Хонконг – финансовия хъб на Азия

Хонконг е специален административен район на Китай, разположен на изток от устието на Перлената река на южния бряг на Китай. Регионът граничи с провинция Гуандун на север и Южнокитайско море на изток, юг и запад. Състои се от остров Хонконг, първоначално отстъпен от Китай на Великобритания през 1842 г., южната част на полуостров Кулун и остров Стоункътърс (Нгон Шуен) (сега присъединен към континента), отстъпен през 1860 г., и новите територии, които включват континенталната част, разположена до голяма степен на север, заедно с 235 големи и малки офшорни острова, всички от които са взети под наем от Китай за 99 години от 1898 до 1997 г. Съвместната китайско-британска декларация, подписана на 19 декември 1984 г., проправи пътя за цялата територия да бъде върната на Китай, което се случи на 1 юли 1997 г.

Територията на Хонконг се разширява през годините и продължи да расте, поради все повече рекултивирана земя от морето. Остров Хонконг и прилежащите му острови имат площ от само около 81 квадратни километра, докато градският Кулун, който включва полуостров Кулун на юг от улица BoundaryStreet, и остров Стоункътърс са с площ около 47 квадратни километра. Новите територии представляват останалата част от района и съставляват повече от 90 процента от общия брой.

Общата площ на територията е 1104 кв. км, а населението наброява 7,4 милиона жители. Етническият състав в проценти е: китайци – 93,6%, други – 6,4%. Официалните езици са английски и китайски, а регионален език е кантонският.

Хонконг има процъфтяваща икономика, една от най-свободните в света, до голяма степен базирана на международната търговия. Въпреки че е малък остров, Хонконг заема десетата по големина търговска зона в света и е 11-ият по големина банков център в света. Валутата в Хонконг е хонконгският долар.

Градският квартал Виктория, разположен върху безплодните скали на северозападното крайбрежие на остров Хонконг, е мястото, където британците за първи път акостират през 1841 г. и оттогава е административен и икономически център.

Териториално Хонконг е разпределен на 18 административни района, 9 от които са т. нар. Нови територии, 5 са на полуостров Кулун и 4 – на остров Хонконг. В областта има няколко големи града (най-големи са Кулун и Виктория), но те нямат официален административен статус, а са части от съответните райони.

Преобладаващо градските селища на Хонконг обикновено са разпределени линейно, следвайки неравномерната брегова линия и транспортни маршрути. Основните градски райони са установени на остров Хонконг и полуостров Кулун, където живее приблизително половината от общото население. Там те са съсредоточени около пристанище Виктория, живеейки в ограничената равнина, която непрекъснато се разширява чрез рекултивация.

Много големи улици, особено тези на северния бряг на остров Хонконг, както и целият индустриален район и голяма част от южния край на полуостров Кулун, са построени върху рекултивирана земя.

В новите територии на север от хълмовете на Кулун има различни населени места. Повечето от селата, компактно застроени и често оградени със стени, следват речните системи и плодородни алувиални заливни равнини или основните пътни коридори. За кантонските села, като и за селата на етноса хакка, които заселват територията, са характерни задължителните фъншуей горички и езера.

В Новите територии са възникнали и редица нови градове в резултат на огромното увеличение на населението. Там, където през 1961 г. са живеели само една осма от населението, към 2005 г. е заето от повече от половината от общото население.

Верен на първоначалния си облик на рибарско пристанище, Хонконг има значително, макар и бързо намаляващо, морско селище. „Хората с лодки“ или танка, както са известни, са по същество рибари, живеещи на джонки и лодки, както са правили техните предци векове преди тях. Те обитават рибарски градове, като Абърдийн и Шау Кей Уан, а също и тайфунни убежища в пристанищните райони. С напредването на урбанизацията и намаляването на риболовната дейност, все по-голям брой от тях работят на брега.

Административната уредба на Хонконг е установена върху концепцията „една държава, две системи“.

Преди 1997 г, когато Хонконг все още е колония, той се управлява от губернатор, назначаван от и представляващ монарха на Обединеното кралство. Губернаторът служи като главнокомандващ и ръководи изпълнителната Съвета и Законодателния съвет.

С възобновяването на китайския суверенитет над територията през юли 1997 г.одина основният закон на специалния административен район Хонконг (обнародван от Общокитайското събрание на народните представители през 1990 г.) влезе в сила.

Ръководният принцип на Основния закон бе концепцията за „една държава, две системи“, според която на Хонконг е позволено да поддържа икономиката си и да запази голяма степен на политическа автономия (освен по въпросите на външната политика и отбраната) за период от 50 години.

Основният закон предоставя изпълнителната власт на главен изпълнителен директор, който е под юрисдикцията на централното правителство в Пекин и има петгодишен мандат. Законодателната власт е представена от Законодателен съвет, чиито членове (70 на брой) имат четиригодишен мандат.

Хонконг се намира на северната граница на тропическата климатична зона.

Неговите мусонни сезонни промени обаче са добре изразени с горещи влажни лета и прохладни сухи зими. Средните температури през януари и юли са съответно около 16° C и
29° C. Най-ниската регистрирана температура е била 0° C през януари 1893 г., а най-високата е била 36° C през август 1900 г.

Слана понякога се появява по върховете на хълмовете през зимата. Средните годишни валежи възлизат на около 2220 мм.

Тропическите циклони или тайфуните обикновено се появяват между юни и октомври и всяка година от 20 до 30 тайфуна, образувани над западния Северен Тихи океан и Южнокитайско море, средно пет или шест могат да засегнат Хонконг. Проливните дъждове и силните ветрове, които често придружават тайфуните, понякога опустошават райони от Хонконг и съседната провинция Гуандун.

Хонконг е известен с пищността и голямото си разнообразие на растителни видове.

Преходният климат между влажен субтропичен и топъл умерен морски климат изключва най-чувствителните влажни тропически родове поради хладните и сухи зимни условия, но са представени много тропически, както и растителни видове от умерените зони.

Голяма част от днешната горска покривка на Хонконг дължи произхода си на програми за залесяване, предприети след Втората световна война, които са възстановили някои от насажденията от бор, евкалипт, банян, казуарина и палми.

Фауната на Хонконг се състои от смесица от бозайници, адаптирани към субтропичната среда. Сред малкото дървесни бозайници са два вида неместни маймуни – макакът резус и дългоопашатият макак. Смята се, че тигри някога са бродили в района, но сега най-големите останали месоядни животни са редки и включват южнокитайската червена лисица, китайската леопардова котка, седемлентовата цибетка и маскираната палмова цибетка. Животът на птиците е изобилен и има много видове змии, гущери и жаби.

Поради ограничените си природни ресурси Хонконг зависи от вноса за почти всичките си нужди, включително суровини, храна и други потребителски стоки, капиталови стоки и гориво. Но благодарение на уникалния си статут на международно свободно пристанище транспортната търговия процъфтява. Тази ситуация, съчетана с необходимостта от износ и с наличието на евтина работна ръка, води до създаването на лека промишленост и трансформация на икономиката. През следващите години, когато Китай възприема по-отворена външна политика, транспорт бързо се съживява и търговията между Хонконг и Китай се увеличава.

Хонконг се развива не само в производството, търговията и корабоплаването, но и като регионален финансов център и като агент в стремежа на Китай към модернизация. Третичният сектор (услуги) на икономиката сега съставлява около четири пети от брутния вътрешен продукт (БВП).