще стане, ако Украйна стане член на ЕС и вече няма да е възможно да се контролира и регулира притокът на стоки”, коментира ситуацията левият политик. Той казва още, че влизането на Украйна в ЕС ще застраши полското село. Варшава трябва да оказва военна помощ на Киев, но не бива да го пуска в ЕС, резюмира експремиерът Милер.
Действително, още през декември м. г. Германският икономически институт проведе изследване за финансовите параметри на бъдещото членство на Украйна в ЕС. Общите разходи на съюза се оценяват на до 190 млрд. евро. Земеделските субсидии, тема, която най-много вълнува европейските фермери, се оценяват на до 90 милиарда евро. Още толкова за кохезионните политики, за изравняване на стандартите на живот. Прогнозата е, че и без това мощните агрохолдинги в Украйна, с помощта на европарите ще увеличат производството си и ще залеят ЕС с техни продукти. Т. е. сегашната ситуацията ще изглежда като детска забава.
Добавете и наплива от работници, призракът на “полския водопроводчик”, изиграл своята роля за Брекзит, ще се завърне в нов облик, но със старата роля. И разбира се, най-важна е оценката на института, че редица държави в ЕС, които сега са получатели на средства, ще станат чисти вносители, а досегашните донори ще трябва да дават повече. Заформя се нещо, което в икономическите среди наричат “идеална буря”.
Защо се върши това?
От времето на Източно партньорство (проект с много силно американско участие), което в значителна степен повлияя върху развитието на украинската криза преди 2014 г., до февруари 2024 г. въпросът за членството на Украйна в ЕС винаги беше обсъждан много предпазливо от западноевропейските държави. И имаше причини за това.
Украйна е голяма, с големи ресурси, включително човешки, но пък още преди войната бе сред най-бедните държави в Европа. Дори да се абстрахираме даже от предмайданното състоянието на демокрацията в страната, от правата на човека, на малцинствата, състоянието с върховенството на закона и най-вече корупцията, то дори тогава хапката е прекалено голяма, за да бъде смляна от европейския стомах, който и без другото страда от различни язви.
Членството на Украйна в НАТО бе форсирано след руската инвазия и започването на войната. Фактът, че разговорът за незабавно предоставяне на Украйна на статут на страна – кандидатка за членство в ЕС, и започване на процеса на преговори бе иницииран почти мигновено от 11 източноевропейските държави, може само да ни насочи към истинския поръчител, който е и крайният бенефициент от европейската смута. Да припомним, че тогава (март 2022 г.) холандският премиер Марк Рюте коментира: “Няма да помогнем на Украйна по този начин”. Въпреки това обаче въпросът беше придвижен, както бяха придвижвани и прекрачвани най-различни червени линии по отношение на въвличането на Европа във войната
Украйна е абсолютно неподготвена за членство в ЕС, каза наскоро премиерът на Словакия Роберт Фицо, представител на левицата. В пост на страницата си във Фейсбук от 9 март Фицо заяви, че е за членството на Украйна, но тогава, когато тя е готова за него. “Опасявам се, че по отношение на Украйна ще доминират политическите критерии, а не тези за действителната готовност на страната”, коментира Фицо.
Политическата целесъобразност винаги е била лош съветник, защото тя отговаря на някаква, често мимолетна, конюнктура, а последствията са тежки и за десетилетия.
Когато говорят за членството на Украйна, коментаторите приемат, че това ще се случи след края на войната. И тук е големият въпрос – Колко от Украйна в какъв ЕС ще влезе?
Ние не знаем как ще свърши войната. В последните седмици и дни виждаме обаче как бързо се движим (на думи засега) към разширяването на конфликта и потенциалното въвличане на Европа във война с Русия. На никой няма да му е до никакво членство на Украйна тогава.
И все пак. При цялата неблагодарност на прогнозирането, ако войната не прерасне в по-голяма, при съхраняване на текущите тенденции Украйна ще бъде принудена в някакъв момент да отиде на преговори с Русия. Можем само да се досещаме какви ще бъдат териториалните загуби, но и политическите ангажименти по отношение на вътрешната й и външната й политика.
Колкото по-дълго продължава войната в този й формат, толкова по-тежки ще бъдат тези условия. Но същото важи и за ЕС. Резултатът от предстоящите избори за Европарламент вече плаши някои с надигането на политическа вълна, която като цяло е против разширяването на конфликта и дори против продължаването на реверансите към Украйна. Още по-интересно ще стане ако на изборите в САЩ победи Доналд Тръмп, който има специфично отношение не само към НАТО, но и към ЕС, в който вижда това, което той е за Америка – конкурент, който трябва да бъде отстранен от световната търговска сцена.
Това са прекалено много фронтове за когото и да било. Но на фона на цялата тази неопределеност някой продължава да твори планове как да евроинтегрира (все още) най-голямата европейска страна. Ако цялата тази енергия на Брюксел се насочи към намирането на мирно решение на конфликта, първо, призракът на войната ще напусне Европа и второ, ще има какво и кой да бъде евроинтегриран.